Невероятно е да мисли, че в България от цели 60 години има висше образование за куклен театър. Този факт е само мечта или далечна реалност за много висши учебни заведения по света. Истината е, че това е една достолепна възраст и заслугите, имената и наградите, с които идва са повече от заслужени.

Преди да се спрем по-подробно на самия сборник, нека се върнем заедно назад във времето, за да открием тримата „виновници“ за този рожден ден.

Сборникът съдържа текстове на 20 автори и 20 обзорни текста на различни теми включително това на Марек Вашкел. В настоящия текст са представени техните текстове на базата на предложените от авторите резюмета.

Текстове и теми (по реда на представянето им в сборника)

Нова кукла

Проф. Марек Вашкел разглежда 3 основни вида кукли в историята, които нарича стара кукла (класически техники, доминантни до края на 19 век ), стара-нова кукла (куклата на 20 век – ползва класически техники, но придобива и показва индивидуален стил), нова кукла (през последните 3 десетилетия – все по-често приема името „анимант“, измислено, за да опише „абсолютно всеки“ обект). В текста си проф. Вашкел дава много примери за нова кукла със световно познати творци като Невил Трантър, Никол Мосу, Владимир Захаров, Дуда Пайва, Петер Шуман, Ингвилд Аспели както и български пример с Веселка Кунчева и спектакълът „Аз, Сизиф“. В края на текста си обръща внимание върху термина „хибридни кукли“ като дава пример с работата на Хоичи Окамото, Илки Шьонбейн, Belova-Iacobelli company и др.

Времето „След това“

Текстът на проф. Славчо Маленов разглежда темата за навлизането на образованието за куклен театър и модернизацията на българския куклен театър. В текста си авторът се спира върху ключови исторически събития – ръководството на Екатерина Базилевич на кукления театър към Славянска беседа (1929 г.), опитите на Стефан Пенчев да създаде професионални куклени трупи в Пловдив, Русе и София, които подсказват необходимостта от професионални куклени актьори; първият професионален куклен театър в България, основан през 1942 г. от Кирил Батембергски; възникването на професионални куклени театри на Мара Пенкова в София и на Георги Сараванов в Пловдив, а по-късно и във Варна. Периодът Атанас Илков и Николина Георгиева и „Петя и Вълкът“ (1960 г.) и „Заешко училище“ (реж. Л.Дочева) – първи награди за българския куклен театър. ВИТИЗ (1962) – третото висше учебно заведени в света с фокус върху куклено-театрално изкуство (след ДАМУ (1952) – Прага и ЛГТИ (1959) – Ленинград). Прием на режисура за куклен театър – 1972 г. Сценография за куклен театър – 1992 г.

Картини от едно начало

Текстът на проф. д.н. Дойчина Синигерска е разказ за енергията на началото на висшето образование за куклен театър в България. В текста си тя не пропуска да спомене проф. Атанас Илков, проф. Николина Георгиева и арх. Иван Цонев – като основатели както и ректора на ВИТИЗ по това време – проф. Желчо Мандаджиев. Друга част пък е посветена на разрастването на мрежа от държавни и общински куклени театри в страната както и легитимирането на самодейното куклено изкуство. Не е пропусната и датата 15.11.1962 г. – маркер за това кога се поставя на научна основа образованието за куклен театър в страната. Преминава се през историята на програмите и техните създатели.

Онлайн обучение на студенти по актьорско майсторство за куклен театър по време на пандемията през 2020-та година

В текста си доц. д-р Константин Каракостов се спира върху особеностите, които настъпват във връзка с преминаването на преподаватели и студенти в онлайн среда. Някои от посочените изменения в процесите са свързани с формата на индивидуално обучение, наблягане на системата на импровизирани кукли. В текста са включени и интервюта на абсолвенти (2023 г). Всеки от кореспондентите отговаря на 3 въпроса, а именно:

1. Считате ли, че онлайн обучението е загубено време за Вас?
2. Споделете интересни моменти на време на Вашето дистанционно обучение по системи кукли и актьорско майсторство в НАТФИЗ.
3. Опишете накратко творческия процес, през който сте преминали за създаване на най-подходящите импровизирани кукли за Вашия етюд или монолог (избор на материал, най-подходящ за куклата, която използвате за етюда или монолога; метафоричност, интересно въображение – например „вратата“ на Иван, „кошчето на Антоана“ и др.).

Ролята на предмета в обучението по слово на кукловоди

Проф. д-р Катерина Илкова се спира на частта в дисциплината „Сценична реч“ за кукловоди, посветена на слово-жеста. Авторката обръща внимание на това, че в кукления театър, който използва словото, слово-жестът е принцип, чрез който се провежда словесно действие с кукла. Друг аспект от текста е свързан с типа упражнения и възможностите за монолог с куклата. Не на последно място е засегната и темата за ролята на разгледаните техники в театъра на материала, терапевтичния и на предмета.

Как и кога се проявява същностното качество на кукления театър, което ни кара да вярваме на куклата

В текста си доц. д-р Мирослав Цветанов говори за това, което отличава кукления театър от другите изкуства – за така наречената „кукленост“. Именно този феномен статията си поставя за цел да изведе като формулировка. Тя използва конкретни куклено-сценични творби, за подкрепа на различни тези. В текста е посочено, че „единственият вид живо изкуство, което само произвежда основното си средство – куклата, играеща на сцена“.

Взаимовръзката между словесното и физическото действие на актьора-кукленик – етап от обучението по сценична реч.

В текста на доц д-р Валерия Кардашевска засяга темата за взаимовръзката между словесното и физическото действие на актьора в кукления театър и включване на упражнения. Друга тема е оживяване на неживата материя и раждането на образа. В заключение авторът казва, че куклата оживява не само чрез ръцете и съзнанието на артиста, но и чрез гласа като споделя тезата, че гласът и речта са единствените „живи“ преки носители на емоциите – външен израз на вътрешния живот на кукления персонаж.

Още нещо за взаимодействието актьор-кукла

Авторът на текста е доц. Боряна Георгиева. Тя засяга познатите тези за взаимодействието актьор-кукла както и дуализъм, отчужденост, единство и проблемът за „преживяванията“ в куклено-театралното изкуство. Разглежда дуализмът, който е обвързан с взаимодействието актьор-кукла и художествения образ, произлизащ от него. В текста си се позовава на текстове на Дени Дидро и Бертолт Брехт.

Алтернативни форми в кукления театър

В статията на доц. д-р Михаела Тюлева, тя се спира върху алтернативните форми в кукления театър като дава примери от спектакли, а именно: „Безсъние“, „Отвъд граници“ и „Кръговрат“. В текста си споменава, че: „Тези т.нар алтернативни форми в кукления театър позволяват на кукления актьор да развие своето специфично въображение, да настрои мисленето си в една по-различна посока, която да му помогне да твори в нова среда, с нови средства, без да разчита на текста“.

Особености на дихателния механизъм при гласообразуване в работата на кукловода

В текста на доц. д-р Тодор Димитров-Мечкарски е разгледана темата за фонационното дишане, изучавано в началните етапи на гласово-говорното обучение на кукления актьор, който се явява основа на неговата дикция. Друга тема е за дихателните механизми във връзка с овладяване на гласово-говорния апарат като основно средство в работата на актьора. По отношение на постигане на майсторство с гласа и с цел здравословна и дълготрайна употреба наред с традиционните методи се прилагат и различни йога практики. В заключение авторът посочва, че основното предназначение на сценичната реч е провеждането на словесното действие като част от общата действеност на актьора и съответната драматургична ситуация.

Списание „КуклАрт“ и паметта за българския куклен театър

Д-р Михаил Байков разглежда появата на списание „КуклАрт“ и ролята му в запазването на паметта на българския куклен театър през годините. Обърнато е внимание на базисни рубрики, които изграждат неговото тяло, и е поставен акцент върху писането на критически рецензии за куклен театър. Своеобразен фокус е поставен върху ролята на театралния критик, пишещ за куклен театър, и ролята на висшето образование в областта на кукления театър в отглеждането на професионалисти в това направление. В текста си авторът се спира и върху една специфична функция на списанието, а именно, че то не просто успява да „хвърли мост между учебната и професионалната среда, давайки поле на изява на талантливи автори, които развиват своето критическо писане и личен поглед върху куклено театралните процеси у нас и в чужбина“.

Песента на кукления театър

Гл. ас. д-р Теменуга Первазова разглежда навлизането на българската народна песен в композиционните и формообразуващи процеси на съвременните театрални форми. Тя започва текста си със следното изказване: „Народните песни, вокалните и вокално-инструменталните ансамбли участват в изграждането на драматургическата линия, в образно-действената партитура на спектакъла“. В заключение разсъждава върху това, че „многообразието на българските народни песни в театралния спектакъл подсилва звуковата среда на сценичното действие“ и води до новите театрално-музикални форми.

Визуалният език на сцената и ролята на художника

В текста си гл. ас. д-р Петя Караджова се спира върху параметри и ориентири в работата на сценографа по отношение на сценографското решение и каква е неговата задача. В какво се състои уникалната специфика на сценичния визуален образ, изведена през връзката на материалното и нематериалното чрез формата на кукленото изкуство. В началото на текста се спира върху липсата на методически инструменти за разбиране, вникване и анализ на сценографската работа както и за смисъла на думата „материалност“, която в контекста на съвременната среда не е еквивалент на съществуващо. Спира се също така върху темите за образа (който не дефинира и не обяснява), материала като структура (източник на изразно-чувствени и игрови възможности), изразност и изразителност, ангажирано преживяване и др.

Изследвания на публичната изява в обучението чрез арт, драма и театър за образователни цели

В текста на хонор. ас. д-р Евгения Роева са разгледани драма техниките и импровизациите като мощни инструменти за развитие на контекстуална и автентична употреба на езика, както и на критично мислене и творчество. Изказано е твърдението, че драматичните техники правят учебния процес приятно и полезно преживяване, като преодоляват академизма и конвенционалната структура на урока и въвеждат реалния живот навън в класната стая. В текста са предоставени конкретни примери включително и от реализирани международни проекти.

Драмограма картография на постановъчна концепция

Статията на Д-р Пламен Дипчиков разглежда от теоретична и практическа гледна точка основните проблеми, които преследват театралния режисьор в хода на драматургичния анализ и синтез. В графичен формат са изложени и коментари на техните сложни структури, както и различните фази на постановъчния план. Мотивирана в теоретично-емпиричен план, се въвежда методологията на картографиране на концептуалното послание, чието придържане към основните елементи на драматургията оформя цялостния синтаксис на постановката. Разработен е системен модел за графично представяне и документиране на режисьорското решение. Предлагат се нови понятия и елементи като: драмограма, актографски знаци и драмограф.

Сценична акробатика в обучението на актьора за куклен театър

В текста на ас. д-р Весела Хаджиниколова са разгледани някои съществени аспекти в обучението по сценична акробатика и тяхната връзка с развитието на актьора за куклен театър както и отражението им върху актьорската психо-физика. Сценичната акробатика се разглежда не само като комплекс от специфични практически умения, а и като влияещ компонент в пластическата култура на актьора-кукленик. Авторът посочва като извод, че техниката в сценичната акробатика: 1.Създава възможност и условията за тялото да се разкрепости от заучените модели и стереотипи на изразяване. 2.Създава пространство, където тялото е предизвикано да мисли, действа и говори. 3.Творчеството не се припокрива с техниката.

Начало и развой на модернизма в българския куклен театър

Ас. Димитър Димитров говори за кукления театър в България и неговата кратка, но изпъстрена с многообразие и събития история. Неговото зараждане и развитие е белязано от съдбата да получи още в зародиша си интелектуална подкрепа и стремеж към художественост, да черпи вдъхновението си от най-добрите примери в световното куклено изкуство и да успее за кратък период от време да стане световен пример за модерност и професионализъм, а бъдещето му се крепи на стабилна основа благодарение на създадената преди 60 години Школа за висше образование за куклен театър, която не спира да подготвя професионални актьори и режисьори в сферата на „кукленото изкуство“.

Влияние на Българската куклена школа за развитието на кукления театър в балканските страни

Основната цел на статията на ас. Мариан Рангелов е да проследи и анализира как е повлияла Българската куклена школа върху развитието на кукления театър на Балканите. Много български куклени режисьори, сценографи и композитори са работили и работят в куклени театри на Балканите, като по този начин допринасят за развитието на този вид изкуство. Влиянието на българската куклена школа върху развитието на кукления театър на Балканите е започнало още от средата на миналия век и продължава и до днес. В текста са посочени и чуждестранните студенти от балканските страни, които завършват НАТФИЗ в периода 1974-2021 г. (30 имена).

Интерактивността в българския куклен театър за деца от началото на XXI век

Докторант Венера Нечкова-Фингарова разглежда в текста си практическа полза от прекия контакт от сцената за привличане на вниманието на детето зрител и акцентиране върху дадено събитие. В тази си форма интерактивността присъства в българския куклен театър от 60-те години на миналия век. Посочва и съвременните опити за въвличане на публиката в театралното преживяване. В текста са разгледани темите за детето в интерактивния свят (наличието на интерактивността в различни сфери на живота и начина и времето за усвояване на информация), интерактивния куклен театър за деца (посочва 3 основни фактора: 1.Специфика на драматургия и режисьорско решение 2. Пространството и сценографското решение 3. Особености на детската публика).

Изграждане на сценичен образ чрез системата импровизирани кукли

Основна цел на статията на ас. Любомир Генчев е да обърне внимание на специфичните особености при изграждането на сценичен образ посредством системата импровизирани кукли, показвайки необходимостта от създаването на методология при педагогическата работа с учащите в специалност „Актьорство за куклен театър“. Дългогодишният опит на преподаватели, режисьори, актьори и сценографи, изследвали техническите, творческите и експерименталните възможности на системата импровизирани кукли, представят огромно поле за анализ, който да допринесе на млади артисти в тяхното приключение по пътя към изграждането на сценичен образ. В текста авторът се спира и върху категориите кукли спрямо материалите, от които могат да бъдат създадени, а именно: пластични, еластични, статични, органични и създадени от автентични фолклорни материали.

Екип на сп. „КуклАрт“