Всички деца познават приказката на Шарл Перо за едно момиче, което е принудено от мащехата си и злите си сестри да слугува. Момиче, което мечтае да отиде на бал в двореца. Благодарение на вълшебството на своята фея кръстница, се преобразява в чудновата принцеса. Губи едната си пантофка, но накрая сбъдва желанието си. Момиче с името Пепеляшка.

В края на октомври месец 2022 година се състоя премиерата на спектакъла „Пепеляшка“ в Младежки театър „Николай Бинев“. Режисьорът Любомир Колаксъзов избира да постави един от любимите сюжети на децата, използвайки играта с маски. Всички актьори, с изключение на тези в ролите на Пепеляшка (Веселина Конакчийска), Принца (Калоян Лулчев) и Феята кръстница (Зорница Маринкова), носят маски на лицата си. Дълги носове, големи и цветни очи, разкривени черти – пресъздават различните характеристики на всеки персонаж. С този подход се засилва внушението за покорство пред консервативните закони, в кралството, което се разкрива в хода на действието. Носещите маска персонажи следват стари правила, без да разсъждават върху тяхната достоверност и актуалност, а останалите действащи лица се опитват да променят тези и други обстоятелства.

Паралелно с това, драматизацията на Теодора Георгиева се фокусира върху темата за сбъдването на мечтата – не само на Пепеляшка, но и на Принца, на Сестрите, на Мащехата. В тази версия на приказката всички имат желание, което силно искат да се изпълни, но избраните пътища за постигането им са различни, откъдето произлиза и конфликтът в постановката.

Любопитно решение в спектакъла е представянето на Мащехата и Сестрите не като абсолютни злодеи. Докато в началото те тиранизират Пепеляшка, то в края на представлението доброто надделява в тях и обноските към момичето се променят към положително. В отношенията между Мащехата (Ангелина Славова) и двете ѝ дъщери се разкрива проблемът, свързан с изживяването на мечтите и стремежите на родителите през техните деца. Виждаме как това преминава от едната до другата крайност с развитието на сюжета, за да намери своя позитивен завършек.

Интересен подход е използван в актьорската игра. Маските и костюмите оказват съществено влияние в това един актьор да изпълни две роли едновременно. Това са актьорите София Трейман и Георги Гоцин, влизащи съответно в ролите на двете сестри и двамата съветници на Принца. Артистите впечатляват с бързи и органични смени на персонажите, които играят. Маската и роклята на сестрите са разделени на две половини, като актрисата използва двата си профила при едновременното им разиграването. За изпълнението на ролите на съветниците пък, актьорът, носещ маска на лицето и на тила си, прави завъртане на 180 градуса, като застава ту с лице, ту с гръб към публиката.

Сценографията на Деница Николова ни връща към приказната обстановка на сюжета. Полупрозрачни въртящи се паравани, осветявани от разноцветни прожектори, служат за врати и скривалища посредством различни магични ефекти. А над декора се прожектират най-верните помагачи на Пепеляшка в къщната работа – малките мишки. Музиката на композитора Христо Намлиев допълва вълшебната атмосфера на сцената, в която се потапят малките зрители, които в края на представлението са повярвали в чудесата и в сбъдването на желанията.

„Пепеляшка“ е спектакъл за вярата в себе си, за преследването на мечтите, за възможността за промяна и за надеждата. Постановката задава основополагащи нагласи и ценности, с които представя оптимистичен поглед над света не само пред децата, но и пред възрастните. Както и насърчава търсенето на добро у всеки човек. Едно вълшебство в ежедневието ни, често лишено от магия.