Мостар е красив средно голям град, разположен на двата бряга на река Неретва. Това, което остава в съзнанието на посетителите след кратка обиколка на града е пъстрата картина на преплетените между уличните нарове църкви и джамии; изрисуваните от артисти блокови пространства, множеството магазини за предмети и бижута от мед (традицията на ковачите, предавана през поколения е осезаема във витрините на семейните магазини по протежение на реката) и най-вече Стари мост, който свързва двата бряга на Неретва, но едновременно с това е и един от големите символи за мир в съвременна Европа. Градът е център на Херцеговско-Неретвански кантон, както и неофициална столица на област Херцеговина.

Стари Мост е построен през XVI век и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. В началото на 90-те години избухва гражданска война. На 9 ноември 1993 г., емблемата на града – Стари мост, рухва от бомбардировките.

В Бошняшко-хърватска война (1993-1994 г.) загиват приблизително 200 000 души, а бежанците наброяват над 2 милиона. В центъра на града има гробища на различни места – някои с красиви бели мраморни колони, в които ако се загледате внимателно, ще откриете имената на преждевременно загинали млади мъже. Срещу едно от гробищата на ъгъла на улица се чете ясно табела с надпис „Музей на жертвите на войната и геноцида“, 1992-1995. Мостар е сред най-пострадалите градове от гражданската война, но също така и като феникс се превръща в символ на мирното съжителство и прошката.

Цялото това предисловие идва, за да постави един млад куклен фестивал в контекста на днешния ден – не само на Балканите или дори в Европа, а глобално. Години наред, разкъсвани от бурни политически и военни действия, в които светът се изправя пред нови предизвикателства да преосмисли начина, по който комуникираме и какво си казват различните поколения – жертвите на войната, избягалите, завърналите се – в една среща, белязана от знака на изкуството и мира. Историята показва, че изкуството именно в трудни и преломни моменти най-много се видоизменя.

Петте фестивални дни в Мостар през септември бяха белязани от темите за миналото, проект за мира – уъркшоп с деца и семинар за визуалните способи на днешния ден – среща със сценографи от различни точки на света. Но как точно в този град избираш отговорно какво да продуцираш в рамките на международен куклен фестивал?

Третото издание на Международния фестивал за куклен театър FLUM  се проведе между 25.09.-29.09.2023 г. Организирано съвместно между Един Кметаш (директор на фестивала) и UNIMA Puppetry Collaboratorium. Малко по-рано през годината – по време на кукления фестивал SLUK в Осиек, Хърватия през юни 2023 г. се заражда партньорство, което предполага насърчаването на трансгранични инициативи. UNIMA Puppetry Collaboratorium получава подкрепа и от Управителния съвет на UNIMA International и генералния секретар – Димитри Жужено. Тази инициатива, ръководена от ирландския и хърватския център на UNIMA, има за цел да обедини трансконтиненталните центрове на UNIMA International за съвместни усилия и да промотира мисията за насърчаване на мира и взаимното разбирателство чрез кукленото изкуство.

Да си спомним, но и да не забравяме

Фестивалът се проведе основно в сградата на кукления театър в Мостар. Но тази сграда не е обикновена. Театърът е основан през 1952 г. и се помещава в бивша еврейска синагога. Сградата е дарена в началото на 50-те години на ХХ век от еврейската общност в Мостар с ясната цел в нея да се помещава именно куклен театър. Основател, първи директор и ръководител на Кукления театър в Мостар, е Дорде Дока Бован. Историята на сградата и ясното желание на предходните ѝ стопани да се превърне в куклен театър, обговарят категорично темите за мира, за разбирателството и за прошката – ценности, които са категорично залегнали в основата на това издание на фестивала.

Куклен музей с българско участие

Още преди официалното откриване на FLUM, директорът – Един Кметаш, и генералният секретар на UNIMA International – Димитри Жужено, откриха куклен музей пред театъра. Алеята в територията на театъра, която води до главния вход се превърна в постоянна експозиционна зала за шест марионетки. Искрено се зарадвах, когато видях, че една от тях е българска (Вилинска Кралица, създател на куклите – Васил Рокоманов,  режисьор на спектакъла Славчо Маленов. Премиера 08.02.2002 г.).

Официално откриване

Представители на 12 различни нации (Южна Корея, Куба, Украйна, Норвегия, Хърватия САЩ и др.) се събраха в Мостар за фестивала. По време на официалното откриване, директорът на фестивала – г-н Кметаш извика на сцената всички официални международни гости, които бяха в салона – жест, който позволи този момент да бъде запечатан.

Непосредствено след първия спектакъл, започна разговор с Еди Маярон, модериран от генералния секретар на UNIMA – Димитри Жужено. Господин Маярон е легенда в света на кукления театър  и изтъкнат словенски режисьор, който твори в цяла Европа. Според световната енциклопедия за куклено изкуство (WEPA) в периода 1979-1984 г., г-н Маярон е художествен ръководител на Люблянския куклен театър, а през 1991 г. основава нова куклена трупа – Freyer Teater, чийто директор и художествен ръководител е самият той. Режисьор е на над деветдесет представления в Словения, Хърватия, Сърбия, Босна и Херцеговина, Полша, Италия и Беларус. Еди Маярон получава една от най-големите словенски награди за култура – наградата „Прешерен“ през 1988 г. както и няколко международни награди за професионалния му принос към театъра и по-специално към кукления театър. От 1983 г. до 2004 г., той е организатор на фестивала „Лутке“ в Любляна. Международната му дейност е тясно свързана с UNIMA International. Бил е член на нейния Изпълнителен комитет в периода 1980-2000 г. и член на Комисията за професионално обучение, Комисията за научни изследвания и Комисията за куклено изкуство в образованието. През 2008 г. е признат за почетен член на UNIMA International. По време на срещата в Мостар г-н Маярон говори за дизайна и технологията на куклите. В рамките на малко повече от два часа, г-н Маярон премина през лекция, която с архивни кадри обрисува търсенията на поколения режисьори, сценографи и актьори през изминалия век. Тази тема прелива и в следващата ключова ос на фестивала.

Въведение в кукления дизайн и технология

Артистичен панел, който има за цел да насърчи обмена на знания между поколенията и да създаде мрежа между членовете на UNIMA International с различни нива на опит. Участниците от цял свят бяха поканени да представят работата си, да обменят идеи и да установят ценни контакти. В този панел от българска страна се включи гл. ас. д-р Петя Караджова от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.

Национален център Босна и Херцеговина

 В рамките на фестивала – на 26.09.2023 г., бе основан национален UNIMA център Босна и Херцеговина. Събитието беше затворено единствено за представители на кукленото изкуство от Босна и Херцеговина и Генералния секретар на UNIMA – Димитри Жужено.

UNIMA Puppetry Collaboratorium на име Relation – Ships

Може би една от най-ценните инициативи в рамките на фестивала бе организираната от UNIMA Puppetry Collaboratorium Relation – Ships (игра на думи, която намеква за връзките и корабите като възможност за осъществяване на връзка). Събитието се състоя в две части. Първата част – работилница за изработване на кукли – кораби, предназначена за деца и семейства в Мостар. Водещ на работилницата бяха членове на два UNIMA центъра – Клаудия Ламантеа от Ирландия и Тина Сюхонен от Норвегия. Съдействие оказаха и Шон Мориси от Норвегия и Ти Джей Лин от САЩ, който засне събитието. Участниците създадоха кораби, представящи емоционални състояния както и взаимоотношения на децата с Мостар. Г-н Ти Джей Лин създаде музика от звуците на река Неретва в Мостар и традиционната музика на града за арт инсталация, направена от тези кораби. Можем да си представим колко е магично пускането на корабите от децата и техните родители на лунна светлина в реката под Стари мост под звуците на Moon river на Джери Бътлър. Именно там – под Стари мост – символ на отминали конфликти и помирение, проектът Relation – Ships показва колко е ценно да помним и да научаваме за миналото си, за да не повтаряме грешките му.

Успях само да надникна докато децата майсторяха, но виждайки ги толкова ангажирани в подобна смислена дейност, трябва да кажа, че инициативата има светло международно, а може би дори и трансконтинентално бъдеще. В този ред на мисли след края на фестивала към проекта на UNIMA Puppetry Collaboratorium – Relation – Ships, интерес проявиха УНИМА-Кения и УНИМА-Колумбия, с чиито президенти бяха проведени срещи, които предполагат бъдещо партньорство.

ЮНЕСКО – покровителство

UNIMA International е неправителствена организация, свързана с ЮНЕСКО. Важно е да се отбележи, че мисия на UNIMA Puppetry Collaboratorium за популяризиране на човешките ценности, мир и взаимното разбирателство чрез кукленото изкуство и FLUM фестивал като проводник и платформа на тези идеи, получиха признание, покровителство и патронаж от Комитета за комуникация на ЮНЕСКО и неговия президент г-н Ник Нюланд.

EIT Culture and Creativity – презентация

За да продължат да се случват фестивали и културни събития в една спокойна и мотивирана среда е важно осмислянето на връзката между културните институции, частния сектор и културните оператори. Седмици преди началото на фестивала FLUM, във Варна, в рамките на 3 дни бе проведен уъркшоп на Европейската фестивална асоциация на тема „Времето, което прекарваме заедно“, в който участие взеха 20 културни мениджъри и организатори на фестивали в Европа, сред които и ние с Огняна Серафимова. Срещата бе посветена както на благосъстоянието на зрителите на фестивална дейност, така и на създаващите и менажиращите тези събития, които са подложени на не особено добре регулирани условия на труд. Връщайки се отново в Мостар, в допълнение към тези обогатяващи събития, се проведе среща и презентация с представители на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), водени от Огняна Серафимова от позицията ѝ на младши оперативен мениджър в EIT Culture and Creativity. Не е случаен изборът на г-жа Серафимова за представянето на работата на EIT и възможностите за сътрудничество. Тя е не само сценограф с опит в кукления театър и художник, но и куратор на представянето на България на Пражкото квадриенале през 2019 г. В нейния проект, кукленият театър заема важна част и бе представен в рамките на Международния куклено-театрален фестивал „Пиеро“ в Стара Загора през 2019 г. Госпожа Серафимова направи презентация, в която разясни как функционира EIT и какви са възможностите за включване на различни УНИМА центрове или дори общини, театри и други културни институции и неправителствени организации. На срещата присъстваха генералният секретар на UNIMA International – Димитри Жужено, директорът на FLUM фестивал – Един Кметаш, президентът на УНИМА-Хърватия – Адам Скенджич,  Марта Углен (посланик от Хърватия), Горан Зелич – президент на УНИМА-Ирландия, съосновател на UNIMA Puppetry Collaboratorium и инициатор на проекта Relation – Ships, аз (Светломира Стоянова) в качеството си на Президент на комитета по избори на UNIMA International както и Вероника Йелинкова – програмен мениджър в организацията в организацията People in Need, която работи много целенасочено в сферата на социалните проекти. Срещата откри пред присъстващите възможности за бъдещо сътрудничество в областта на кукленото изкуство и иновациите и преосмисляне на възможностите за финансиране и финансова стабилност. Срещи като тази могат да бъдат пример за това как фестивалите действително могат да предоставят място за обмен; място, на което да поговорим как се работи по финансовите аспекти на културните начинания.

Българско участие във фестивалната програма

В селекцията на фестивалната програма фигурира и български спектакъл – „Русалка“ на Театър „Весел“. Представлението спечели и наградата на директора на фестивала – г-н Един Кметаш.

Заключение

Тръгнах си от Мостар, мислейки за прошката и мира като мотив, който се прокрадваше във всяко събитие – било то с фокус върху историята или поглед към бъдещето. За да продължим да творим, продуцираме, популяризираме и като цяло – бъдем пълнокръвна част от кукленото изкуство, не само като професионалисти, но и като хора, е добре да знаем и да се опитваме да разбираме вярванията, тревогите, радостта, нуждите, хумора и болката на нашите колеги и приятели кукловоди. На всички зрители, техници, историци и на онези, които участват в тази така красива и изначално човешка форма на изразяване, свобода, признание и не на последно място мост – мост, който ни обединява, а не разделя.