През 2023 г. беше проведено 15-то издание на Пражкото квадриенале – световен форум за сценография и пространство, датиращ от 1967 г., който представя произведения в сферата на визуалните изкуства и изпълнителски такива от десетки страни и стотици артисти в рамките на идейните проекти, курирани от международния екип на PQ и на основните конкурсни изложби.

На всеки 4 години, по традиция Прага се превръща в отправна точка за артисти от всеки континент и тази година не беше изключение – в периода 08.06-18.06.2023 в Квадриеналето участваха експозиции на 59 страни и региони от цял свят.

Поради ремонтни дейности в града, основното изложбено пространство на Квадриеналето бе преместено от красивата сграда на Виставище – исторически изложбен комплекс, построен през 1891 г. в стил арт нуво, в тържище на име Holesovice в близост до река Валтава, с гледка към остров Хунт. Това предполага и много местна публика, живееща в непосредствена близост. Фактът, че в рамките и на това издание Нощта на музеите и галериите съвпадна с датите на Квадриеналето, доведе още по-разнообразна публика. Промяната в локацията донесе по-различно усещане за цялостния дух на Квадриеналето – усещане по-скоро за строителна дейност, но и за близост до ежедневието на местното население. Други основни изложбени пространства бяха – ДАМУ (Академия за сценични изкуства в Прага – първата с висше образование за куклен театър в света – 1952 г.) и Националната галерия. Освен посочените места, са използвани 7 публични места и централни пространства в града за събитията в програмата.

ТЕМАТА

Всяка година Квадриеналето има тема във връзка, с която авторите представят творбите си. Тазгодишната тема е RARE (Рядко). В кураторския текст е посочена COVID пандемията като основен двигател за генерални промени в света ни.

„Кризата ни накара да се замислим върху нашата човешка уязвимост, да преосмислим значението на отдалечеността … на човешко ниво непосредствените срещи между хората са станали редки, дори редки (уникални)“.

Призивът към артистите е свързан с това да използват своя „РЯДЪК“ (RARE) талант и да представят идеите си за това как може да изглежда светът и театърът в бъдещето след пандемията, а PQ да се превърне в РЯДКАТА възможност за преместване от виртуални пространства на конкретни места, предлагайки лично изживяване, в което физичността и материалността на сценографията са център.

ИЗЛОЖБИ в програмата на PQ 2023

Изложбите в рамките на Kвадриеналето се разделят в следните категории:

1. Студентска изложба
2. Държави и региони: „РЕДКИ видения“
3. Изложба: „РЕДКИ човешки връзки“ (несъстезателен характер)
4. Изложба за изпълнителски пространства: „РЕДКИ сърца на общности“
5. Фрагменти II: „РЯДКО въображение/РЕДКИ светове“ (Това е несъстезателна и курирана изложба)
6. 36Q°: „РЯДКА наука в изкуството“ (Това е несъстезателна и курирана изложба)

ДРУГИ ПРОЕКТИ НА PQ 2023

1. PQ спектакли: РЕДКИ изживявания (Това е несъстезателна и куриран проект)

2. Награда за най-добра публикация на PQ

Наградата за най-добър дизайн на представление/публикация за сценография има за цел да подобри видимостта на разнообразна гама от публикации, създадени за и около дизайна на изпълнението и сценография след последното Пражко квадриенале.

3. PQ Talks – място за критичен дебат, дискусионни панели, кръгли маси, презентации и десетминутни флаш разговори, групирани в широки тематични блокове.

4. PQ Младеж и семейство: „РЕДКИ приказки и легенди“

В брой 13 на сп. „КуклАрт“ екипът разказа за представянето на България с високотехнологичния проект CONGLOMERATE, куриран от сценографа Огняна Серафимова през 2019 г., а в този текст по-подробно ще се спра на тазгодишното представяне на България в раздел „Държави и региони“.

„КЪСНИ НАХОДКИ ОТ АНТРОПОСЦЕНА“ – БЪЛГАРИЯ КАТО ЧАСТ ОТ PQ’23

Изборът на Съюза на българските художници за комисар на националния павилион на България на 15-то издание на PQ23 е сценографа Петя Боюкова.  Сформираният от нея екип, който стои зад идеята и реализацията на пърформанса-инсталацията на име „Късни находки от антропосцена“, включва: Марий Росен – режисьор, Невена Георгиева – сценограф, Иванка Могилска – писател, Албена Баева – дигитален артист и Александър Митрев – актьор.

„Късни находки от антропосцена“ е изграден от два основни аспекта:

1. Изложба – в няколкото квадратни метра пространство, отделено за българския павилион могат да бъдат открити няколко щендера и рафтове, върху които са подредени най-различни обекти, между които на пръв поглед няма нищо общо.

В проекта са представени 30 български сценографи. Предварително е проведена  отворена покана и са направени интервюта с почти всички представени участници, които разказват за обектите, които предоставят (от техни спектакли, които все още съществуват или такива, които вече са извървели сценичния си път). В интервютата се търси информация за това как е създаден даден обект, как се съхранява. Всеки ден през павилиона преминават посетители, които могат да разгледат, да се снимат с обекти или да облекат костюми от спектакли, които са изложени и са със свободен достъп. Винаги на място има член на екипа, който да разкаже за съответен спектакъл или автор.

Със свои творби участват: Анна Янакиева, Анна Шопова, Антония Попова, Албена Баева, Ванина Гелева, Весела Статкова и Иван Карев, Даниела Николчова, Ивайло Николов и Ива Гикова, Илияна Кънчева, Мариета Голомехова, Марина Райчинова, Михаела Михайлова, Момчил Алексиев, Мартина Махмудиева, Мира Каланова, Николина Костова, Невена Георгиева, Петя Боюкова, Петър Митев, Розина Макавеева, Съпромат, Тита Димова, Ханна Шварц, Цвета Димова, Цвета Богданова, Цецка Ивайлова, Юлиян Табаков.

2. Пърформънс – През 2009 г. Петя Боюкова се запознава с Марий Росен и от тогава през последните 14 години те работят заедно като един от добрите примери за тандеми в театралния свят на местна почва. Този устойчив екип създава пърформанс, който се провежда 3 пъти дневно и в който публиката получава слушалки, които изолират шума от другите павилиони и преминаващи посетители. Всеки посетител чува единствено гласа на актьора Александър Митрев (един необичайно интимен акт – въпреки, че всеки член на публиката знае и вижда останалите, сякаш някой на ухо му споделя, прошепва на моменти дори нещо почти тайно и съкровено), който приветства публиката и посредством вербатим техника (самият той е със слушалки в ушите и чува взетите от сценографите интервюта като пресъздава начина им на изказ, превъплъщавайки се във всеки един от тях) разказва на публиката за конкретни обекти. Пърформънсът трае 30 мин., в рамките на които се провежда търг. Именно тази част от българският павилион задава важен въпрос и му и отговаря с този акт. Въпросът е „Има ли живот за обектите?“ как се справяме устойчиво с казуса на обекта извън контекста на спектакъла и с какво значение, смисъл и стойност е натоварен той? Търгът е форма на остойностяване и носи чувство за ценност. Публиката на символична цена закупува предмети, които актьорът и помощниците на сцената (винаги част от екипа) представят по един стилизирано традиционен за обичая на провеждане на търг начин, напомнящ комерсиализираното разбиране за наддаване. Спектакълът завършва с песен, посветена на самия спектакъл, която се изпява от присъстващите на сцената на живо в края на всеки спектакъл, което бележи и неговия финал. След пърформанса, на който аз присъствах имаше и коктейл. Чувството за хумор и ирония на екипа както и яснотата за това, че всеки пърформънс представя различни сценографи и обекти, събужда желанието на посетителите да се завърнат. В интервю в предаването Култура.бг, Петя Боюкова споделя че за 8 дни над 500 човека са гледали самите пърформанси, а отделно публиката, която е посетила самия павилион наброява хиляди.

Представянето на България в тазгодишното издание на Квадриеналето много ясно извежда 3 основни аспекта:

1. Темата за устойчивостта – какво се случва с всички използвани материали за създаването на спектакъл след края на сценичния му живот? Как по устойчив начин да се грижим за отпечатъка, който оставяме като артисти в материалните измерения на този въпрос?
2. Смесването на артистични форми – изложбата, пърформанса и търга като част от него, са ключа към активното привличане на аудиторията по интерактивен начин в темата за устойчивостта.
3. Бъдещ живот на националното представяне – по-скоро рядкост е подобни международни представяния да са концептуално замислени по начин, който предполага сравнително лесно продължаване на бъдещия им живот. В унисон с темата, която представянето на България засяга – живот на материалното след смъртта на спектакъла, самият акт на представяне на идеята предполага нейното продължаване. Искрено се надявам да видя „Късни находки от антропосцена“ в България след завръщането му от Прага, както се случи с предходния проект на България на Квадриеналето от 2019 г. – CONGLOMERATE, който беше представен в рамките на различни фестивали и изложения в България.

ДРУГИ НАЦИОНАЛНИ ПАВИЛИОНИ

В съзнанието ми след посещението остават ярки 2 други национални павилиона.

БРАЗИЛИЯ – ENCRUZILHADAS: WEBELIEVE IN CROSSROADS – Преди всичко те посреща ухание на сено. Цялото пространство е отрупано със сено и това е първото предизвикателство за сетивата ти – неминуемо като посетител се пренасяш в друго кътче на съзнанието – независимо дали е реално или асоциативно. В малкото пространство има различни обекти – пазарска будка, на която има слушалки, които пък са свързани с везна и всеки път щом претеглиш някой от обектите пред себе си във връзка с тежестта му, се стартира конкретно аудио, което най-често е шум на улица, глас на продавач, който продава, разговори на минувачи и всичко това на португалски. Независимо дали разбираш или не, усещането ти за общността, която пазара предполага, се загнездва в теб като усещане за принадлежност. Фактът, че самото Квадриенале през 2023 г., както споменах в началото на текста, се провежда на тържище, допринася за достоверността на това потапяне. В пространството има хамак, огромни раковини, приглушена светлина – има нещо много зазимяващо, почти шамански и констелационно доближаващо те до корените на човешкото в най-чистия и природен смисъл на думата. Авторите на павилиона споделят: Ние вярваме в животите, които са омагьосани на тези места и осъзнаваме, че „редки“ са моментите, в които преминаваме от капиталистическата логика на изграждане на бъдещето, за да живеем и създаваме светове в настоящето.

ПОРТУГАЛИЯ – HALF THEMINUTES – В това представяне е заложено на имерсивното и текстилното. Един огромен куб, обвит в ярко оранжева материя, напомняща екстравагантно родопско одеяло, но от плат – много по-мек и преливащ от пласт в пласт – като оранжево вълнисто море, а около него почти безкрайна опашка. Не може да не се опита да разбере човек защо през цялото време има хора, които влизат от едната страна на куба и излизат от другаде. Всеки е посрещнат от поставените пред входа бюро, настолна лампа на бюрото, малък килим под него и офис стол, а над всичко това нещо като голям сив (като всичко друго в описаната конфигурация) облак – целите „наежени“ от неизброимо количество топлийки (или поне това усещане оставя за материал – нещо остро, което би те наранило – не прекалено, но истински). Всеки посетител е помолен да остави багажа си отвън и да го вземе след като излезе. Попадайки вътре, влизаш в тесен коридор, заобиколен от множество светлинни диоди около теб – същите като тези от светещите лампи, които бяха така модерни в края на миналия век. Всяко мое движение провокира движението на тази крехка материя и напомня на светещия планктон в морето, който засиява при всяко твое движение във водата нощно време. Усещането за спокойно и сигурно място, където знаеш, че можеш да останеш далеч от това, което офис стола с топлийки репрезентира и да се потопиш в мека светлина и тишина, ти дава „рядката“ възможност да припознаеш един друг свят, който много напомня на вътрешния свят, който търсим често, за да се балансираме. Накрая на коридора виждаш огледална повърхност и сърце – реалистично, но някак вдъхващо ти спокойствие и сигурност. За творбата си авторите споделят: „Визията за бъдещето зависи от възстановяването на настоящето. В забързания вихър на ежедневието, ние преживяваме времето като нещо неуместно. За да го възвърнем, от съществено значение е да се възхвалява тактилното усещане, което последователно се обезценява и свежда до обикновен активатор на екрани и цифрови платформи. Тактилното повторно свързване се случва чрез текстури … В „Половината минути“ тези текстури се изследват по наситен начин, изразявайки реалност от визуални излишъци, които съживяват нашата тактилна чувствителност в диалог материя-тяло-ум. Текстурата прониква и абсорбира елементите на пространството, отговаряйки на движенията на посетителя“.

И двата примера получават награди – Бразилия в категория – „Най-добра екипна работа в изложбата на държави и региони“, а Португалия – „PQ Kids Award“.

За мен в Пражко квадриенале 2023 г. имаше едно категорично усещане за търсене на вътрешен мир и заедност, на диалогичност и човечност, на споделеност. Фактът, че тази година се проведе на различно от обичайното място му придаде един специфичен непринуден чар. Когато пътувам винаги търся малките улички и кафенетата, където се събират местните на сладка раздумка. Според мен именно там може да се открие автентичното усещане за истинския пулс на  живота. Това усещане (съзнателно или не) бе придадено успешно в рамките на тазгодишното Квадриенале. Надявам се следващото – 16-то издание през 2027 г. да продължи успехите на българските павилиони от изминалите издания и да зададе важни и навременни въпроси и усещане за принадлежност.