„Малка театрална компания“ (МТК), както и името ѝ недвусмислено подсказва, е малка театрална компания, основана от четирима приятели, трима от които завършили „Актьорство за куклен театър“ в класа на проф. Жени Пашова и един завършил „Режисура за куклен театър“ в класа на проф. Славчо Маленов. Този куклен квартет решава през 2013 г. да създаде свой театрален субект, чрез който да реализира идеите си за кукления театър. Така се раждат спектаклите „Каквото направи дядо, все е хубаво“, „От кулата“; няколко творчески ателиета – „Веджерионетки“, което помага на деца и родители да изработят свои собствени марионетки; „Кукли от Кулата“ – ателие за изработка на кукли от отпадъчни материали, допълващо спектакъла със същото име, в което акцентът е върху рециклирането и грижата за околната среда; „Куклената ферма“ – ателие за изработка на кукли от плодове и зеленчуци и други природни материали, което пък насочва вниманието на децата към полезните за здравето продукти, през играта с тях. Все социално ангажирани проекти с мисъл и отношение много отвъд собствената необходимост за игра и потребността да се показваш пред публика. И така до 2017 г., когато Компанията е на кръстопът и решава накъде да поеме оттук насетне. След една лекция на Гай Кавазаки за иновациите в бизнеса и колко са важни те за развитието на всяка компания, МКТ стига до извода, че технологиите все по-често упорито навлизат в арсенала на творците. Затова си задават и въпроса как именно те да бъдат внедрени хармонично в един куклен спектакъл? Следват 7-месечни проучвания и тестове, които ги довеждат до избора на смесената реалност – технология, която решават да използват при реализирането на следващия си проект – „Островът на съкровищата v.1.0“. – първият куклен спектакъл, използващ смесена и виртуална реалност (MR/VR – mixed reality/virtual reality) поставен в Дома на хумора и сатирата в Габрово.

Няколко думи от света на технологията. Физическата действителност е реалната среда, в която живеем. За виртуалната среда (VR – virtual reality) говорим, когато средата и обектите в нея са изцяло изкуствено създадени. При смесената реалност (MR – mixed reality) имаме виртуални обекти, фиксирани в реално пространство и възможност за интеракция с тях. Добавената реалност (augmented reality – AR) е най-познатия подвид на MR-а, при който към реалната среда се наслагват виртуални обекти.

Въоръжени с идея, концепция и екип, МКТ избира да постави класическия роман на Р. Стивънсън по един некласически начин. Как става това? Смесената реалност, на която се спират, има няколко важни предимства. По нейното усъвършенстване се работи от години, има налични инструменти за изработването ѝ, а позволява и групово съпреживяване – така характерно за театъра. Освен това би следвало и всеки съвременен смартфон да има такъв интегриран модул за добавена реалност. Затова те изчистват концептуално начина на смесване на реалностите. Като начало, живата игра на актьори и кукли се улавя от камерата на смартфона. В реално време към кадрите от нея се добавят виртуални декори и обекти с помощта на специално създадено за спектакъла мобилно приложение, след което готовият микс се показва на дисплея. За по-въздействащо преживяване, МКТ решава да комбинира смартфоните с AR/VR хедсети, при които се обхваща цялото зрително поле на гледащия. Допълнителните предимства при тези устройства са стереоскопичната картина, при която се постига по-добро усещане за обем, дълбочина и перспектива. Затова допринасят и стерео слушалките, които дават възможност за по-сериозно въздействие на звука върху зрителя. Използването на AR/VR хедсети позволява на екипа да постави в „Островът на съкровищата“ сцени със смесена реалност и такива с виртуална реалност. По този начин зрителят има различни гледни точки към случващото се и съответно различна степен на съпреживяване на действието. В сцените със смесена реалност, той наблюдава пасивно случващото се с персонажите отстрани. В сцените с виртуална реалност, зрителят застава до главния герой Джим Хокинс и започва да вижда и усеща от първо лице. Това дава на публиката една далеч по-активна роля и възможност много по-категорично да усети напрежението в сцената и страховете на всеки един от персонажите.

Всички технологични решения, използвани в „Островът на съкровищата v.1.0“, несъмнено дават нови възможности за изграждане на сценичния разказ. Пътят до тях е дълъг, свързан с много тестове за постигане на смесена реалност, посредством наличните софтуерни инструменти и други, които екипът тепърва ще добавя, за да развива проекта, но важното тук е друго. Група млади кукленици решават да надскочат границите, запазени за т.нар „куклен театър“. Решават да преминат в друга реалност и да посегнат към новите технологии, към софтуери, които управляват интегрирано саунд и 3D дизайн – така присъщи за компютърните игри, но не и за театъра, и с помощта на AR/VR хедсети започват да правят корекции по линия на мизансцени във виртуалния декор, режисирайки актьори, кукли и виртуални обекти. И ако в този миг си сложим виртуалните очила и пред нас се яви съвсем като жив Нийл Армстронг, навярно ще каже, че това може да е една малка крачка за Малката театрална компания, но със сигурност е един голям скок за кукления театър в България. Склонен съм да се съглася с него – и в тази, и в онази реалност.