1. От хоризонта на времето, какъв път извървя Вашият театър в художествен план?
2. Каква е битката Ви днес?
3. Как и къде виждате българския куклен театър (и в частност, този който Вие ръководите) в следващите 5 години?

Марина Кунгелова, директор на Куклен театър Благоевград

1. Както всички театри и нашият има периоди на възход и падение. Изключително трудно поради прескачане от Община към Министерство на културата и обратно, неглижиране, абсурдни условия за работа и в годините многократно не добре преценен актьорски състав. Трудно, неподкрепено и така от 1976 г. до 2017 г.
2. Днес битката е да съумеем да качваме летвата, която сме си поставили, колкото може по-високо. Ето, 2021 г. сме с номинация за награда ИКАР за цялостен спектакъл за представлението „Гарвин Магьосникът“ – вървим в правилната посока.
3. Ако преборим епидемията, която така зловещо ни връхлетя, ще търсим по-иновативни куклени решения, нови заглавия и талантливи хора, отдадени на това да правят театър.

Христина Арсенова, директор на Държавен куклен театър Бургас

1. ДКТ – Бургас се утвърди в съзнанието на бургазлии като място, широко известно и обичано от деца и родители и е неизменна част от техните празници. Да бъдем разпознаваеми и високо ценени от нашата публика – това е оценката, която ни вълнува. „Любимият театър на Вашите деца“ е слогана на театъра. Спектаклите ни носят нашия дух и отразяват отношението ни към публиката, как разбираме отговорността си към децата, как работим за формиране на началния им естетически вкус и усета им към красивото. Кукленият театър има уникални възможности в тази посока, затова критериите ни при избора на репертоар и средствата за неговата реализация са много високи. ДКТ-Бургас е театърът с най-богат действащ репертоар – 52 заглавия. Голямо жанрово многообразие, широк спектър от изразни средства и спектакли с адрес към различни възрастови групи. Това е нашето богатство.
2. Адаптирането към новосъздалата се ситуация с Covid-19 ни принуди да повишим активността си по отношение на социалните мрежи, платформите за видео споделяне и изявите ни на открито, което на практика се отличава от регулярната ни дейност. Стремим се да запазим интереса на нашата публика, да присъстваме активно в културния афиш на града и на национално ниво. Да утвърждаваме позициите си на пазара за културно съдържание, както и да установява нови публики за нашия театрален продукт.
3. ДКТ – Бургас е сред водещите театри в България. Чудесен актьорски екип, качествени спектакли, многобройни отличия, признание на колеги, нестихващ интерес на публиката у нас и в чужбина, висок професионализъм и отдаденост – това е профилът на най-поетичния български куклен театър – Бургаският куклен театър.

Вера Стойкова, директор на Държавен куклен театър Варна

1. Държавен куклен театър – Варна е театър с над 67 годишна история, с изключителен принос в развитието на българското куклено изкуство и с широка популярност и авторитет както у нас, така и в чужбина. За да бъде Държавен куклен театър – Варна това, което е днес, са допринесли с труда и професионализма си поколения наред. Това е театър с уникална творческа атмосфера, който отглежда и създава своите кадри.

В настоящия момент театърът разполага с модерна материална и техническа база, мобилна, високо професионална трупа, добре комплектувани технически служби и ателиета, оперативно административно ръководство от опитни специалисти.

Потокът от зрители и интересът към репертоарните заглавия на театъра, задължава ръководството и творческия екип да създава съвременни, интересни и разнообразни спектакли, насочени към различните  възрастови групи – за най-малките, за учениците, средношколците и възрастните зрители. Тази политика на театъра се радва на изключителен успех сред аудиторията, която се разширява с всяка изминала година. Като най-важна част от творческите търсения, стоят художествените качества на всеки нов спектакъл. За да се осъществи тази задача, театърът привлича постановъчни екипи от изявени творци, които с всяка своя работа поставят нови предизвикателства пред актьорите. Постоянно се обновява творческият състав на театъра с млади хора, които намират своята естествена среда за професионално развитие.

2. Променените условия, в които се налага да работим, но аз предпочитам да не го дефинирам като битка, а като преодоляване на препятствия, които обикновено водят до нови идеи и откриване на нови възможности. Аз не вярвам в прекалено гладкия път, защото той води до затъване в рутината на познатото и предвидимото. Доверявам се изцяло на екипа, с който работя на административно, техническо и творческо ниво.
3. Българският куклен театър, както винаги е в ръцете на неговите създатели, творците, които професионално се занимават с куклен театър в държавните, общинските театри или частни трупи. Голяма част от бъдещето на това изкуство в България е заложено в новите попълнения от артисти – възпитаници на куклената школа в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Театъра, който имам щастието да ръководя, виждам запазил позициите си на собствена, национална и международна сцена. Това е залегнало в бъдещите ни проекти и планове, като някои от тях вече са в процес на реализация.

Павлинка Трифонова, директор на Държавен куклен театър Видин

1. Основен акцент в работата на нашия театър е разнообразието – в търсенето и откриването на нови творци и заглавия; в провокацията на експеримента с различни изразни средства; в обогатяването на темите (от класическите приказки до съвременната драматургия); в разширяване възрастовия диапазон на аудиторията (освен традиционната детска публика и възрастните, фокусът е тийнейджърската публика); в стремежа към естетика, която кореспондира със светоусещането на съвременния зрител.
2. Пандемията от COVID-19 и произтичащите от нея рамки, в които се налага да работим. Безпокойството за здравето на колегите, отказът от представяне на фестивали и участия в копродукции и международни прояви.
3. Тревожно е как пандемията ще се отрази на сценичните изкуства като цяло. Как настъпващата икономическа криза ще повлияе на посещенията в театралните зали. До колко младите творци ще продължават да проявяват интерес към кукленото изкуство. Усилията ни и занапред ще бъдат насочени в отстояване на висок професионализъм и в запазване на изконното в изкуството „КУКЛЕН ТЕАТЪР“.

Веселин Мезеклиев, директор на Драматично-куклен театър – Враца

1. Оказва се в положението на по-малкия брат.
2. Разширяване и подмладяване на куклената трупа.
3. Завоюване на достойно място на професионалната куклена сцена в България.

Алфидин Ахмедов, директор на Държевен куклен театър – Габрово

1. Сътворен от Николай Колев, за своята 50 годишна история, Държавен куклен театър – Габрово се е утвърдил като стожер на класическия вид куклено изкуство. Далеч от булевардните и площадни предизвикателства на времето, съхранил в своята трупа приказния театър на вълшебства и усъвършенстващ себе си към все по-хетерогенния театър на днешния ден. С присъщата скромност и всеотдайна приемственост на истинския творец, трупата на ДКТ – Габрово съхранява традициите и нравите на творците, достойно изградили художествения облик на театъра през годините. Днес, базирайки се на достигнатото, театърът се развива със свой собствен стил и репертоарна политика, вглеждайки се непрестанно в съвременните стилове и предизвикателства на световната сцена.
2. Директорите все повече сме длъжни да извоюваме творческата свобода на своята трупа. Свобода не само в икономически, но най-вече в духовен аспект. Предизвикателствата на днешния ден в пазарен и в творчески план все повече ни дават основание да се вгледаме в дълбокия смисъл на триединството – Кукла, Творец, Публика. Догмите на изкуството наречено Kуклен театър не бива да изгубват своята единичност, характеризиращи всяка театралната трупа. Съумявайки да ги съхраним в борбата с преодоляването на конкуренцията с дигиталния свят, ще устоим на предизвикателствата на съвременната комуникативност между кукления театър и детето потребител – зрител и неговия динамичен родител. Семейното съпреживяване на кукления спектакъл в уюта на театралната зала, е съкровен миг, прекаран в куклените театри, оставащ в съзнанието на човек за цял живот. Живото слово споделено от сцената, заедно с всички театрални компоненти и реквизити, трябва да устои на предизвикателствата на новото поколение и поставените препятствия от днешния ден.
3. Българският куклен театър и неговите творци от всички поколения винаги са били любопитни към световните тенденции. Днес дори страната ни диктува иновативността и развитието му посредством НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и професионалните трупи, функциониращи в България. Успоредно с това, той създава все по-голям кръг от референтна публика, което е и неговата пряка инвестиция в създаването и отглеждането на потенциална такава. Посредством своите методи и искреност, кукленият театър провокира в своите последователи и ценители все по-голяма подкрепа, не само в социално-икономически аспект, но и най-вече в духовен. Кукленото изкуство в своят стремеж към съвършенство в бъдещето e недопустимо да забрави своите традиции и прийоми. То не бива и не трябва да се превръща в дълбоко елитарно изкуство на 21 век, необходимо е само да се обгрижва заедно с творците му и професионалистите зад кулисите, без които то не би могло да съществува в нито едно от познатите му проявления.

Петър Петков, директор на Държавен куклен театър „Дора Габе“ – Добрич

1. Опитваме се да съхраним оригиналния български стил в кукления театър, като не пропускаме и възможностите, които ни предлага непрекъснато техническото развитие.
2. Съхраняване и развитие на постигнатото, да обхванем повече зрители. Непрекъснато търсене на нови форми при представяне на готовия продукт.
3. Като изхождам от традициите, като се абстрахираме от временните трудности (COVID-19) само напред и нагоре.

Васил Василев, директор на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен

1. Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ е продължител на богатата история на Държавен куклен театър – Плевен, заемал през годините значимо място в кукленото театрално пространство с впечатляващи и запомнящи се творчески постижения. Затова днес театърът ни не може да си позволи компромиси по отношение на естетическата стойност на продукцията си.
2. Стараем се винаги да бъдем адекватни на времето, на променящите се театрални вкусове. Естествен процес е в кукленото изкуство да навлизат все по-активно иновативни технологични средства, експериментални форми и новаторски идеи, но това не трябва да става за сметка на традиционното общуване между актьора и куклата.
3. Кукленият театър има специална и отговорна мисия – чрез вълшебния си език да възпитава бъдещи зрители с естетически вкус и постоянно любопитство към театралното изкуство.

Петър Влайков, директор на Държавен куклен театър – Пловдив

1. Държавен куклен театър – Пловдив от самото си създаване поставя високи стандарти в сферата на кукленото изкуство. Започнал пътя си като марионетен театър с репертоар за детска публика, в момента театърът реализира представления за широка аудитория. Спектаклите за деца, както и тези за юноши и възрастни, се радват на голям успех както в страната, така и зад граница и продължават традицията на българското куклено изкуство. На сцената на театъра са творили и творят най-изявените кукленици в страната, които развиват куклено-театралния език и разкриват неизчерпаемите му възможности. Фестивалът „Двама са малко – трима са много” и модулът TheatAir отварят вратите за международен обмен между артисти и институции, както и към уличните изкуства и пърформанси.
2. Битката не само на театрите, но и на всички артисти, които се занимават със сценични изкуства в цялата им палитра от жанрове и форми, е да запазят ценността на живото общуване. Това, по което вирусът удари най-тежко, беше не определен икономически отрасъл, а заклеймяването на цели модалности на общуването като невъзможни и забранени. Борбата днес ще бъде да омаловажим, направим нелепо и смешно Чудовището в дрешника; без да забравяме обществената си ангажираност. Мисля, че самоиронията е основно оръжие в завръщането към някаква условна нормалност. Мисията на хората на изкуството е да не затварят врати, да продължават да представят различни гледни точки, да фантазират и заразяват с фантазия, защото мечтаещият човек, играещият човек, смеещият се човек, не се страхува. А отговорността – в която и да била форма или цвят, е несвойствена за уплашения.
3. Струва ми се, че все повече и повече училището, като образователна институция и театъра – като културна такава, започват да намират своите паралели. Алтернативните форми на обучение провокират по-широк интерес, „Монтесори“ отдавна не е непозната странна дума. Мечтая си, че театърът, особено театърът за деца, с естествената си функция да облагородява, да разширява общата култура, да развива въображението и да изследва различни гледни точки към разнообразни проблеми със средствата на играта и провокация на фантазията би се превърнал в неделима част от образователния процес, като го допълва и обогатява с призмата на практическото прилагане на усвоената информация – така превръщайки знанията в умения и сухата информация – в суровина за разчупване и моделиране на нестандартни, но осъществими идеи. Куклен театър – Пловдив е поставил пред себе си целите освен да предлага на българските творци поле за смели експерименти в жанровото търсене и разнообразието на театрални средства и форми, да формира висок художествено-естетически вкус в младата си публика.

Теменуга Хараланова, директор на Държавен куклен театър Русе

1. През годините Държавен куклен театър – Русе се утвърди и се наложи като един от водещите театри в страната. Завоюва нови международни сцени и спечели много награди и признания. Прецизният подбор на репертоара и неговата реализация е основното кредо на театъра. Непрекъснатият ни стремеж към креативност, новаторство и търсене на нови форми ни води до създаването на модерни, иновативни, интерактивни спектакли, които са насочени не само към подрастващите, но вече и към възрастната аудитория.
2. Кукленият театър притежава свойството да забавлява поучително и поучава забавно, което го прави жизнено необходим. Спектакълът е огледало на нашето отношение към зрителя и как ние го възпитаваме, формираме и утвърждаваме представите му за добро и зло, красиво и грозно – това което наричаме морал, естетика, мироглед. Независимо от променливата и несигурна ситуация, провокирана от Световната пандемия, наш дълг и мисия като културна институция е да продължаваме въпреки трудностите, да поддържаме духа на хората, категорично и достойно да отстояваме мястото си тук и сега.
3. Предвиждам упорито следване на дългосрочната ни стратегия, насочена към продължаване устойчивото развитие на театъра. Ще продължа да работя за поддържане на висок имидж и утвърждаване на достойното място на Държавен куклен театър – Русе на регионално, национално и международно ниво.

Златина Станева, директор на Драматично-куклен театър – Силистра

1.Драматично-куклен театър Силистра реализира заглавия за деца и възрастни. Основен акцент в репертоара за възрастни е поставянето на балканска драматургия и в частност българска класическа драматургия. В детски аспект реализира спектакли от класическата драматургия за деца, съвременна българска драматургия, образователни спектакли и празнично-тематични спектакли. Пътят на театралното изкуство винаги е бил осеян с известни и неизвестни трудности, но с неимоверни усилия на целия екип са преодолявани своевременно и днес сме горди, че сме ЕКИПЪТ на Силистренския театър.

2. Да запазим статута на театъра като държавен професионален културен институт и да го предадем на поколенията.
3. Желанието ми е кукленият театър след 5 години да бъде приоритет на културата, образованието и социалната политика. Кукленият театър изгражда личности, възпитава ценности и учи на правилна българска реч. Това трябва да бъде осъзнато на високо държавно ниво, за да заеме полагащото му се място в развитието на българската нация.

Ефимия Павлова, директор на Държавен куклен театър – Сливен

1. През 2021 г. Сливенския куклен театър празнува своята 60-а годишнина. Всяка една от тези години е изпълнена с творчество, трудности, но и удовлетворение. Театърът отстоява идеята, с която е създаден, а именно – да реализира спектакли с висока художествена стойност за децата, подрастващите и възрастните, с които да ги въведе във вълшебния свят на кукления театър. Като по този начин да ги образова и възпита в духовни ценности, да ги забавлява, да стане необходимост за родителите в общуването с децата и за учителите в учебния процес.
2. В последните близо 30 години основната битка на сливенския куклен театър е свързана с преговорите за нова сграда, след като през 1993 г. губи собственост върху своята, открита през 1989 г. за 25-ата годишнина. Поради липсата на собствено пространство театърът се е лишил от множество възможности за провеждане на събития от различен характер, които да разширят спектъра на дейностите и изявите му. Битката сега е запазване на театъра като институция, запазване на екипа и актьорската трупа. Поради наложените ограничения, породени от пандемията, дейността на театъра е значително намалена в сравнение с предходни години. Публиката в кукления театър е основно детска и основното опасение е, че заради предприетите мерки за овладяване на COVID-19, тя все по-трудно влиза в салона и опасенията са, че още по-трудно ще бъде привлечена да идва на представления на закрито.
3. Надеждата ни е, че в близко бъдеще ще преодолеем кризата, породена от пандемията и ще имаме възможността пълноценно да продължим да следваме мисията на театъра и да се развиваме.

Петър Тодоров, директор на Център за изкуства „За Родопите“

1. Център за изкуства „За Родопите“ извървя дълъг път през годините от основаването си през 2004 г. и успя да създаде свое лице, отличаващо се с качество, иновативност и разпознаваем собствен стил. Трупата непрекъснато търси възможности за разширяване на границите на кукленото изкуство и намирането на модерни изразни средства, които да кореспондират със съвременната публика. Визуалността, образността и действието са основни качества на продукцията ни. При определяне на жанра на спектаклите ни ние често избираме формулировката „визуален физически театър“ вместо „куклен театър“, защото смятаме, че тя отговаря по-точно на формата на представленията и провокира публиката да не идентифицира кукления театър единствено с детската аудитория. За тези повече от 16 години, Център за изкуства „За Родопите“ продуцира спектакли, всеки от които е имал дълъг и успешен живот, и се е радвал на добра комуникация с различни възрастови групи. „Анатомия на крайното“, „Кокошка с брошка“, „Делта“, „Аз, Душата“, „Коса“, „Сливи за смет“, „Кълбо“ части 1 и 2, „Жълто“ и „Концертът“ са спектакли, които като жанрово определение се разполагат в територията между чистия „физически театър“ и „кукления театър“. Пет от изброените продукции продължават да се играят и до ден днешен.
2. Битката на една независима професионална трупа, чиято задача не е просто оцеляването и изкарването на прехрана, а целите ѝ са високохудожествени спектакли и нови търсения в театрално-кукления език, винаги е била подсигуряването на финансиране на проектите, както и достъпа до сцени. Финансиране от страна на държавата и общините има, но е недостатъчно, а огромната част от сцените са заети от държавни или общински театри, които имат собствена трупа с репертоар, и допускането на независими продукции до сцените не е приоритет. За нашата устойчивост през годините изключително важни винаги са били международните ни контакти и сътрудничества. За това обаче е необходимо трупата да поддържа постоянно високо качество и репертоарът ни да е конвертируем.
3. Надеждата ми е, че Министерство на културата ще промени политиката си относно независимите трупи в България и ще започне редовно да подпомага частния сектор в културата чрез едногодишни програми, каквато се инициира пилотно през настоящата година. Това ще даде устойчивост на трупите и ще позволи планиране и по-рисковани проекти, които водят до търсения и експерименти относно нови форми и разширяване на границите на кукленото изкуство, така важни за развитието му. Освен това се надявам държавните и общински куклени театри да започнат да работят в много по-тясно сътрудничество с независимите трупи. Това е процес, който обогатява и двете страни като подсигурява разнообразяване на репертоара на държавните театри и разширява полето на дейност на частните. Очаквам след 5 г българският куклен театър да е по-дързък в целите си, по-модерен в изразните си средства, по-разнообразен в репертоара си и повече театри да са развили публика за куклен театър за възрастни.

Валентина Германова, директор на Театър НАТФИЗ

1. От хоризонта на времето, театър НАТФИЗ извървя своя път бързо, обновявайки и развивайки се всеки ден.
2. Това, към което се стремим са мотивирани студенти и класни преподаватели!
3. През следващите пет години вярвам, че ще вдигнем още по-високо летва към учебния и творчески процес.

Иван Райков, директор на Столичен куклен театър

1. Художествената продукция на театъра е изследвала всеки жанр и стил – от куклената миниатюра, музикалната приказка, пантомимата, театърът на сенките, комедията, сатирата, гротеската до мюзикъла. Трупата е спечелила любовта и верността на своята публика, заедно с множество национални и международни награди, изграждайки репутация на театър с високи художествени и професионални достижения.
2. Основната „битка“, ако може изобщо така да се нарече работата ми в театъра, е за съхраняване на постигнатото в годините високо художествено ниво, национален и международен престиж и намиране на баланс между традиция и модерност. Стремеж за запазване и развитие на творческия потенциал на трупата.
3. Българският куклен театър е завоювал значителен международен престиж, като в същото време ревностно е отстоявал творческата свобода и въображение. Истински се надявам, че въпреки препятствията по пътя, постигнатото ще бъде съхранено и надградено.

Дарин Петков, директор на Държавен куклен театър – Стара Загора

1. Има два темела в основата на дейността на Държавен куклен театър – Стара Загора, които го различават от всеки друг и формират неговата отличителна компетентност: Първият от тях е колективния съзидателен дух, който завърта всички във вихрушката на театралния процес и придава смисъл и значение на усилията на всекиго. Вторият принцип е, че театърът не трябва да бъде само машина за задоволяване на определени зрителски потребности, но и културен институт за творчески контакти, място за търсения, експериментиране и утвърждаване на нови идеи и тенденции в изкуството, храм за приютяване на жадните за духовност.

Старозагорският куклен театър е водещ културен институт в България, творческият екип на който живее не само с настоящето, но и с бъдещето на своето изкуство. Ние, които работим в Куклен театър – Стара Загора се опитваме да го запазим като храм на духа, на позитивното и на място за бъдещето. Следваме тенденцията за балансиран репертоар – класически произведения, мюзикъл, театър на движението, театър на обекта, театър в „класната стая“, българско народно творчество, нова българска драматургия, експериментални форми, образователни програми, интерактивни спектакли и спектакли за възрастни. Разнообразието на работата и продукцията е водещо предимство и стимул в организацията. Трупата работи с различни постановъчни екипи, отличаващи се по националност, възраст, художествени естетики. Създадените спектакли са белязани с многообразие на изразните средства и обхващат богат спектър на театрални форми – моноспектакли, мобилни продукции, мащабни спектакли на професионално оборудвана сцена, образователни спектакли, развлекателно-игрови програми и др.

През последните години моделът за управление в продуцирането, чрез тотално качество, се утвърди като успешен инструмент за конкурентоспособност. Характерни за този модел са фокусът към изграждане вкуса на зрителя, ориентацията чрез отчитане на резултатите, балансираното отношение към заинтересованите страни, непрекъснато усъвършенстване, партньорство и преди всичко – нов тип постановъчни екипи, способни да развиват и използват максимално потенциала на трупата. Със своите зрители и партньори, театърът е изградил емоционална връзка, емоционална банка на доверие, в която всяка страна се чувства добре приета, значима и оценявана. Разбирането на сложните взаимовръзки между резултати и удовлетвореност, мотивация, лоялност и чувството за принадлежност на заинтересованите страни е необходимост.

2. Съхраняване уникалната идентичност на Старозагорския куклен театър и колективния дух. Стремеж да бъдем адекватни на тенденциите и да провокираме развитието на световното куклено изкуство. Да възпитаваме вкуса на зрителя и възбуждаме потребността му от срещата с живото сценично изкуство
3. Това, което виждаме, не е това за което мечтаем… Имаме силите и куража да се борим за осъществяване на мечтите си: Да превърнем културния институт – Държавен куклен театър Стара Загора в мощен духовен център, обединяващ в себе си изкуство, образование и експеримент с висока художествена естетика.

Русан Стаменов, директор на Държавен куклен театър – Търговище

1. Вече повече от 50 години в творческия си път театърът следва неотлъчно своята цел – да възпитава чрез своето изкуство най-младата част на нашето общество – децата, което му е извоювало определени позиции в културния живот на града. От деня на първата премиера до сега са представени множество творби на най-добрите автори на съвременната куклена драматургия, от националния фолклор и шедьоври на световната литература за деца и юноши. Широко е жанровото разнообразие, както и диапазона на използваните изразни форми и средства: от чисто куклен спектакъл зад параван, куклена пантомима, мюзикъл, изпълнения на живо в естрадно-вариететен спектакъл, и в чисто драматичен спектакъл. През годините са канени множество гост-творци – режисьори, музиканти и художници. Театърът поддържа непрекъснато репертоар с много заглавия, включващ постановки, които да привлекат зрителите в салона.
2. Като всички други системи в нашия свят и сценичните институти са в състояние на непрекъсната промяна: променят фокуса си, разширяват дейностите си, променят продуктите си, за да отговорят на потребностите на зрителите си. Факторите, които налагат промяната са предизвикателствата на растежа на цялата театрална мрежа, променящата се икономическа ситуация, натиска на конкурентите, очакванията и нагласите на публиката.
3. В следващите пет години, предполагам, ни очакват тежки проблеми, свързани с пандемията и финансовата криза, която ще последва. На фона на тоталната неизвестност е трудно да видим театъра за следващите пет месеца, а за следващите пет години – Бог да ни е на помощ!

Стелиян Николов, директор на Драматично-куклен театър „Иван Димов“ – Хасково

1. Театър „Иван Димов“ – Хасково има дългогодишна история като през годините тук са творили едни от най-големите имена в българския театър и поради тази причина той винаги е заемал осезаемо място в българското културно пространство и е неизменна част от развитието на театъра в България. Театърът разполага с богат репертоар от представления с различна насоченост и различни целеви групи от зрители. Това са спектакли разработени на база голямо жанрово и стилово разнообразие: комедия дел арте, драма, мелодрама и т.н., направени с висок професионализъм и добър вкус с перфектни изпълнители и сериозни инвестиции. Създаваме и провокативни спектакли, занимаващи се с нови форми и нови търсения, които да докоснат чувствителния човешки дух. Това провокира мислите и съзнанието на хората, което ги кара да преоткриват себе си чрез изкуството наречено театър.
2. Битката ни в тези трудни времена е да съхраним постигнатото до момента. Да се завърнем отново в полезрението на хората, да ни се доверят отново, за да можем заедно да се развиваме душите си.
3. Вярвам, че кукленият театър в България ще продължи да се развива в същото добро темпо и ще бъде, както винаги, на световно ниво. В частност се надявам, кукленият театър на Хасково да бъде добре представен на театралната карта в страната. Да бъде разпознаваем и еталон за добър вкус.

Димитър Димитров, директор на Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ – Шумен

1. Пътят не е завършен, но е правилен. От изключително значение е присъствието ни на национални и международни фестивали. Общественият отзвук, който следва след участие в тези формати е знак, че има продукция, която има смисъл. Спектаклите ни показват, че сме намерили правилния път в естетическо и смислово отношение.
2. Отстояването на творческите и естетическите критерии в екстремни ситуации. Шуменският театър има собствен стил, част от който е реализирането на българска драматургия на сцена, и който се опитваме да отстояваме.
3. На мястото си – при своята публика.

Елена Дойчева, директор на Държавен куклен театър „Георги Митев – Жоро“, Ямбол

1. Държавен куклен театър „Георги Митев“ – Ямбол е своеобразен културен център за духовно израстване на младите хора, предоставяйки им възможността да се докоснат до естетиката на театралното изкуство. Театърът е доказал и доказва силата си на въздействие към подрастващите, децата които живеят и се възпитават в дома, училищата и театъра. Театърът им дава друг живот. В приказката е скрита мъдростта на времето. Гордост е, че театърът е успял да премине през всички превратности на времето. Днес е сред първите куклени театри в България с утвърдена слава у нас и в чужбина. Продукцията на театъра се е изнасяла и се изнася далеч зад пределите на страната – Полша, Италия, Франция, Германия, Белгия, Япония, Швеция, Русия, Унгария, Узбекистан, Турция, Сърбия, Румъния, където получава високо признание за своето изкуство.
2. Днес битката е да защитим театъра като държавна институция. Това значи по-добра програма за творческо развитие на театъра. По-добра финансова подкрепа за развитие и подобряване на благосъстоянието на работещите в театъра. По-добра стратегия и политика на управление на цялостния творчески процес. Подобряване на материално-техническата база и условията на труд.
3. Виждам българският куклен театър сред водещите театри в Европа и света, така както е било във времето. Държавен куклен театър „Георги Митев“, Ямбол да продължи да се доказва и защити своята позиция на водещ културен институт с национално значение. С разнообразната си реформаторска политика, репертоар, мениджърска програма, с провокацията към зрителя и пазара на театралния продукт в страната и чужбина. Трябва да съхраним театъра като институция и театралната система в цялост, защото тя е жив организъм. Представлява пример за всички театрали на Балканите и Европа. Трябва да успеем и да се докажем като мост във времето.