Фотограф Гергана Дамянова

Ден втори #фестиваленбюлетин ни представят Десислава Василева и Валентина Вирянска

Десислава Василева

Драги ми Смехурко,

Бързам да ти пиша. Няма да повярваш какво гледах днес! Може би вече се сети, но се правиш на ударен. Нищо, нищо, аз пак ще ти кажа. Някъде към 19.00 часа, ме обзе едно неприкрито и донякъде неволно преповдигнато чувство. Седя си на пейката, гледам как две баби си говорят до шадравана, а едно детенце подскача наляво и надясно.

Усмихвам си се, без да искам, правя го несъзнато! Толкова близко до детството не съм се връщала, а помня как неуморно четох за баба Цоцолана и колко смешно ми изглеждаше името ѝ. Неизвестно как се озовах в машина на времето и пътуууувах ли пътувах, до онези спокойни слънчеви летни дни, когато двамата с теб бяхме деца.

На сцената изникна една огромна пощенска кутия, със също толкова огромно писмо. Няма да повярваш до кого бе адресирано! До теб, ами да! Явно актьорите от ДКТ – Русе са и твои добри приятели. Както и да е, обратно към представлението, което по голяма случайност се нарича „Патиланци“. Да, точно онези „Патиланци“, за които четохме в продължение само на една седмица, просто защото ни беше интересно (а и не се славехме с особено бързо четене).

Не виждам смисъл да ти разказвам сюжета, всяко дете знае кои са Патиланчо, Данчо и Дана и коя е баба Цоцолана. По-скоро бих ти открехнала завесата за интересните моменти с паравана. Представи си следното – от пощенската кутия, се появява къща, от къщата – гора. Може малко да ти звучи прекалено много като нечия метаморфоза, но сценографията определено е в такъв процес. Върти се, кърши се, огъва се, приема различни форми, общо взето параван-мечта. Отвсякъде прошарен с листи от тетрадки. По някое време от някое прозорче ще се покаже Данчо, друг път свиня, няколко патенца с майка им – патката и странният козел, който е изключително агресивен.

Едва ли ти е трудно да повярваш, но децата толкова много се впечатлиха, че на всеки въпрос те отговаряха, възкликваха, а смехът им се носеше чаааак до другия край на морската градина. Като нищо и до по-далеч и да си го чул и ти. Това пък, ако не говори за едно успешно куклено представление, то не знам какво ще бъде то. Щом най-малките са щастливи, значи всичко е минало прекрасно. А щом големите също сме щастливи, то значи животът е станал с една идея по-добър.

Та това беше за днес, станахме по-добри, лекувахме болките със смях, разбрахме колко ценно е семейството и колко е важно да внимаваш с пакостите.

Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен.

Валентина Вирянска

Приятели фестивалът „Дни на куклите“ продължава!

На 2-ри август Вера Стойкова, Галин Гинев, Диана Цолевска и Стоян Стоянов се качили на самолет номер 5, който както знаем дава газ за Бургас, за да изиграят пред малки и големи авторския си спектакъл „Зайко на море“. Лисана, горската хитруша, сънувала особен сън и разбрала, че трябвало да стори добро на някого. Обаче на кого? Хрумнало ѝ, че на Зайко е съвсем подходящо, защото никога досега не бил стъпвал на морския пясък, че и море не знаел какво е. Ала Зайко оказва се особняк и нито желае, нито ще да знае за морето. Тогава с помощта на Вълчо и Мечо тримата заедно успяват да надвият ината на Зайко, за да му дадат няколко урока. Ето пример – колко важно е да знаеш кое знаме какво значи върху спасителната кула – зелено ли е скачай в морето, жълто ли е – по-добре печи се на слънце, а червено – вкъщи остнани си и днес поспи си. Малкият Зайко уроците научил, че чак пораснал голям от знанието и вече сам можел да взима решенията си. Въпреки, че узнал всичко необходимо за морето не отишъл да го види, а напротив – останал и докарал морето в гората. Взел джакузи на Мечо, завел Вълчо на уроци по сърф, а Лисана пък развила търговия с плажни стоки и всички били доволни, защото Зайко направил добро на всеки.

Театър „Буфос“ пък пристигнали чак от Гърция заедно с Йован – възрастен човечец, съвременен рембетис, който обича сутрин да пие кафе от джезве и да свири на любимия си инструмент бузуки. Стилът рембетико в музиката улавя звученето на сърцето когато то тупти в ритъма на радостта, или на скръбта, дори когато пропуска удар в секундата на своето влюбване. Мелодията излязла под пръстите на Йован говори за тъгата му, а поглеждайки към черно-белия портрет на жена, поставен близо до него върху малката кафена масичка, става явно, че любимата му отдавна я няма. Страданието обаче няма власт над него вече, Йован му се противопоставя със своя бунт към кукловодите си. Песента на Rage against the machine – „Killing in the name”, която звучи докато се нахвърля върху им, подчертава неговия гняв. Въпреки усилията му надмощие имат кукловодите, които определят съдбата му и всяко негово действие. Пред тях той е безсилен, защото е дотолкова независим, доколкото те му позволят. Идеята за „Йован“ е на Анета Стефанопулу, а ценното е, че спектакълът е насочен не само към децата, но и към техните родители. Ако сте пропуснали да го гледате имате възможността да го видите отново на сцена „Охлюв“ на 3ти от 20:30 часа!