#onlineмодул

Валентина Вирянска

Спектакълът „Ад и Рай“ на полския куклен театър във Вроцлав с режисьор Якоб Крофта е третият по ред от онлайн програмата на фестивала. В него главното действащо лице е диджей „Справям се добре“, или Йола, която е майка на малкия Теди. Тя умира в катастрофа и попада пред портите на Рая. Там обаче не се чувства на място и в бунта си срещу думата на закона Вездесъщият я праща в Ада.

Разказът в спектакъла е воден от Теди, чието лице не виждаме чак до самия му край, защото през цялото време говори като глас зад сцената, или скрит в голям гардероб. Странно е, че така и не го виждаме като дете, а чуваме само гласа му, все едно че нарочно крие нещо от нас, но така и не става ясно какво точно. Остава въпроса дали има тайна, която не иска да ни разкрие, или привично по детски, на игра, се е скрил само, за да подбуди любопитството ни. Чак на края на спектакъла се появява вече пораснал и последвал пътя на своята майка като диджей.

На пръв поглед кукли в спектакъла почти няма, на сцената играят само актьорите, които са облечени подобно на ангели, или демони, но с човешки облик. Начинът, по който изглеждат ангелите в Рая, пряко се асоциира с противоречиви фигури от поп музиката като Дейвид Бауи, Елтън Джон и Кончита Вурст. Бог напомня на последовател на източни религиозни практики подобно на дзен, а Дева Мария прилича на увлечена по хипи културата и моделът на мислене „ведно с природата“. В сравнение с тях обаче демоните от Ада изглеждат много по-правдоподобно; Луцифер освен, че е с рога, тялото му прилича на човешко останало без кожа. Сатана също е с рога и е облечен в костюм с яке тип бомбър и напомня на съмнителна фигура с нощен бизнес.

Към финала на спектакъла, когато по стълбата между измеренията се изкачват Йола и демонът Титивилус (неин предводител в търсенето ѝ на изход от Ада), за да се върнат обратно на Земята попадат във вроцлавския театър по време на куклено представление. Те прекъсват детския спектакъл, чиято история за лисицата и патето предвид случващото се (демони, ангели и божества се появяват на сцената) от невинна се превръща в наивна. Контрастът между двете по всяка вероятност е умишлен, но не е ясно с каква цел; дори мотивът да е бил за посочване на разликата между спектаклите за деца е явно, че мерилото клони повече този да се определи като по-сериозен.

„Ад и Рай“ се отличава със силни визуални елементи като проектиране на анимации, динамика на сценографията и нетипични костюми, които вкупом несъмнено добавят към ефектността от въздействието му. Въпреки тях обаче се усеща определен хаотичен дух в спектакъла. Наслагването на множество образи, както и дадени непреводими решения уморява сетивата на зрителя и го обърква. Макар спектакълът да е предназначен за деца, като се вземат предвид образите, с които си служи не само за сценичния разказ, но главно относно смисловото му послание, възниква противоречие между цел и резултат.

В края се насочва мисълта ни към това какви родители ние бихме искали да бъдем за децата си и доколко бихме искали да присъстваме в животите им. Ако това е въпросът, който възниква пред нас, то той е единствената ценност, която спектакълът може да ни даде.

Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура“, направление „Литература“.