Валентина Вирянска

В късния следобед на фестивала ни гостува Пинокио, дошъл от Русе, но известен от Рим чак до Токио. Спектакълът на Държавен куклен театър – Русе спечели наградата „ИКАР“ 2020 в категорията „Куклен спектакъл“. Режисьорът Тодор Вълов взема решението да ни пренесе в Италия във времето, когато филмите на Чаплин са удивлявали публиката.
Първата сцена от спектакъла е в синхрон с черно-бялата няма естетика; в неговия ход се разиграват и други сцени, като свързващи фрагменти между отделните моменти в сюжета на приказката.
Сценографията на Наталия Гочева е изпълнена с внушителни и ярки образи, които в допълнение с мултимедията на Роксана Маркова и осветлението, създават впечатляващ художествен свят.
Актьорите Светлина Станчева, Ивета Маринова, Мартин Пашов, Димитър Пишев, Мартин Маринов заедно успяват да провокират в децата от публиката искрени и непредсказуеми реакции.
Тук можете да четете подробната ни рецензия за спектакъла – https://kuklart.bg/recenziya-za-pinokio-po-karlo-kolodi-spektakl-na-drzhaven-kuklen-teatr-ruse/

#onlineмодул

Десислава Василева

Представлението „Тримата мускетари“ на театър „Алфа“, Чехия е едно приключение в размиването на езиковите бариери. Тук не е нужно да познаваш езика, единственото важно е напълно да се потопиш в историята и да имаш някакво понятие от книгата на А. Дюма.

Своенравно шоу изпълнено с цветни персонажи и изключително изразителни действия – било то комедия на ситуацията или пък множеството кукли, които намират откъде да се покажат. Това прави голямо впечатление особено, когато концепцията на спектакъла е поднесена толкова добре, че езикът не е от значение.

Най-любопитното явление е присъствието на живо музикално оформление, но не се заблуждавайте, това не са само музиканти! Те са и разказвачите на историята за д‘Артанян. Под формата на лесно запомнящи се песни, музикантите надскачат своите задължения и влизат в ролите на навигатори. Този елемент е балансиращата точка в иначе „нямото“ представление – тук основният език на паравана е бебешки.

Голямо впечатление създават и огромният брой на куклите, които в края на представлението са наредени така сякаш излизат от бурлеска – десетки ръчни кукли наредени наперено една до друга.

Спектакълът се запомня с маломерната си масивност и с немите си песни. Контрастно представление, което зрителите ще запомнят дълго с оксимороните и многобройните и впечатляващи кукли.

Фотограф Милена Стойкова 

Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура“, направление „Литература“.