Александър Христов

Всяко хубаво нещо има своя край. Ето, че и ние сме на своя финал. Девет дни и 34 представления (26 на живо и 8 в интернет) по-късно дойде ред да приключи единадесетия „Панаир на куклите“ в София.

Краят на фестивалните дни беше отбелязан подобаващо. Програмата на вчерашния 19 септември (неделя) беше пъстра, наситена, но и сгъстена. Предвидени като за последния почивен ден, събитията започнаха в късната сутрин и завършиха в ранния следобед. После зрителите се разотидоха, за да се подготвят за предстоящата седмица, в чиято среда с известна доза мъка ще трябва да посрещнат първите есенни астрономически часове.

За деня първо се изигра спектакъла „Светулки“. Това се случи в пространството на театър 199 „Валентин Стойчев“, където се състоят и редовните представления на постановката. Автор на текста е Андрей Филипов. Неговият разказ е за четирима верни приятели, които се връщат към спомените за детските си години. Игрите, мечтите, нестихващото любопитство – всичко от онзи живот, който никога вече няма да имат. Режисьорът Катя Петрова придава образност и форма на всичко това. С помощта на сценографа Петя Караджова, тя показва на сцената ярки светлини, стилизирани костюми, разнообразни действия и творческо въображение.Актьорите Анна-Валерия Гостанян, Валерия Маринкова, Ангел Калев и Любомир Желев присъстват едновременно през собствената си игра и куклите, които водят. Последните са разнообразни подобно на цялата визия в представлението. Някои са дребни и изпълнителите ги водят само с дланите на ръцете си, а има и такива, които са достатъчно големи, за да скрият човека зад тях, който ги води. Интересното е, че и при двата случая тези кукли представят едни и същи персонажи. Музикалната картина, създадена от Христо Йоцов, придава хармония на спектакъла. Тя окомплектова тревогата и вълнението, произведени от детските спомени и помага на публиката да ги съпреживее.Този ефект определено впечатли публиката, съдейки по реакцията ѝ. Както децата, така и възрастните им придружители ръкопляскаха силно и върнаха няколко пъти актьорите за поклон.

Паралелно с това представление пред централния салон на Столичния куклен театър, друга група зрители наблюдаваше събитието „Fireter“. То представляваше ефектно шоу на актьори върху кокили. Това беше неговото второ представяне в рамките на фестивалните дни.

Веднага след това публиката влезе и в самия салон на театъра. Там тя изгледа „Златната гъска“ – една продукция на Държавния куклен театър в гр. Бургас

Приказката на Братя Грим, поставена от Тодор Вълов, съчетава в себе си богат натюрел от хумор, сатира, забава, остроумие, сарказъм, ирония. Именно това прави представлението от семеен тип, а не е предназначено само за детска аудитория над определена възраст. На пръв поглед може да се съзре добре познатият и опростен конфликт между доброто и злото, завистта и отдадеността, приятелството и предателството. Като втори план обаче присъстват и идеи в малко по-окрупнен план като желанието за себенадмогване, трудността да минеш през непосилни предизвикателства или почти невъзможното оцеляване на добродетелите в един свят на подлеци и крадци. Тези неща са достъпни и за малки, и за големи.

Тяхното внимание е ангажирано включително и от другите компоненти на спектакъла. Най-вече от неговата визия. Сценографът Христина Недева използва декора по удивителен начин. На пръв поглед е от прости материали като хартия и плат, но неговата функция е многостранна. Трансформира се в гора, дворец, градинско пространство, скромна къща на дървари… Постоянната промяна подтиква публиката към непрекъснато въодушевление, което определено забелязах в атмосферата на салона.

Актьорският състав – Алекс Анмахян, Александър Грънчаров, Георги Минков, Диян Русев, Женя Георгиева, Неделина Роселинова, Румяна Каралева – дава всичко от себе си от началото до края, а това допринася за приповдигнатостта в залата. Както в „Светулки“, така и в „Златната гъска“ отново имаме комбинация между изпълнение на живи актьори и водени от тях кукли. Постоянното разнообразие освен, че силно впечатлява, също и сгъстява действието, което поддържа вниманието на зрителите и нито за момент не ги отегчава. Определено им създава спомени, които няма да забравят скоро.

Фотограф Милена Стойкова

Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура“, направление „Литература“.