Снимка Столичен куклен театър

Джак и бобеното стъбло

Валентина Вирянска

Постановъчен екип

Драматизация и режисура Веселин Бойдев

Сценография Христина Стоилова

Композитор Мишо Шишков

Участват: Ана-Мария Лалова, Ваня Камянска, Димитър Иванов, Христо Димитров.

Всички добре помним от детството си приказката за смелия Джак и високото бобено стъбло, което пораснало чак до небето. Треперили сме от вълнение да не би той да падне докато се катери по него. Страхували сме се от Великана с апетит към човешко месо да не би да го изяде. И сме се радвали, когато Джак ловко успява да свие под носа му всички негови скъпоценности.

А как бихте погледнали на същата приказка, но със съвсем друга развръзка? В нея отново става дума за Джак, за кравата, за магьосника, за бобеното стъбло и Великана, но тя разказва за едно на пръв поглед невъзможно приятелство – между дребния човек и грамадния великан-людоед.

Да, това е една различна история на „Джак и бобеното стъбло“, разказана в спектакъла на Столичния куклен театър. Интерпретацията на режисьора Веселин Бойдев ни дава да погледнем на познатата приказка по нов начин. Във неговата версия палавия Джак се среща с великана Фю – разликата помежду им е само на ръст, не и на „акъл“. Той се сприятелява бързо и открива, че не на всички великани им се нрави вкуса на човешко месо. Обаче както при всички деца на една и съща възраст, завистта чии играчки са по-интересни за игра, е повратен момент за приятелството им. Когато Джак вижда любимата играчка на Фю – кокошката-дрънкалка, на мига я пожелава за себе си. В удобен момент, когато Великана заспива, той решава да му я отмъкне. Ала Фю не спи чак толкова дълбоко и хваща в крачка Джак.

И ето тук настъпва интересен обрат в историята – вместо както е логично за нас, порасналите, „от играчка да стане плачка“, Джак признава пред Фю своята простъпка. И от простъпка се превръща в стъпка към едно непоклатимо приятелство.

Но как се побира на малката сцена високото бобено стъбло и още по-високия великан Фю? Ето как – стъблото и листата на боба са рулетка-метър, която ту се удължава, ту се скъсява, а Фю, наистина е великан, ако го погледнем през очите на куклата Джак. В сравнение с него, той е висок близо „десет глави“ над Джак, а под къдравите му сини коси мигат големи сини очи. Играта със светлина пък придава мистичен дух на сцената – в тъмнината, изведнъж, пред очите ви ще започнат да подскачат разноцветни бобени зърна, а сенките на родителите-великани ще накарат наивното дете у вас да потрепери от страх. А актьорите несъмнено ще ви предадат от своя заряд – не се учудвайте, ако мелодията на песните отзвучава дълго в главите ви дори след края на спектакъла.

Приказката за Джак, Фю и бобеното стъбло ни разказва за притегателната сила на приятелството и ни припомня, че в истинното приятелство няма място за погрешни представи за човека срещу теб, понеже в негово лице откриваш частица от себе си. А щом  откриваш нещо от себе си в него, то не можеш да излъжеш своя приятел, защото иначе лъжеш сам себе си. Приятелството, което е в истината ни учи да бъдем верни един на друг, защото верността преодолява всички препятствия по пътя на двама другари.

Защото щом земята и небето могат да се срещнат, то какво би могло да попречи на малкото момче и големия му приятел да останат верни на дружбата си?

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.