Уважаеми читателю,

В ръцете ти е първият брой на „КуклАрт“ – твоето списание за куклено изкуство. Списващият го екип, подпомаган от запаления Редакционен съвет, правеше първия брой с убеждението, че българският куклен театър има потребност от свое периодично издание, което да обобщава насоките и проблемите на кукленотеатралния процес у нас, критически (безкомпромисно, но с любов) да оглежда ставащото по сцените, да съхранява натрупания опит, да информира за всичко случило се в кукления ни театър през изтеклия период (така през годините ще се натрупва и своеобразна база данни за кукления ни театър), да информира за работата на колегите ни в чужбина, теоретично да осмисля търсенията и дори да предсказва бъдещите усилия и открития в кукленото изкуство. Амбициите ни са големи. По-големи от възможностите ни днес. Поне в този смисъл „КуклАрт“ е списание с бъдеще.

Решението да се издава списанието е взето от Управителния съвет на Асоциацията на куклените театри – УНИМА, България. Названието „КуклАрт“ е предложено от проф. Николина Георгиева.

Една от „тайните“ ни цели е самото съществуване на списанието да мотивира писането за куклен театър, което у нас е в очевидна криза (и качествена, и количествена). Но този “страничен ефект” – много важен за нас – ще може евентуално да се прояви след време.

Както разбирaш, това наистина може да бъде твоето списание. И то може да бъде списвано само на крилете на отзивчивостта и загрижеността на всички кукленици, на всички театрали.

Когато говорим за правене и писане за куклен театър, ще правим усилия да бъдем – когато се налага! – нелицеприятни, ще съпоставяме нашия опит с достиженията по света. Ще се опитаме да следваме онези взискателност и безилюзорност, за които през 1928 г. Виктор Шкловски пише есето си „Хамбургската мяра“:

Хамбургската мяра е извънредно важно понятие.

Всички борци, когато се борят, хитруват и лягат по гръб по заповед на своя импресарио.

Веднъж годишно борците се събират в една хамбургска гостилница.

Те се борят при закрити врати и спуснати завеси.

Дълго, некрасиво и трудно.

Тук се установява истинската класа на борците – за да не халтурят.

Хамбургската мяра е необходима на литературата.

Според хамбургската мяра Серафимович и Вересаев ги няма.

Те не стигат до града.

В Хамбург Булгаков е край тепиха.

Бабел е лека категория.

Горки е съмнителен (често не е във форма).

Хлебников беше шампион.

Нека се опитаме – заедно! – да тръгнем по пътя за Хамбург…

Никола Вандов
главен редактор