Скъпи приятелю,

Наричам те така, защото държиш в ръце нашето списание, а и с коя друга дума да наречеш този, който обича кукления театър, освен с най-красивата – приятел.

Толкова изписани текстове в годините и никога не съм предполагал, че този ще е най-трудния. Заставам зад кормилото на списание „КуклАрт“ за първи път след като от неговото създаване до сега главен редактор беше неуморният и талантлив Никола Вандов – отдаден на каузата да имаме наше си списание. Кольо, както с обич го наричаме всички негови приятели, е Човекът, който с висока мяра отстояваше във всеки брой правото на глас на младите критици; който се  вълнуваше за всяка куклена премиера и не пропускаше успехите на всеки актьор, режисьор и сценограф по нашите сцени. Същински воин на кукления театър. Благодаря ти за всичко, на което ме научи, Кольо, и знам, че занапред ще продължим заедно нашите вълнуващи интервюта.

Когато преди повече от 10 години, в далечния брой №4 на сп. „КуклАрт“ публикуваха първата ми статия, съвсем не предполагах, че 10 броя по-късно ще пиша уводния текст към първия изцяло чуждоезиков брой на нашето списание. Той беше замислен като такъв, за да представи кукления театър на Световния конгрес на УНИМА в Бали, затова и в него сме събрали само една малка част от най-значимите събития в кукления свят на България. Постарахме се да съберем най-важното от историята на българския куклен театър в панорамна статия за неговото развитие; да открехнем завесата над обучението по куклен театър, започнало през далечната 1962 и продължаващо и днес в Театралната академия в София; да покажем всички наши куклени фестивали – развиващи се устойчиво от 1972, когато се провежда първият от тях „Златният делфин“; да те запознаем с едни от най-интересните и талантливи режисьори и сценографи, които работят по куклените сцени у нас и в чужбина и не на последно място – през театралните отзиви за някои от най-вълнуващите спектакли, които се играят по българските сцени, да те срещнем с школата по критическо писане и перото на талантливите театрални критици. Със сигурност изпускаме много. Не можем да се похвалим с всичко, а и не бива. Голяма част от нашите успехи – че сме страна-учредителка на UNIMA International през 1929, или че България е третата държава в света, която създава висше образование за куклен театър през 1962, или, че е водеща сила във водния куклен театър – са добре познати на всички вас. Днес, обаче, се гордеем с друго. С това, че съхранихме нашата театрална мрежа, че продължаваме да работим неуморно и театрите ни имат по 30, 40 или дори 50 заглавия в репертоарите си, които са запазени и се играят непрекъснато; че артистите ни са високи ценени по фестивалите у нас и в чужбина. Гордеем се и с това списание, което продължава своят устрем нагоре. Благодарение на всички вас.

Искам да благодаря на българския център на УНИМА и моите колеги, както за реализирането на този брой, така и за цялостната подкрепа и вярата, че това списание трябва да продължи. На моят учител – проф. Николина Георгиева, която се радваше на всеки нов брой, когато излезе и ме насърчаваше да пиша за куклен театър. На Гергана, Наталия, Габриела, Михаил, Светломира – без които този брой беше немислим. На Капка и Калина, които нарисуваха най-красивата дреха за броя. На Мая – този най-верен съратник на списание „КуклАрт“ за дизайна от неговия първи брой и на всички автори и преводачи, без които нищо от това нямаше да е възможно. Благодаря ви, приятели.

Михаил Байков