Уважаеми читателю,

Вече държиш в ръце и брой 3 на „КуклАрт“ – твоето списание за куклено изкуство. Сигурно забелязваш, че списанието става все по-дебело, по-наситено със снимки, по-отворено към света. Обемът му е продиктуван от факта, че някак самият труден живот, който води и кукленият ни театър, се отрази на възможността да се осигуряват пари за списването на единственото българско списание за куклен театър. Така неусетно отстъпваме от желанието си да го издаваме два пъти годишно и отиваме по принуда към формата на годишник. Това, разбира се, е по-добре от нищо (нека така да се утешим!), но ни задължава да бъдем още по-прецизни в подбора на текстове, да бъдем още по-отворени към нови имена, реализиращи се в полето на критиката за куклен театър.

През 2009 г. кукленият ни театър реализира един амбициозен проект – копродукцията на ДКТ–Пловдив, ДКТ–Стара Загора и ДКТ–Бургас „Едип. Празникът на ослепяването“ (режисьор Руслан Кудашов). Не се състояха задълбочени публични дискусии върху качествата на спектакъла, но мисля, че никой не оспори едрината на жеста да се посегне към теми от голямата мяра… И тъй като сме на антична вълна, нека да припомним думите на Платон от „Закони“ (IV век пр. н. е.):

На всеки от нас, представителите на живите същества, трябва да гледаме като на кукла с божествен произход, като че боговете са я създали за своя игра или забавление, като че са имали някакво сериозно намерение. Въпреки че въобще не можем да знаем това, ние го знаем. Споменатите душевни събития у нас представляват едно объркване на конците или връзките, които ни теглят и доколкото между себе си те са противоположни, ни теглят към противоречиви дела; на това се основава разликата между стойностното и нищожното. Разумът, всъщност казва, че всеки трябва да следва само едно подръпване, без да го напуска и трябва да се изправи с лице срещу всички теглещи конци.

„Въпреки че въобще не можем да знаем това, ние го знаем“… Някой решава вместо нас, някой играе ролята на боговете-кукловоди, и ще бъде наказан за това, но много преди това ще бъдем наказани ние, крехките кукли, и не ни остава нищо друго освен да продължаваме с нарастваща неувереност по избрания от нас път. Нека мислим, нека вярваме, че това е пътят за Хамбург…

26.11.2009 г.

Никола Вандов
главен редактор