Източник Art Land.

Приказка за хитростта и глупостта

Александър Христов

Постановъчен екип

Драматизация Димитър Стефанов

Музика Милен Апостолов и Димо Стоянов П.И.Ф.

Режисура и сценография Мария Банова

Участват: Диляна Спасова и Димитър Стефанов

По приказка на Х. Кр. Андерсен

Във вечерта на 27 октомври (четвъртък) всичко беше по две. Две частни театрални формации – „Артленд“ и „Корсар“, и двамата актьори – Димитър Стефанов и Диляна Спасова, подкрепени от музиката на двама композитори – Милен Апостолов и Димо Стоянов от ПИФ. Всички те пренесоха зрителите от камерната зала на „Славянска беседа“ във вълшебния свят на Ханс Кристиан Андерсен и прочутата му приказка „Новите дрехи на царя“.

Драматизацията на текста е дело на един от двамата актьори, участващи в спектакъла – Димитър Стефанов, а постановъчната концепция и сценографските идеи са измислени и реализирани от Мария Банова. Искам да започна именно от тяхната роля в цялостния контекст на това театрално събитие. На пръв поглед, публиката би могла да се излъже, че постановката няма режисьор и че „Новите дрехи на царя“ всъщност е авторски спектакъл на двамата актьори. Последните са изключително дейни, третират материята на декора и куклите така сякаш те самите я създават в момента на докосването ѝ. Отделно на това, те често сменят ролята си от кукловоди на самостоятелни действащи лица на сцената. Всичко това правят така леко, своенравно – сякаш никой не ги е направлявал в решенията им, никой друг освен те самите не е решавал кога, какво, с кого, по колко и защо да го правят. При по-задълбочен прочит ще видим, че нещата не стоят точно така.

Режисьорското тяло в този присъства сравнително отстранено, дало е пълна свобода на изпълнителите, но все пак може да се забележи неговата фина и важна намеса. От една страна, Мария Банова е запазила първоначалната концепция от приказката на Андерсен за сблъсъка между истината и лъжата. Царят, който е гол и никой не забелязва това или по-скоро всички виждат с очите си измамната реалност, която се разиграва пред тях, но никой няма смелостта словесно да изобличи фалша.

От друга страна, въпросът за истината попада и в едни по-различни измерения.

В спектакъла на сцена „Славянска беседа“ има предистория на „разголването“ на владетеля, която усложнява конфликта. Оказва се, че Царят, който си поръчва нови дрехи, вече отдавна се е утвърдил като един особено недалновиден държавник. Той е разпродал имотите на цялото царство, за да си купува периодично нови тоалети и да организира тържествени празненства.

Сега, в царството, единствен театърът се е запазил непокътнат от алчността за слава и тоалети, но докога? Ще падне ли и той в лапите на Царя? Ще замълчи ли отново народът? Ще се намери ли онзи луд, който да протестира измежду всеобщото мълчание?

Ами актьорите от театъра? Ще съдействат ли безмълвно за покупко-продажбата на храма? Ще се борят ли за Мелпомена или доброволно ще я погребат? Биха ли могли да измислят хитрост, с която да възпрат неправдата? Захитруват ли обаче, няма ли да се превърнат в лъжци подобно на Царя? Кого всъщност ще измамят – недалновидния владетел или себе си, че с лъжата са донесли правда?

Не случайно в дните около премиерата Димитър Стефанов даде интервю по Националното радио, където каза, че за драматизацията на текста е вдъхновен от съвременната обществена действителност . Мария Банова е усетила това и много точно е насочила двамата актьори да въплътят с играта си горепосочените въпроси. Дори нещо повече. Целият постановъчен екип се е погрижил тези от една страна злободневни въпроси, от друга – завинаги актуални, да бъдат преведени на езика на всеобщата достъпност. Така че и малки и големи да разберат за играта, в която скритото бива изобличено, а очевидното бива замаскирано. Или поне една огромна група хора от страхопочитание не иска да признае на какво в действителност е свидетел.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Критика“.