Снимка ДКТ Търговище.

Гергана Трайкова

Съкровището въображение

Постановъчен екип:

Драматизация Леонард Капон и Стефан Москов

Режисура Леонард Капон

Автор на песента Рада Москова

Сценография Димитър Воденичаров

Музика Веселин Койчев

Участват: Господин Динев – Дидо, Микаела Кюркчиева и Петър Дичков

„Приказка за скитник“ в ДКТ Търговище на режисьора Лео Капон е умело съчетание между живото актьорско присъствие, изразните средства на кукления театър и клоунадата, които се срещат, за да се „роди“ играта на въображение.

В основата на „Приказка за скитник“ лежат произведенията на Карел Чапек „Скитническа приказка“ и „Разбойническа приказка“, които напомнят едни позабравени думи като доброта, съпричастност, вълшебство и фантазия. Спектакълът се завърта основно около Франтишек Крал, герой от „Скитническа приказка“, когото самия автор описва като добродушен и честен. Драматизацията на Лео Капон и Теди Москов подчертава тези качества, като извежда на преден план детската вяра и наивност на героя. Като негови антиподи се явяват тримата персонажи – полицай, разбойник и минувач, загубил шапката си, които планират и очакват смъртта на Франтишек, вярвайки, че след нея ще си осигурят огромно съкровище.

Тук е важно да кажа, че темите за смъртта, добротата и алчността, които са щрихи от цялостната картина, са силно актуални и нужни във време на ласкателства, прикрита подлост и агресия. А именно в тези смутни времена децата имат още по-голяма нужда от персонажи като Франтишек, в които да се огледат – обикновен човек с необикновената вече способност да цени всичко, което го заобикаля; да вярва без никакви предразсъдъци, да си измисля и мечтае, въпреки своята нелека съдба.

Измислицата и въображението са ключови елементи в представлението, не само заради фигурата на Франтишек, но и заради актьорите, които поемат функцията на диригенти на историята. В този смисъл актьорското трио постоянно сменя ролите си, създавайки динамичност и влизайки в конфликти на различни нива – между самите тях, между актьорите и куклите, между куклите. Използвайки различни театрални езици, те умело балансират между клоунадата и разказа и преформулират цялата история, така сякаш е родена точно в този момент.

Чрез компилацията от текстовете на Чапек, режисьорът успява да противопостави алчната, подкупна и материална маса на добродушния, беден, но честен човек, извеждайки вярата и въображението като най-ценни категории.

Пространственото решение на спектакъла, създадено от сценографа Димитър Воденичаров, е изчистено, но функционално. Той залага на строителни стълби, които излизат извън обичайната си роля и на сцената се трансформират в затвор, коне, самолет, влак и всичко, което въображението на т.нар. диригенти е способно да роди. С този подход, Воденичаров успешно създава игрово пространство с „интервали“, в които актьорите и режисьорът могат да моделират визията. Затова и визуалната среда изцяло кореспондира с главната мисъл на спектакъла, че чрез въображението човек се въздига.

Ярко впечатление прави една от последните сцени, в която тримата персонажа/кукли-антиподи застиват, а зад тях се разгръща черно платно с изобразени изкривени лица. Този момент ни въвежда в ужасните им мисли за смъртта на Франтишек и облагите, които планират да спечелят. С този ход режисьорът и сценографът успешно преосмислят хумористичната линия, проведена в целия спектакъл, като директно ни отпращат в дълбините на човешкото съзнание.

В разрез с условната сценография виждаме детайлни и характерни естрадни кукли, които обаче не успяват да „оживеят“ в ръцете на актьорите. Несъмнено изразяването чрез куклата се оказва предизвикателство за актьорите и се забелязва на фона на отлична им работа в жив план, където успешно се справят с трудния език на клоунадата. Работата на актрисата Микаела Кюркчиева, обаче, прави силно впечатление. Тя се отличава с ярка игра, като преминава леко от една роля в друга, а сменяйки гласовите характеристики придава на всяка от изпълняваните роли специфичен характер.

„Приказка за скитник“ e пътешествие през въображението, което не само забавлява, но и предизвиква зрителите да размишляват върху човешките ценности. Въвлича ни във вътрешни бурни размисли за това, къде точно се крие истинското съкровище във времена на материална презадоволеност.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.