Източник Куклен театър Благоевград.

За розата без принц

Михаил Тазев

Постановъчен екип

по Ханс Кристиан Андерсен

Режисура и либрето Тодор Вълов

Сценография Ивайло Николов

Кукли и костюми Ива Гикова

Музикална адаптация Пламен Мирчев – Мирона

Вокал Пламена Ангелова

Мултимедия Тодор Киряков и Георги Добрянски

Участват: Десислава Чардаклиева, Дияна Георгиева, Наталия Петкова, Йоана Рачева, Атанас Димитров, Виктор Кападжиев и Александър Станковски.

Кукленият театър в Благоевград изпрати 2021 г. с премиерния спектакъл „Снежната кралица“ на режисьора Тодор Вълов, по едноименната приказка на Ханс К. Андерсен. Екипът на представлението изгражда няколко основни линии, които разгръщат наратива на приказката в различна дълбочина.

Като композиционна линия е изведена тази за кръговрата – това, което знаем в началото е много по-малко от това, което ще знаем в края. Авторовите думи са използвани като завършена рамка за представлението. Именно с тази идея завесата на спектакъла се вдига и в края му се спуска. Също така остава усещането, че доверието и познанието се трупат с времето, а прибързаното и импулсивно решение, винаги може да бъде погрешно.

В по-дълбок план личи идеята за вечната борба между доброто и злото. Създателят на огледалото, Дяволът, успява да примами своите жертви и заедно със Снежната кралица започват да рисуват своите ледени цветя. С примамките си, с ледената красота, те успяват да заблудят Кай, така че той да погледне на студа с други очи и скрежинките по прозорците да му се сторят по привлекателни от красивите червени цветове на розата.

Основната линия на представлението е съсредоточена върху връзката между Кай и Герда. Двете деца носят посланието на онези близки отношения, които трябва да пазим независимо какво ни примамва отвън. В края на спектакъла, тяхното безрезервно приятелство обрисува кръговрата, разтапяйки леденото мастило.

Сценографът Ивайло Николов умело обединява трите линии на разказа в пространствените решения. Те се съсредоточават в сложна конструкция от действия, които актьорите е нужно да обиграват. Това навярно натежава на тяхната игра, защото се усеща задъхване в това да изпълняват задачите си, което влияе и на актьорско присъствие. На заден план висят няколко големи огледала, които създават илюзия за безкрайност. Появата на Снежната кралица се случва от пречупената им образност. Отпред е построен голям квадрат, разделен на по малки квадрати, помещаващи се в него. Когато пред главните персонажи настъпи момент за избор, квадратът се разтваря и се превръща в куб, чиито страни, подобно на везна, създават усещане за равновесие между доброто и злото. Отпред, на авансцената, се развива основната сюжетна линията на Кай и Герда. По този начин куклата не се губи в дълбочината на сцената и физическото ѝ присъствието е много по-близко до децата. Впечатление правят различни по размер и вид кукли в спектакъла. Кай и Герда се различават от кулите на Крадците. Кралицата е в цял ръст и тромаво преминава между предметите на сцената, а Ангелът и Дяволът са загатнати в костюмите и грима на актьорите. Определено, най-ярко впечатление в съзнанието оставя образа на течащата река, с която Герда се среща. Сцената се залива от наситено синия плат и заедно с приглушеното осветление се постига загадъчна картина, която придава усещане за сила, надмощие и величие на водата. С нежни движения на ръцете, водата оживява и започва да носи на хоризонта си малката Герда. Професионално изградена сцена от талантливо актьорско присъствие.

Младите актьори успяват да запазят жизнения заряд на представлението през цялото време и да не позволят енергията и събитийността му да се изхабят. Въпреки наситената сценография, музика и промени в осветлението, те се открояват и заедно с куклата оставят трайна следа в спектакъла.

Не по толкова добър начин са решени промените за мястото на действието. Освен добре работещата сценография, която допълнително ангажира актьорите с обслужването ѝ, както стана дума по-горе, често можем да наблюдаваме и неплавно преминаваме на куклите по сцената. Забързано темпо с цел да се премине навреме в следващата картина; следващото осветление, така че действието да продължи. Сложната плетеница от музика, сценография и действие на моменти, като че ли задъхва гладкото протичане на играта. Костюмите са в унисон със снежната тематика и леко наподобяват космическо безличие. В цялостната картина на представлението успява да се отличи визуално, смислово и енергийно червената роза, която много ни напомня на тази от „Малкият принц“.

Кръговратът се затваря и щастливият край се изразява в топлотата на розата, която разтапя пъклените планове на кралицата. Образът на розата е съхранен в стъкленица с надеждата, че винаги, когато ни потрябва, ще бъде в близост като оръжие срещу злото.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.