Гергана Трайкова

Скадинди лапер –  между детската литература и театъра

Постановачен екип:

Автор Димитра Попова

Режисьор Любомира Костова

Сценография и кукли Юлия Лачева

Композитор Емелина Горчева-Димова

Стихове Йоана Мирчева

Вокален педагог и дизайн осветление Гьорги Георгиев – Антика

Кукли Нина Станева, Елена Цонкова и Емилия Ковачева

Декор Свилен Николов, Марин Пановски и Жени Лачева

Смесване и мастеринг Алекс Нушев, ANP music productions

Участват Димитра Попова, Светослав Тихолов, Ангел Калев, Георги-Маноел Димитров, Ния Янакиева, Радост Кожухарова

Продуцент Калоян Николов, „Рубекула“ ООД

Нова детска книжка, нова приказка и премиерен куклен спектакъл – всичко това събрано под заглавието „Скадинди лапер“. В рамките на две седмици, Димитра Попова и режисьорът Любомира Костова осъществиха две премиери – първата на книгата „Скадинди лапер“, а втората на детския куклен спектакъл, базиран на една от приказките в книгата. След поредица от спектакли, посветени на японската култура, Театралната формация „Сенджу“ се насочва към детската приказка на Димитра Попова. Освен автор на приказката и драматизацията, Димитра Попова е и актриса в спектакъла, а текстът сякаш е плод именно на нейния опит в куклотерапията.

За приказката може да се каже, че следва основните принципи на вълшебните приказки, които обширно анализира Владимир Проп в своята книга „Морфология на приказката“ и се позовава на схемата за главен персонаж, който предприема пътешествие, среща се с помагач и придобива желаното.

Сюжетът представя малкото костенурче Польо, което е родено без коруба и поради своята различност, изпитва трудности да се впише в обществото. На свой ред, дядо му го изпраща при октопода Октос, който да му изработи коруба-библиотека. За своето пътуване той получава от дядо си вълшебните думи скадинди лапер, които трябва да му вдъхнат смелост за предстоящото приключение и наръчник за животните в беда. На кратко: главният герой успява да преодолее трудностите по пътя, да открие нов приятел и да се сдобие с мечтаното от него.

Извън краткия преразказ, който в случая е задължителен за една нова приказка, представлението на Любомира Костова очарова със симпатични персонажи и добре проведен разказ, но в крайна сметка някак обърква зрителя за това, какво точно е посланието.

Въпреки че на първо място се подчертава проблемът на костенурчето да се впише в обществото поради външни белези и недостатъци, което оставя впечатлението, че ще станем част от своеобразен терапевтичен процес, фокусът в крайна сметка се измества върху, най-общо казано, вярата в мечтите. Някак се стига до това, че главният герой, вместо да открива пътя към самоприемане, трябва да преодолее физическите си недостатъци и да придобие желаното от него, за да се чувства приет и пълноценен. По този начин, на преден план се издига идеята за външна промяна, а не тази за интеграцията. Оценявам високо смелостта на Димитра Попова да напише детска книга и адмирирам режисьора и екипа за обръщането към нова авторска детска литература. Въпреки това, посланието в историята изглежда разклатено между идеята, че не трябва да се отказваме от мечтите си, и тази, че трябва да се променим физически, за да се приемем и да бъдем приети.

Отстранявайки се от моите лични проблеми с посланието, може да се каже, че представлението е успешна синергия между живо актьорско изпълнение, естрадни кукли и театър на сенките. В своя нов проект, „Скадинди лапер“, Театралната формация „Сенджу“ традиционно се обръща към източния театър на сенките, вграждайки го като ключов елемент в спектакъла. Наред с екрана и куклите на пръчки, сценографът Юлия Лачева залага на обли форми и ярки цветове, както при куклите, така и в рисунъка на декора, който силно напомня детска рисунка. Сценографията сама по себе си представлява метална конструкция, която с всяко завъртане пренася зрителите в различна среда, следвайки пътя на главния герой. Съчетанието от рисунъка, цветовете, светещите бои и движението на сценографията създават усещането за прелистване на детска книжка, каквато навярно е и идеята на автора и режисьора.

Що се отнася до работата на актьорите, трябва да се каже, че „Скадинди лапер“ се изпълнява в два състава. Аз присъствах на премиерата на актьорите Димитра Попова, Светослав Тихолов и Ангел Калев и като оставим настрана липсата на темпо и повторяемостта, които до голяма степен са характерни белези на премиерните представления, актьорите се справят успешно с баланса между воденето на двете системи кукли, смяната на декора и влизането в различни роли.

Леко разклащане откривам във финалната сцена на спектакъла, в която Польо отново се среща със своя дядо след дългото си пътешествие, придобил така желаната от него коруба, споделяйки, че вълшебните думи „скадинди лапер“ са му вдъхвали увереност да завърши пътешествието. Дядо му, обаче, му казва, че те не значат нищо. Аз, като възрастен човек разбирам, че този момент илюстрира идеята, че вярата в думите е по-важна от самия смисъл, но същевременно поставя въпроси за смисъла на заглавието и на приказката като цяло.

Така, с увереност мога да заявя, че „Скадинди лапер“ породи в мен размисли за новата авторска приказка на театралната сцена. Смелостта да застанеш пред неизвестното е важен елемент от този смел опит, който безспорно ще се развива и подобрява с всяко изпълнение пред публика. В крайна сметка, от съществено значение е някой да ни напомни за връзката между външния вид и вътрешния свят, както и за въздействието на вярата в собствените ни мечти.

С финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.