Актуално

„Ах, този Емил“ , режисьор София Трейман

Фотограф Николай Трейман.

 

Валентина Кунчева

 

Постановъчен екип

 

Режисьор София Трейман

Сценограф Бояна Минковска

Композитор Михаил Шишков-син

Кукли Александър Гаралов и Петър Чекуров

Плакат Никол Султанова

 

Участват: Ивелин Николов, Йордан Тинков, Павел Громков, Русита Боева, Соня Тодорова

Спектакълът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“ – програма „Дебюти“.

 

Ах, този Емил! „Не, не, хич не ми е мил!“ Така се пее в една от песните в дебютния режисьорски спектакъл за младата София Трейман, чиято премиера се състоя на 24-и октомври 2022 г. Нека ви разкажа вкратце за белите на Емил от Льонеберя, типично в духа на Астрид Линдгрен.

На този ден, в струпалата се преди спектакъла тълпа, възможността да се загуби човек не бе никак малка – едни се редят за билети, други оживено разговарят помежду си, а трети в нетърпение подскачат от крак на крак. Минутите от началото на спектакъла вече се изнизваха, когато публиката се настани в салона. По едно време оживената глъч рязко прекъсна от едно звучно „ПРАС!“ – всички втренчиха поглед в падналата на пода грижлива майка, довела двете си деца на театър. Децата започнаха да се кикотят, но в този момент през ума ми наужким мина мисълта, дали Емил няма пръст в тази беля…

Спектакълът започна. Изпълнен с песни, които дълго отзвучават в ума на човек, със смях и овации, и разбира се с важни поуки за децата: ако пакости вършиш ‒ в бараката ще свършиш! Публиката с изключително въодушевление следеше случващото се на сцената. Как Емил заклещи главата си в супника, нали много обича гъбената супа на мама (в цяла Льонеберя като нея „няма!“), та после трябваше всички да отидат при лекаря; как качи сестра си Ида на мачтата за знамето (не за друго, но никой не му бе казал, че не може да ѝ покаже отвисоко селото)… и какви ли не още бели. И както се пее пък в друга песен от спектакъла: „играта, играта ‒ най-хубавото нещо на земята ‒ белята!“ Но, няма да издавам всичко!

Помните ли онези триизмерни детски книжки с приказки от детството си? Аз да. В домашната библиотека имаше една малка книжчица със заглавието „Малката кибритопродавачка“ на Андерсен. Макар и да се побира само в дланите ти, щом я отвориш се разгръща цял приказен свят пред очите ти. Подобна идея донякъде се вижда и в сценографията на спектакъла – Бояна Минковска – особено когато болницата се превръща в мустакат лекар (Ивелин Николов), побрал в малките си джобчета-прозорци стетоскопа си, близалките-лекарство и разбира се „малкото“ тефтерче, в което с голямо пауново перо записва диагнозите на своите пациенти.

В сценичната версия на приказката се вижда личният прочит на Трейман, но се запазва Линдгреновия дух. Впечатление правят и куклите – кукломайстори са Александър Гаралов и Петър Чекуров – с издяланите в дървото характерности на героите. Бащата (Йордан Тинков) е със свъсени вежди, които скриват очите му (освен когато не се облещва при поредната пакост на Емил), а майката (Русита Боева), която често припява на фалцет пък е с типичните изражение и поза като за оперна певица. Емил (Павел Громков) е с неговия любим каскет на глава, а пък сестра му – Ида (Соня Тодорова), се отличава с миловидно премигващите си очи.

Всички актьори, включително и самата Трейман, участващи в спектакъла са завършили в класа на проф. Жени Пашова през 2020 г. Само по себе си това обстоятелство много допринася за актьорската им сплотеност, за цялостния заряд, с който играят и обиграват ситуациите на сцената и най-вече се доверяват на режисьора и едни на други. Все пак доверието помежду им е изграждано в продължителност поне на четири години. Насърчително за целия екип е, че първоначалният зрителски отклик към спектакъла е повече от задоволителен – смехът, припяването на песните, овациите – особено щом се вземе предвид, че това са първите режисьорски крачки на Трейман.

С хода на времето ще се изпита и успехът на спектакъла. Дали ще стане част от репертоара на някой от куклените театри, дали ще пътува по други градове или ще се представя в независими сценични пространства. Към момента може само да се предполага.