Архив Държавен куклен театър Варна.

Зад огледалото

Михаил Тазев

Постановъчен екип

Мюзикъл по романа на Луис Карол

Текст и стихове Крис Блекууд

Музика Пиърс Чатър Робинсън

Превод Кънчо Кожухаров

Превод стихове Цветомира Цонева

Режисьор Бисерка Колевска

Сценография Свила Величкова

Хореограф Таня Соколова

Музикален педагог Иван Кръстев

Видеомапинг Тодор Тодоров

Участват: Балена Ланджева, Боян Стоянов, Валентин Митев – син, Вера Стайкова, Галин Гинев, Даниел Добрев, Диана Цолевска, Евгения Василева, Красимир Добрев, Мария Томова, Теодор Христов, Стоян Стоянов.

Чарлс Доджсън е британски писател, философ и математик, преподавател по алгебра в Оксфорд. Интересът му към литературата и желанието му да бъде представян като детски автор водят до псевдонима му Луис Карол, под който го познаваме и днес. Романите му „Алиса в страната на чудесата“ от 1865 г. и „Алиса в огледалния свят“ – 1871 г. се четат в целия свят и провокират малки и големи да търсят обяснение на невъзможното във въображението. И двете книги са екранизирани по няколко пъти като историите за вселената на Алиса провокира творци от киното, литературата, театъра и изобразителното изкуство.

Пред такава провокация се изправя режисьорът Бисерка Колевска и екипът на Държавен куклен театър Варна. Заедно откриха новия сезон 2022/23 г. с премиерата на мюзикъла „Алиса в огледалния свят“. Тази част от историята разказва за желанието на малкото момиче да се забавлява, да бъде далеч от отговорностите и скучните разговори на възрастните в неин приказен свят с много невъзможни за обяснение същества и случки. Представлението започва с нюанс от реалността – бавачката възпитава малкото момиче, показва ѝ как да стои изправена, как да отпива правилно чай, решават задачи по математика заедно, до момента, в който Алиса не се среща с един от гостите. Той много бързо успява да накара Алиса да повярва в измисления свят и така представлението продължава нататък, навлизайки в същината на историята. Преминаването на момичето от реалността в приказното въображение е действително мигновен. Така решена, сцената е лишена от досадните за детето разговори с възрастните и скучните за нея моменти около сериозните им проблеми. Трудно можем да изведем яркото желание на Алиса и причината, поради която тя иска да премине през огледалото – мотивацията на персонажа е някак избледняла.

От скучните стени на дома се озоваваме във въображението на огледалото. Представлението извежда сюрреалистичната приказност на автора посредством запазената марка костюми и кукли за представленията на Бисерка Колевска и съвместната ѝ работа със сценографа Свила Величкова. Това най-ярко изкристализира при появата на чудовището-дракон, наподобяващ голям червен прилеп. Кукла, надвишаваща човешкия ръст, водена от двама актьори поглъща и веднага изплюва войник от белите. Нереалната шахматна дъска е пресъздадена чрез подвижни черно-бели стени, създаващи илюзия за безкраен лабиринт, обитаван от игралните фигури. Впечатляваща е подмяната в стените и изграждането на нови коридори и препятствия на сцената при всяка промяна. Безспорно сценичното пространство и сценографията пораждат любопитство, което след няколко действия започва да се изпарява поради еднотипното обиграване на иначе богатия декор. Актьорите на моменти излизат и се появяват на сцената само защото действието го изисква. Няма по-специфично режисьорско решение, което да оправдава детското любопитство, довело Алиса отвъд огледалото. Пред не лесната актьорска задача, в изпълнение на ролята на Алиса влиза актрисата Балена Ланджева. Тя трябва да обиграе всички промени, да оцени богатството на нереалното, което изисква чувствителност и рефлексия от актьора. На моменти Алиса на сцената е сякаш пряк наблюдател или скрит дубльор. В ключови за сюжета сцени, главната героиня е разположена в дълбочината на сцената или е обърната с гръб към нас, което я лишава от внимание и размива акцента на сцените.

Коренно различно е решена сцената с влака без посока – една от магично изведените ситуации. Изключително ярко и енергично актьорско превъплъщение на Теодор Христов, чийто персонаж първи среща малкото дете в света на огледалото. Създава се усещането за безвремие, за тиктакане от часовник, което преминава към тропот на влакови колела в устрем без посока – конкретни образи, които отричат себе си. Нито има значение колко е часът, нито има значение накъде пътува влакът – парадоксът на магичното уловен в сцена. Подобно постижение има и в сцената със светулките. Алиса и Белият войник, изпълняван от Боян Стоянов, пресъздават сцената на тяхната раздяла по магически начин. Играта със светлината допринася за цялото и предава емоцията към публиката в залата.

Представлението разполага с изключителните гласове на актьорския състав. Балена Ланджиева, Даниел Добрев и Евгения Василева създават впечатляващо вокално присъствие. Необяснимото за мен е защо при наличието на такива сценични оръжия е необходим вокален запис, който изцяло снишава постигнатото качество от състава на сцената. На моменти се усеща неравномерна ритмика между вокалните изпълнения и актьорското присъствие. Понякога песните вървят една след друга и трудно биват изпълнявани и възприемани едновременно, а друг път дълго време липсва изпълнение на песен.

Макар и колеблив, мюзикъла на Бисерка Колевска остава смела и мащабна продукция на Държавен куклен театър Варна. Цялостно представлението изгражда свят като от сънищата и впечатлява с музикалната среда, изградена от  актьорския състав. На моменти несигурните сцени създават усещане за протяжност и разсейват вниманието от една история, към която би трябвало детските погледи да бъдат безпощадно заинтригувани.

Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Критика“.