Фотограф Shueti

Гергана Трайкова

АВАТАРА  – танцът на съществуването

Постановъчен екип

Концепция и режисура Shailesh Bahoran & Duda Paiva

Хореография Shailesh Bahoran and Duda Paiva in collaboration with the dancers

Кукли и сценография Duda Paiva & Cat Smits

Танцьори Simon Bus, Balder Hansen, Yordana Rodriguez, Marchano Sarijoen, Ser Sebico & Yashasvi Shrotriya

Светлинен дизайн Mike den Ottolander

Композитор Wilco Alkema & Rik Ronner

Костюми Evita Rigert

Консултант Kim Kooiman

Спектакълът „АВАТАРА“ на Дуда Пайва и Шайлеш Бахоран е почти сакрален танц между живото и неживото, между истината и измислицата, между желанието и възможността, където танцьорът и куклата се срещат, за да преживеят заедно необикновената история на съществуването ни.

Подобно на предходните представления на Дуда Пайва, като например „Свят/о“ в Столичен куклен театър, в „АВАТАРА“ са вплетени размишления за съвременния свят. Най-общо виждаме допирни точки между двете представления в ярката изразност на куклите, които служат като символи на човешките емоции, болки и противоречия. И докато „Свят/о“ се фокусира върху интимните семейни взаимоотношения, то „АВАТАРА“ разглежда под микроскоп вътрешните човешките борби.

Авторите на спектакъла предоставят ключ, отварящ вратата към различни тълкувания на посланието му, използвайки двусмисленото значение на думата „аватар“. Освен стандартното понятие за създаване на дигитално алтер его, думата носи и историческо, религиозно значение в индуизма, символизирайки слизането на божество на земята. Тази двусмисленост придава на спектакъла по-широко и философско измерение, като обединява модерния облик на човешката идентичност с античната представа за божествената присъственост на земята. В съчетание с асоциативния характер на спектакъла, не може да се допусне еднозначно тълкуване на образите и движенията. Той представлява изкусно съчетание на съвременни хип-хоп и попинг движения, преплетени с легенди, митове и препратки към нуждата на съвременния човек да изгражда различни свои образи.

С появата на първата кукла на сцената, която сякаш се ражда заедно с актьора от блок от пяна, наподобяващ монолит, виждаме и битката между човешкото тяло и куклата.

Структурата на спектакъла е оформена около три дуела между кукла и човек, където двете тела си съперничат за надмощие над съзнанието. Куклата заема ролята на израстък на човешката фигура, тежест, която той – човекът се стреми да премахне от себе си. Освобождаването от тежестта на куклата не е щастлива развръзка, а по-скоро дъх спокойствие, в който човекът остава сам, освободен от вторичната личност, която съществува паралелно с него. Спектакълът се изпълнява на изчистена, почти празна сцена, в която централен фокус са три вертикално поставени метални рамки, на които по-късно ще бъдат закачени куклите, за да се превърнат в особена картина, дала воля на порива за освобождаване.

Благодарение на физическата подготовка на артистите и синергията между хореографа Шайлеш Бахоран и кукловода-режисьор Дуда Пайва, тези движения се издигат над представата за съвременен танц. Актьорите-танцьори в спектакъла „АВАТАРА“ не просто изпълняват хореографията върху музика; техните тела се движат като своеобразна кардиограма, която улавя всяко вътрешно пулсиране и го изразява чрез изключително стилизирани движения. А съчетанието между насечените попинг движения и куклите ражда спектакъл, в който всяка картина се превръща в цяла вселена, вселената на „аз-а“ и неговото алтер его.

Това впечатление се подчертава и от ярката индивидуалност на куклите, в които сякаш са възпроизведени конкретни човешки образи с характерни фигури. Важно е да се отбележи, че при представянето на някои от куклите на сцената, те се явяват като топка, която постепенно се разгръща и придобива човешка форма. Този подход към въвеждането им в спектакъла не само ги представя като обекти, а създава илюзията за техния живот и еволюция.

Най-въздействаща, обаче, остава сцената, в която артистите наслагват маски върху тялото на един от артистите, превръщайки го в своеобразен многолик Бог, който същевременно е всичко и нищо. Символичният акт на създаване на този многолик образ предизвиква въпроси за сложните връзки между индивида и обществото и необходимостта от приемане и утвърждаване. Тази сцена подтиква към преосмисляне на човешката природа, идентичността и социалните взаимоотношения в контекста на днешния свят.

„АВАТАРА“ остава в моето съзнание, като поетична алегория за съвременния свят, изразяваща нашата вътрешна битка със себе си, нуждата от легитимация и маските, които избираме да носим. Той е всичко, което е животът – борбата с нашите лични желания и възможности и срещите ни с отсрещните желания и възможности.