Фотограф Гергана Дамянова

Дръзновението, което върна светлината

Валентина Вирянска

Постановъчен екип

Режисура Цвети Пеняшки

Сценография и костюми Наталия Гочева

Музика Милен Апостолов

Участват: Диляна Спасова, Димитър Стефанов, Живко Джуранов и Любомир Желев.

– Тук ли ще седя аз, татко?

– Да.

– Вълнувам се! Скоро ще започне.

– Тихо, тихо…

Когато в Бремен слънцето внезапно спре да сияе през прозорците на неговите жители, тогава нечии пъргави пръсти прибират в джобовете си лъчите му. Когато светлината, струяща от градските фенери вече не осветява неговите улици, тогава нечий шлифер прошумолява в тъмнината. Когато меденият глас на камбаната вече не събужда никого; когато дори ветропоказателят изчезне, тогава сподавеният смях на хаоса проехтява в мрака, обгърнал града.

Картината, която обрисувах е началото на спектакъла „Бременските музиканти“, чиято премиера се състоя на 27 февруари 2022 г. в препълнения салон на Театър 199. Режисьорът на спектакъла Цвети Пеняшки посяга към всеизвестната приказка на Братя Грим сега, когато самоотвержеността, съмишленичеството и единството са наболели обществени теми. В размирни времена като днешните, изкуството ни дава възможност да влезем в друга реалност, за да осмислим и погледнем с нови очи тази, в която живеем. В света, чиято материя е създадена от образите на Наталия Гочева и музиката на Милен Апостолов, сме въведени от четирима разказвачи. Те запознават публиката с града, жителите му и историята, издялала паметника на Бременските музиканти; история, която тъне в забрава.

Спектакълът се отличава с много добър ритъм, създаван от динамичните промени в местата на действие, мизансценът и музиката. Актьорите, въпреки че са само четирима, съставят оркестъра на Бременските музиканти. Димитър Стефанов е Магарето, което свири на туба, а барабанните удари се разнасят изпод кучешките лапи на Любомир Желев. С грациозна котешка стъпка пък пристъпва Диляна Спасова със саксофона, а Петелът е Живко Джуранов с тромпета. Всички носят златни маски върху лицата си в духа на комедия дел арте, но не само те ги отличават по определен начин. Магарето носи дисаги, Кучето развява опашка, Котката си е сложила бални ръкавици, а Петелът се разхожда с плащ на гърба си.

Маските на актьорите се използват като кукли, а фигурите на животните, съставящи паметника, влизат във функцията на кукли на пръчка. Музикалните инструменти също се използват, за да илюстрират определени образи (в историята на Котката, саксофонът ѝ служи като стрелка на часовник, за да подчертае отминаващото време), а в ръцете на се превръща в оръжия за самоотбрана, когато музикантите нахлуват в бърлогата на крадците, за да си върнат обратно своето). Пеняшки поставя сцените със Сенките – персонажите на разбойниците от приказката – да се разиграват само с жестове и мимики. Този ход ги обособява по много верен начин, защото предвид естеството на техния „занаят“, е нужно те помежду си да се разбират без думи.

Музиката има ключово значение за спектакъла при песенното представяне на всеки един от персонажите, при лиричните им отклонения в хода на историята и особено за уникалния стил на техния оркестър. В пълен синхрон се съчетават тубата, барабанът, саксофонът и тромпетът, чиято благозвучна мелодия връща обратно светлината в Бремен. Слънцето отново засиява над града, а вечер фенерите озаряват павираните му улици. Ала не само мелодията възстановява реда, а и дръзновението, вдъхновило четиримата музиканти, открили своето призвание, щом са се намерили един друг. Въпреки опита на Сенките да ограбят от приятелството помежду им като ги разколебаят, те отново се събират и са още по-сплотени от преди. С тръбен звук и барабанен звън, светлината се настанява в пределите на града с ярко и неприкосновено за мрака сияние.

С подкрепата на Столична община.