Актуално

Ден 1 от „Панаир на куклите“ в София

11-ото издание на Международния фестивал за уличен и куклен театър „Панаир на куклите“ – София ще бъде отразено от театроведите Александър Христов, Десислава Василева и Валентина Вирянска. Следете техните коментари и анализи на сайта на списание „КуклАрт“.

Александър Христов за Ден 1 от фестивала „Панаир на куклите“

В живота има едно правило, че нямаш право два пъти на първо впечатление. Още с началните си акорди тазгодишният „Панаир на куклите“ в София остави недвусмислени послания за високото качество, което публиката трябва да очаква. На 11 септември 2021 г. /събота/ точно в 11:00 спектакълът „Непознатото дете“ даде старт на фестивалните дни в столицата за единадесети път.

Представлението по популярната приказка на Е. Т. А. Хофман (1776-1822) в основния салон на кукления театър в София, възбуди вниманието на зрителите по особен начин. Режисурата на Диана Добрева представи наратива през концепцията за порастващите деца. Пътят към съзряването, който минава през променените интереси, първите болки и загуби, но също появата на мечтите, новите стремежи, вече съвсем различните отношения с възрастните. Това едновременно очарова и провокира гледащите към по-задълбочени размишления.

Сценографските решения на Марина Райчинова осезаемо допринесоха за силните емоционални усещания, провокирани от спектакъла. Съчетанието между реални декори и прожектирана от мултимедия анимация, разшири и провокира рамките на зрителското внимание.

Музикалната картина, композирана от Петя Диманова беше нещото, което най-много впечатли публиката. Зрителите бяха дотолкова очаровани от синхрона на чутото и видяното, че на поклона те ръкопляскаха в такт с фоновите звуци.

Актьорският състав на постановката: Диляна Спасова, Иван Райков, Ивет Лазарова-Торосян, Мариан Рангелов, Мариета Петрова, Мая Бежанска, Мелин Ердинч, Мила Коларова, Румен Гаванозов, Стефан Димитров, Цветослава Симеонова – също демонстрира умения, доведени до оптималната им форма. Сценичното поведение на изпълнителите беше на достатъчно високо ниво, за да бъде почувствана максимално ясно режисьорската идея.

Така още с първото си представление настоящият „Панаир на куклите“ даде много сериозна заявка за нещата, които предстои да видим. Очакваме следващите представители в афиша не само да изравнят това постижение, но и да надскочат високо вдигнатата летва.

 

Десислава Василева за Ден 1 от фестивала „Панаир на куклите“

Актьори на кокили в 18.30 часа започват уверено да крачат пред Столичния куклен театър. Ако това не е впечатляващо и запомнящо се преживяване за децата, които смирено (или не чак толкова) очакват началото на представлението, то не знам за какво друго можем да го кажем. Тъжно е, че това ще бъде единствената улична проява на тазгодишния „Панаир на куклите“. Времената са тежки, затова най-важното е че фестивал има!

Огромните фигури се полюшкват пред театъра и се закачат с малчуганите. Минувачите спират да се снимат, а от отсрещния тротоар артистите сепват съсредоточено си ходене, за да помахат. Така започна за мен фестивалът – с детски звънлив смях, с изключително интригуващи костюми на актьорите с кокили и една по детински наивна окриленост.

И ето настъпи часът, представлението ще започне. Всички – родители, дечица, големи дечица (сред тях и аз), се нареждаме в колонка да ни проверят температурата и влизаме. Явно всички сме в норма. Старт на фестивала даде „Непознатото дете“ на СКТ с режисьор Диана Добрева. Представлението е първата постановка, с която се заема Добрева в Столичния куклен театър.

Позволявам си да кажа, че все още съм изключително развълнувана. „Непознатото дете“ не е обикновено представление. То е събитие, празник, макар и с лек привкус на горчилката от живота на възрастните. На сцената оживяват не само персонажите от историята на Е.Т.А. Хофман, но и различни светове, галактики, безброй звезди сякаш трептят до нас.

Едно представление, за да бъде успешно, трябва да те накара да почувстваш нещо, да се замислиш. Диана Добрева със сигурност успя да докосне всеки един присъстващ в залата. Накара ни да се замислим за това непознато дете, което сме забравили. Да си припомним за безспирната жажда за приключения и нуждата от въображение. За онова далечно съвършено място, което наричаме детство.

Спектакълът ухажва публиката с интензитета на визуалното мултимедийно пространство на сцената. С пулсиращите цветове, с дишащите цветя, живата вода. Всичко на сцената оживява и оставя траен отпечатък под формата на картини в съзнанието на зрителите.

След представлението, във фоайето на театъра се състоя представянето на летописа за 75-годишнината на Столичен куклен театър. Да сте чували за рожден ден без торта и песен? Не, предполагам. Така завърши първият фестивален ден – с парче торта и огромно щастие.

фотограф Милена Стоянова