Фотограф Гергана Дамянова

Ден трети #фестиваленбюлетин ни представят Десислава Василева и Валентина Вирянска

Десислава Василева

Ахой!

Пак съм аз от слънчевия морски бряг. Днес бе изключително горещо сигурно и ти си усетил. Въпреки жегата денят ми бе изключително ползотворен! Станах рано, полежах си, ходих до плажа (и там си полежах).

И въпреки морната жега, която ни кара всички да се чувстваме като лепкави скариди, тази вечер сцена „Охлюв“ отново бе пълна с дечурлига. Някое седнало отпред и гледа втренчено в сцената, друго упорито се бори с един сладолед, а някои пък бяха скромни и срамежливо примляскваха, стискайки пакети пуканки.

Общо взето изключителна атмосфера, не мислиш ли?

Наредих се на една от крайните пейки, тъй като не искам да преча на мъниците (а и на някои неспокойни майки) да гледат представлението. Сядам тъкмо на време. Косето излиза на сцената. Ако не си подразбрал, то първото представление за вечерта беше „Косе Босе“ на Столичен куклен театър.

Искам да ти споделя колко интересно ми се стори решението всички кукли да изглеждат сякаш са изпредени на куки. На Косето даже куките бяха останали още в крилата му – сигурна опора за дългия полет, който предстои на птичето. Лисан бе изключително интересен. Спомням си, когато бях малка баба ми беше изплела подобна на неговата украска, пуловер. Много си го обичах и често си го носих. Дори Ливадата преде сама тревичките си. Тази концепция ми изглежда някак далечна, но в миналото, когато стоях до късно с баба ми пред печката, докато тя преде. Мирише на детство.

Сега обаче да не си помислиш, че това е една обикновена история за Косе Босе, която помниш така добре. Нееее, тук е съвсем различно. Освен обичайните заподозрени – Косето, Лисицата и Кучето, в историята се забъркват и ручеят Рекичко, брезата Брезичка и поляната Поляна. С удоволствие мога да ти кажа, че вече наистина видях ручей да пее, а бреза да плаче.

Разбира се, поуката от историята за Косенцето може да се изведе така: Каквото почукало, такова се обадило.

Във второто представление поуката е същата. Сега сигурно се чудиш кое ли пък ще да е това представление. Отговарям веднага – „Който не работи, не трябва да яде“. Приятелите от ДКТ – Стара Загора ни разказаха историята за глезаната Галина.

Това е една от вечните класики в народните приказки, които са ни разказвали като малки. Поуката обаче е изключително важна, знам че и ти си съгласен с мен. Все пак, кой иска дете у дома, което не помага и се цупи, когато го накарат да свърши нещо? Никой.

Параванът не е обикновен параван, а е ту каручка, ту стая, ту двор, ту къща. Общо взето един традиционен български народен параван. И цялото случване бе такова. Актьорите поучаваха децата, но и ги учеха на интересни български думи, които може би по-голямата част от малчуганите чуваха за първи път – например чердак и гозба. Този контакт с децата не липсва в нито едно представление, но тук е различно – освен забавление, трябва и учение.

Въздухът сякаш ехтеше и трептеше от ахканията и хихиканията, от българската народна музика и танци. Със сигурност мога да ти кажа, че това бе едно фолклорно събитие за малки и големи.

Вечерта отново завършихме с гръцкия старец „Йован“, за когото снощи си се информирал със сигурност.

Та, това беше от днес – изключително ценна за народното образование на детето, а и на нас самите.

Поздрави от плажа!