Фотограф Гергана Дамянова

Ден четвърти #фестиваленбюлетин ни представят Десислава Василева и Валентина Вирянска

Десислава Василева

Привет!

Отново съм аз с моите морски приключения. Сигурно с нетърпение си очаквал следващото писмо, та ето го.

Ранна утрин е, когато слънцето се прозява и лениво изскача от топлите завивки на морето. Чайките се плъзгат по въздуха и пригласят на минувачите, а някой забързан господин те побутва по рамото. Общо взето така започна деня ми. Сигурно не само моя, а и на много други хора (може би и твоя).

Денят ми мина в обиколки на Бургас, по изложби на папагали, на пеперуди. Посетих и кукления театър, разгледах архивираните прилежно в пашкули кукли, а за обяд хапнах превъзходен таратор.

Не се притеснявай, предстои интересното!

Изведнъж както времето беше топло и приятно, небето се разсърди, стана мрачно, студено, задуха мразовит вятър. Небесата се отвориха и под звуците на естонски фолклорни ритми, от облаците слязоха сърдитият Мраз и нежната Пролет. Затанцуваха магично около главите на децата, въртяха се сякаш в транс.

Съвсем скоро разбрахме, че лютият Мраз и Пролетта са влюбени и имат дъщеря – Снежното момиче.

Макар и представлението на театър „Проект“, Естония да се играе без излишни многословия (и то на чужд език за децата), и големи и мънички разбраха тъжната история за дъщерята на Зимата и Пролетта. Пред кукления театър бариери и непостижими цели няма. Играта не се корени в словото, а в действията, и тези представления доказват това.

Какво ли е да обикнеш човек, с когото си обречен на гибел? Да, знам че това е твърде сложна тема за малките дечица, но тук тя бе представена по толкова интригуващ начин, че няма как някой да не изпитва съжаление и умиление по тежката съдба на снежната девойка.

Снежното момиче е сътворено от лед, мраз и сняг, също като баща си. Поема на дълго пътешествие до града на хората и се влюбва в един от тях. В този момент, девойката разбира че тя не е цялата създадена от зимни вихрушки – сърцето ѝ е топло. Това, разбира се, не води до щастливия край, който сме свикнали да наблюдаваме в детските приказки. Момичето не понася топлината, все пак някога виждал ли си сняг през август тук? Девойката се превръща в облак, облак от желания, мечти и копнежи.

Това представление учи на много – от това, че трябва да приемаш останалите такива каквито са – със собствените си виждания, интереси, външен вид, та чак до чувството за самосъхранение, но не на тленното, а на онова, което се крие в сърцето.

Визуално представлението преплиташе много от местния фолклор на Естония. Може би най-голямо впечатление ми направиха куклите на хората, които бяха изработени точно по онзи начин, по който бабите ни са си правели парцалени кукли от платове и прежди.

Така приключи и тази вечер. Отлетя бързо и четвъртия фестивален ден, като облак.

Сърдечни поздрави от морските вълни!

Валентина Вирянска

Ден четвърти от фестивала „Дни на куклите“ премина отново със звучен детски смях, огрял усмихнатите лица на малчуганите по-ярко и от августовското слънце! Очите им засмени гледаха любопитно към сцената, където днес ни гостуваха актьорите от съседна Варна, за да ни разкажат приказката за дядото, бабата, внучето, кучето, котката, мишката и…, вероятно вече се досещате, голямата ряпа в двора.

А дядовият двор е пълен с домашни животни, всяко, от които се нуждае от внимание. Не само това, но също и разноцветни буквички, видите ли, подскачаха из него. Едни приличаха на звука, който магарето издава когато се инати; други пък на мученето на кравата, когато не са я издоили, а трети на блеенето на овчицата, когато ѝ стрижат вълната. Да не забравяме още и кокошчиците, които се надпреварват коя от коя ще снесе повече яйчица. Не му е никак лесно на дядото сам да се справя неуморно с грижите за всички, особено когато всяко животинче си показва характера. Неочаквано дори зеленчуците могат да са своенравни – цяла ряпа да не се помръдне от мястото си си е за чудо и приказ!

Въпреки, че добре познаваме приказката дали помним и поуката от нея, или все ни убягва? Сам да си – не се мори, с двама, трима, че и повече дори всяка трудност ще преодолееш ти.

Вторият по ред спектакъл поизплаши децата, защото цяла шайка от непослушни микроби превзе сцената. Обаче микробите ли са непослушните, или децата, които лъжат мама, че са си измили ръцете, когато изобщо не са го направили? Сапунче и вода, запомни – правят чистота! пееха актьорите от Русе, за да научат всички, дори и по-големите колко са важни хигиенните навици (особено сега, добавям с намигване аз). Боян немирникът едвам се размина с микробите, добре че започна да се храни с ябълки и круши, и да пие чай с мед рано сутрин, за да изгради силен имунитет. А момиченцето, което седеше до мен сладко, сладко си похапваше палачинка с шоколад, докато гледа как Коби и Роби лепнали се на шоколадов бонбон, като същински троянски кон, нахлуват в гърлото на малкия Боби, за да разболеят сливиците му.

Но на края същото момиченце вече се беше изправило върху пейката и весело пляскаше с ръце, забравило за палачинката от по-рано. Не се и съмнявам, че още утре сутрин ще изненада своята майка, или баба с желанието си да му приготвят не палачинка, а плодова салата, за да изгради и то имунитет, толкова здрав, колкото е на Боян.