Фотограф Гергана Дамянова

Ден пети #фестиваленбюлетин ни представят Десислава Василева и Валентина Вирянска

Десислава Василева

Здравей, отново!

Пак съм аз, дано не ти омръзне от мен. Продължавам с моите истории от Бургас. Днес денят беше изключително горещ, ама толкова горещ, че все едно си в парник, до теб работи фурна с отворена врата, а и има камина, в която горят накои други дръвца. Общо взето жега. Лепкава и изморителна, а единственото спасение намираме в сладоледите и в пръскачките в морската градина (тъй като е твърде горещо и слънчево за плаж).

И въпреки изморителното време, което може да събори и най-видният плувец, щангист, каратист и прочее, сцената бе отново пълна. Весели дечица подскачаха наляво и надясно, притеснени майки търчаха след тях, а татковците си седяха изтощени на пейките.

Всички заемаме местата си. Децата сядат кой къде завари, някои накацаха по гърбовете на пейките като врабци, други пък се наместиха на земята. Жизнерадостната глъчка изведнъж замря. Сега ще попиташ защо. Е, как защо зайчета започнаха да подскат по сцената.

Приказката „Зайчето Питър“ не е една от особено популярните, но актьорите от ДКТ – Стара Загора със сигурност направиха историята изключително любопитна и интересна за малките човечета. Всички ахкаха, когато Питър бе в опастност или се смееха, когато успяваше да се измъкне от ръцете на лошия чичко от градината.

Какво според теб може да е едно такова представление? Недей да бързаш, ще ти кажа. Изключително цветно – шарен параван – всъщност цели два – единият служи за дома на заешкото семейство, а другият за градината, в която прилежно се отглеждат всякакви видове зеленчуци. Куклите бяха единствено зайчетата – всички различни, с различни украски. Честно да си кажа, много ми напомняха точно на детски играчки. Може би и това е и причината, поради която малчуганите реагираха по следния начин при появата им – всички ахкаха и възкликваха колко сладки са тези зайчета-байчета.

Може би се чудиш кое се стори най-забавно на децата. О, споделям веднага. Това със сигурност бяха сцените, в които господин Макгрегър и малкото зайче Питър се гонят из вече опустошената зеленчукова градина. В един момент виждаме Питър в лехата с марулите, после се скрива и се появява при морковите и така известно време. Макгрегър не може да го хвана, а ловкото зайче все успява да се измъкне от ръцете му.

Това е едно интересно и образователно представление, което учи децата на какво е редно и какво – не. Колко е важно да слушаш мама и какво се случва в последствие, ако не я слушаш.

Та, това беше писмото ми за днес.

Поздрави от чайките!

Валентина Вирянска

Приятели, морският солен вятър отвя и петия ден от фестивала „Дни на куклите“. Днес върху черупката си охлювът ни доведе красива невяста чак от южния Благоеврад, но не коя да е, а Златка, златното като самото слънце момиче. Всеки вярвам е чувал приказката за младата девойка втурнала се да тича след търколилата се нанякъде питка. Чудната история се е съхранила в народната ни памет, защото е била разказвана от уста на уста, по седенки и по стобори, а в хода на времето се е утвърдила като част от фолклора ни. Не е ли удивително как нашите народни приказки се разказват от баба на внуче и до ден днешен?

Спомням си, че моята баба ми беше показала парцалената ѝ кукла от детството, толкова по-различна от моята кукла от пластмаса, която бях нарекла Мими. Спомням си още летата прекарани в неуморни игри в двора на село, как дядо ми веднъж ми беше дал кратунка, с която да си играя. Когато я взех в ръцете си се учудих как бих могла да си играя с нея, та тя съвсем не приличаше на която и да е от моите играчки. Съвсем не своеволно споделям спомените си, защото куклите в спектакъла ме подсетиха. А те направени от кратунки облечени в носии, или от пъстри черги и с вретена за очи сътворяваха образи, които говореха на сърцето ми.

На тази приказка не бива да се гледа като история за наивните деца, напротив, в същината ѝ се съдържа ценно съкровище, по-ценно и от бисерна мида. Обаче, то не е онова съкровище, което грозната Чона, завистливата сестра на Златка, алчно желае да придобие. То е друго, което Златка получава даром, поради своите добродетели. Духът от гората, защото вижда какво е нейното сърце ѝ го дава според мярката на нейните дела. Какво ли ще е то, вероятно се питате вие. Мисля си,  че не е едно, а са множество, подобно на дърво отрупано с узрели плодове; плодовете на мъдростта.