Фотограф Гергана Дамянова

Ден пети #фестиваленбюлетин ни представя Румяна Моллова

Румяна Моллова

От събитие на събитие неусетно дойде и последният ден от фестивалната програма. Със започване на деня никой от присъстващите не знаеше, че двете представления, които предстои да видим ще вземат награди в специални категории обявени от журито. На вълнуващите моменти от награждаването ще се върнем съвсем скоро. Първо нека разберем малко повече за спектаклите.

Сутринта публиката имаше възможност да гледа „Дъщерята на самурая” по японската народна приказка „Химе с голямата купичка” на театър „Сенджу”. Спектакълът е съвместна продукция на България и Япония и използва похвати от японския куклен театър. Марионетните кукли и декорът са изработени детайлно и разкриват традициите на една красива и далечна традиция. В движенията на куклите се откроява прецизност, с която актьорите боравят, за да придадат всеки трепет на героите. Често в синхрон един кукловод движи две марионетки и тази трудна задача, през погледа на зрителя, изглежда естествено и красиво на сцената. Както всяка приказка и тази разказва за премеждията на един герой и за отстояване на добродетелните ценности въпреки трудностите. Тук този герой е едно необикновено момиче, което по пътя си преживява и подигравките, и добрините сторени от другите хора с достойно вдигната глава. И тази приказка разказва за силата на голямата и чистосърдечна любов, която може да промени всяко обстоятелство, за да продължи да съществува. Един елемент от пъзела на историята обаче изглежда странен…една купичка има предназначение, което разкрива, че не всичко е такова, каквото изглежда.

Последното представление ни отведе в зимната студена вечер на едно малко момиче с тъжна съдба, на фона, на която то стоически преживява и радостни моменти. „Малката кибритопродавачка” на театър „Карлсон хаус”, Русия остави аплодиращата публика безмълвна. Сценичното пространство е сведено до тясно правоъгълно място. На това място се развива ежедневието на момиченцето. За нея то не е тясно, но отношението на незабелязващите я минувачи ограничава детското ѝ и добродетелно въображение. Нима не е жестоко скитащото се дете, което копнее за човешка топлина и любов да усеща само студенината на самотата? Тя е малката кибритопродавачка, толкова мило и нежно дете, към което ти се иска да протегнеш ръце и да приемеш в уюта на прегръдката. Тя е пъргава, игрива и танцува прекрасно под звуците на уличната музика. Само един музикант се спира до нея и тя грейва захласната в стъпките на танца. В тази история студеното отношение не помрачава светлината, която носи малкото момиче. Този спектакъл улавя светлината ѝ, разпръсква в тъмното пространство лъчите на детската надежда и упоритост. Тя е малката неизгасваща пътеводна звезда, която в пазвите на небето намира уютен подслон.

Вечерта продължи с емоционална церемония на открито и връчване на наградите. Журито в състав д-р Ина Божидарова, театровед, Рим Ямамура, сценограф и Съни Сънински, режисьор обявиха тазгодишните категории и връчиха наградите. В категорията формулирана „Използване на иновативни средства в сценичния език” наградата получи спектакълът „Край на сезона” на колектив Синема Стикадо, Испания. За отличаване на работата на творци се присъди награда за творческия тандем на Мила Коларова и Румен Гаванозов за спектакъла „Червената шапчица”, театър 199 „Валентин Стойчев”. Голямата награда за „Най-добър спектакъл” получи спектакълът „Малката кибритопродавачка” на театър „Карлсон хаус”, Русия. Извън обявените категории журито присъди награда за млади творци на Йордан Тинков и Ивелин Николов за спектакъла „Тигърчето Спас”. От сцената директорът на кукления театър Петър Влайков покани режисьорът Мария Банова, за да обяви една новоучредена награда. Наградата “Невидимо дете” в памет на кукления актьор Димо Стоянов (вокалист на група P.I.F.), „за да се продължи мисията на ощастливителите, вдъхновени да създават куклен театър”, както тя сподели. Първите носители на наградата “Невидимо дете” са създателите на спектакъла „Дъщерята на самурая” – театър „Сенджу” Япония/България.

С преливащи се усмивки и сълзи закрихме 24-то издание на МКТФ „Двама са малко – трима са много” & Theatair 2021 в Пловдив. Искрено пожелавам на всички застанали зад мисията създаване и развитие на театралното изкуство, краят на това издание да е само начало на поредица от смислени, вдъхновяващи и окриляващи събития, които да се случват в Държавен куклен театър – Пловдив! Няма да крия пристрастните си чувства към града, защото Пловдив диша, копнее и живее с ритъма на сценичното изкуство. Ритъм, за който ние трябва да се грижим, да съхраним, да продължим.

Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура“, направление „Литература“.