Фотограф Гергана Дамянова

Ден шести #фестиваленбюлетин ни представят Десислава Василева и Валентина Вирянска

Десислава Василева

Здравей, приятелю!

Пиша ти под тъжния съпровод на дъжда, капчуците тихо плачат, а някъде далеч в небето пресветва мълния. Тъгувам не само аз, но и небето по така малко оставащото време на хубавите фестивални дни. Нищо де, някой си гениален и мъдър човек е казал, че всичко хубаво си има край.

Целият ден се мръщи, бунтува се, разплискваше вълни по бреговете. Лошият вятър отвяваше шапки и събаряше чаши, а театърът продължи да се играе. В дъжд и сняг и вятър, нищо не ни спира.

Времето се смили над децата и отложи летните бури за по-късно. Все пак как може да намокри толкова много летни рокли, слънчеви шапета, кутиите с пуканки? Та това е неприемливо! Дори за самото Време. За твое успокоение затвърждавам, че една капчица дъжд не падна, докато всяко едно дете не се прибра у дома и не беше вече в леглото си.

Днес фестивалният ден започна с няколко желания. Не, не ти говоря за „Аладин“, но пък си близо. От далееечна София пристигнаха театър „Аладин“ с представлението „Рибарят и златната рибка“. Той погали детското във всички и спокойно ни въведе в дверите на безкрайното щастие – от сладките приказки за лека нощ, които родителите ни са ни чели. Това е приказка, която няма нужда от представяне. И малки, и големи знаят наизуст историята за лукавата баба и за добродушния рибар. За поуката и за златната рибка, която изпълнява желания, но накрая (ако прекалиш) ти отнема всичко.

Та така е и тук. С огромно вълнение ти споделям, че първото нещо, което виждаш на сцената (освен актьорът Димитър Тодоров) е голяма книжка с приказката за златната рибка. Тодоров я отваря и изведнъж сцената вече не е сцена, а портал към митичните светове на приказните истории. От отворената книга изскочи малка рибарска къщурка – точно както в онези изскачащи книжки, които сме имали като деца. След къщурката, при смяната на страници разбира се, изскочи плаж и море, след тях по-хубавата къща, а най-накрая палата. Намирам това решение за изключително любопитен и интересен подход, не мислиш ли? Колко по-хубаво от това, приказката буквално да излезе от книжката?

„Приказката свърши тука, вярвам взели сте си поука.“ това са последните думи на разказвача. Със сигурност в главите на децата ще остане, че щастието не може да се купува с пари. Не можеш и да го намериш, когато усилено го търсиш. То само идва при теб, както и когато сметне за редно.

От тук ще се захвана и за следващото представление в програмата – „Кученцето, което не можеше да лае“ на ДКТ – Пловдив. Ако за едни привидно щастието се корени в битови нещо и имане на предмети, то за други щастието е лай.

Горчиво-сладката история за изоставеното малко кутре, което не знае как да лае, води неизбежно към мисълта що е щастието и как се постига. Особено ако не си сред семейството си, радостта и нещо непознато.

Децата се запознаха с кучето, което кудкудяка, кукурига, съска, пее и мучи и го обикнаха изключително бързо. Тъгуваха по несретната му ситуация и се смяха, когато не можеше да „излае“ като някое определено животно. Това със сигурност кореспондира с децата на емоционално ниво, той като подобни ситуации (в които не си открил напълно себе си) са многобройни. А ние хората сме лоши, не сме като кокошките готови веднага да се отзоват на помощ.

Ще ти споделя нещо интересно. Музиката от спектакъла се изпълнява на живо от актьорите. Колко хубаво, не мислиш ли! И макар с редица проблеми – откъм метеорологични условия, шумни туристи, музиката от големи ксилофони (които също така са част от сценографията) и от ритъм зададен от актьорите продължаваше да радва дечицата, които даже си тананикаха песничките.

Спектакълът бе изключително цветен, представляващ едно своенравно пътешествие из дебрите на себепознанието. А това, както знаем, е много важна тема за малчуганите.

Това беше днешния ден през моите очи. Надявам се да съм ти помогнала и сутрешното или следобедното кафе да е по-сладко.

Поздрави от син Бургас!

Валентина Вирянска

Приятели, днес беше предпоследният ден от фестивала „Дни на куклите“ и съвсем неусетно излетя подобно на някоя от белите чайки в морската градина на Бургас. За тези, които не знаят, в нея, много близо до познатата ни вече сцена „Охлюв“ има издигнат цял паметник за моряците. Ето, че шестата вечер на фестивала бе ознаменувана с премиера на бургаския куклен театър – „Капитане, капитане“. Помните ли детската игра, в която се питаше Капитане, капитане какво ти е морето? Мога да ви кажа какво беше морето днес в бургаския залив – силно развълнувано, с големи тъмно сини вълни и много, много сиви облаци.

В спектакъла обаче морето не е едно, а са няколко; седем морета, по които смело плават един боцман и един капитан. Как така седем ще попитате вие. Е, с фантазия, която все игри измисля, разбира се, че седем различни морета с лекота се въобразяват, че и въплъщават. А корабът, и него ли можем да си го въобразим, отново с въпрос ме заставяте да ви отговоря. Да и кораб, и морета, и какви ли не още приключения.

От хартия сгъната в оригами се появява корабът, с който да отплават опитният боцман и младият моряк – не тук грешка няма, капитанът е новак и се казва, подчертавам, не Саше, а Алекс. С другарят ѝ по дух, боцмана, плават от бурното, през мъртвото, та чак до родното море. Срещат се с добрия кит, алчната акула, пингвинът егоист и морският дракон, всеки, от които обитава своите си води. А те също като кораба им са направени от хартия, като че ли и те от обикновен лист са се превърнали в морски животни оживотворени от фантазията на двамата приключенци.

Всеки се нуждае от някого, с когото да се осмели да преплава няколко морета, или да надвие няколко бури, за да се възрасти в смелост и да открие нови хоризонти пред себе си. Когато този някой се появи и опъне платната на твоите мечти, смело за руля се хвани, защото да управляваш кораба си наред самия ти. Дори когато той си тръгне, може би внезапно, без да те предупреди, към хоризонта продължи да гледаш ти – там, където между небето и водата е безкрая на мечтите ти.