Фотограф Гергана Дамянова

Ден седми #фестиваленбюлетин ни представят Десислава Василева и Валентина Вирянска

Десислава Василева

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!

Още топло е, още е лято,

но от час там над нас се върти, без да спре,

вече първото щърково ято.

Със сълзи в очите ти пиша последното писмо за тази година от влака. Тъжно ми е, няма да лъжа. Целият ден се носеше като един тежък облак, който в последния момент се изпари неусетно. Както пясъкът се промушва елегантно между шепите, така и неочаквано завърши фестивалът.

Паследната седмица ми се изплъзна, толкова бе хлъзгава, но и изпълнена с приключения, смях и вдъхновение. А ако това не е най-важното по фестивалите, то какво е тогава?

Сега ще ти разкажа за последния фестивален ден, макар и с налегнала меланхолия и тегоба. За финал на тазгодишното издание се върнахме назад във времето, посещавайки ежедневието на бабите на нашите баби. Фолклорът е нещо, което българинът тачи и защитава. Това и обяснява изпълнените места и хората, които спираха разходките си, за да гледат. Така подейства „Фолклорна магия от Пирин“ на благоевградския куклен театър.

Актьорите, облечени в носии, излязоха на сцената и се завъртяха във вихрушка от народна музика и автентични предмети от българския бит. Сътворяваха истории с животни, моми и момци от кратуни, черги, ножици, лъжици и метли.

Това е едно своенравно потапяне в културата на предците ни и изследване на техните ежедневни забавления – по вечеринките подобни случвания не са било новост. Появата на образите от нищото със сигурност впечатли и малки и големи. Все пак не всеки ден се вижда как от черга и цървул става петел. Това са спектакли, които връщат първосигналното у българина – обичта и почитта към народната ни култура.

В рамките на почти един астрономически час пред нас се въртяха всевъзможни истории – надигравания, бой на петли, житни класове, огряти от слънцето, костенурки, птици, волове и крави. Въобще неща и ситуации от бита на българина преди години. Чрез спектакъла малките деца, освен че развиват въображението си в различаването на образите, но и обогатяват културните си знания за бита и забавленията на българите.

Няма да повярваш, но изненадите не приключиха до тук. Домакините от ДКТ Бургас ни изненадоха с част от представлението „Тумба лумба“, което се вписа във фолклорната естетика на предишния спектакъл. На сцената, пред стена от шевици, изникват кукер и мома в носия. Двата образа се преплитат в нестихващ танц, който сякаш бива погълнат от огнени пипала.

Освен това зрелище, актьорите бяха подготвили песен за децата, която би натъжила дори най-коравия татко. Чрез песента съставът на театъра се сбогува с малчуганите, а от покрива на „Морско казино“ заваляха звездни фойерверки.

Няма да те лъжа. Поплаках си. Но сълзите бяха от онези хубавите, които рукват, когато си щастлив.

Та, това беше от мен, приятелю. Тайно откраднах някоя друга мидичка, ще прибера самотните вълни и ще запечатам малко от песните на чайките в бутилка. Да има и за двама ни.

Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!

Сбогом, вечност жадувана моя!

Из „Сбогуване с морето“, Валери Петров

Валентина Вирянска

Ех, приятели, днес беше последният ден от любимия ни бургаски фестивал… Макар и небето тази вечер да не плачеше, плакахме ние, които от първия ден се влюбихме в града, в куклите от тук и от там пристигнали, за да вдъхнат и те от морския солен въздух.

Актьорите от пловдивския куклен театър днес изиграха още едно представление от своя репертоар със заглавието „Приказка за цар Салтан“ по римите на Пушкин. Някои биха се объркали, че Салтан е султан, но не е – Салтан е цар, а както знаем, според волята на всеки цар се случва онова що желае, нали така. Да, но не съвсем, защото по неволя, неговата любима, царицата, и първородният му син са прогонени от царските палати. Защо ли, питате вие, нека ви кажа – защото очите на завистта не затварят клепки да заспят, а напротив все кроежи намислят за своя изгода, или пък само и само, за да възцарува нещастието…

Обаче злото няма власт над невинните, поне не пълна власт, тъй като царският син и неговата майка попадат на чуден остров, където по благословение срещат вълшебен лебед. Та, така царският син се преобразява от комар на муха, че дори оса, за да отиде до дворовете на своя баща и да си отмъсти за несправедливостта, макар и отмъщението му да е съизмеримо само с едно ужилване.

На приказките им приляга да бъдат прочетени, защото в страниците им живеят героите, царствата, моретата и вълшебните лебеди. Затова в спектакъла се разгръща книжка, от която изкачат навити на хармоника хартиен палат, хартиен цар и хартиена царица и цяло хартиено море, по което плават хартиени кораби. Не си мислете, че щом са направени от хартия, то значи се събират само в едно измерение, о, съвсем не – в три измерения, че и повече, ако включим и въображението, което граници не знае. В ръцете на актьорите героите дишат, а морето се вълнува, даже гледаме отвисоко, все едно сме кацнали и ние като осата на тавана.

Приказките имат си и поука, а поуката от тази следва да я предам в рима, както подобава…

Да се смириш значи на драго сърце да простиш, но

не щеш ли да надвиеш гордостта си,

все ще тънеш ти в завистта си.

***

Ще се видим отново догодина, приятели!