Снимка Столичен куклен театър.

„Джак“ извън рамките

Гергана Трайкова

Постановъчен екип

Драматизация и режисура Веселин Бойдев

Сценография Христина Стоилова

Композитор Мишо Шишков

Участват: Ана-Мария Лалова, Ваня Камянска, Димитър Иванов, Христо Димитров.

(Порастването не се мери в сантиметри, а в споделени преживявания)

„Джак и бобеното стъбло“ на Столичен куклен театър е спектакъл, който излиза извън рамките на добре познатото. Той извежда на преден план темите за детската самота и отговорността, поднасяйки ги по забавен и интригуващ начин.

Несъмнено режисьорът Веселин Бойдев е майстор в разказването на истории и работата с разнородни изразни средства. Това се потвърждава от последните му спектакли, сред които „Парченцето“ в ДКТ – Бургас и „Кученцето, което не можеше да лае“ в ДКТ – Пловдив. В тях, както и в „Джак“, можем да забележим решимостта на Бойдев да работи с куклата – нещо, което все по-често липсва в съвременните режисьорски решения в кукления театър.

Веселин Бойдев залага на играта с разнообразни обеми, височини, плоскости и системи кукли. Пространственото решение на спектакъла не е в „главната роля“, но чрез разместването на отделните конструкции, бързо се създават условни пространства – къщи, стаи и улици. Това прави сценографията действена и позволява на преден план да излязат куклите. В „Джак и бобеното стъбло“ сценографът Христина Стоилова работи с пастелни цветове и създава цветова гама на всеки от персонажите, като най-ярко впечатление прави най-голямата кукла – тази на великанчето Фю. И въпреки, че донякъде големината ограничава движенията на куклата, това е компенсирано с детайлна визия и функционалност – сини коси, лунички, щръкнали настрани уши, които умее да движи, а чрез тях и да лети!

От драматургична гледна точка е важно да се каже, че драматизацията на английската народна приказка „Джак и бобеното стъбло“ на Веселин Бойдев се отклонява от оригиналната приказка и изважда главният персонаж от удобната роля на момчето, което, въпреки че краде, остава герой. Той превръща Джак в наивно, самотно, палаво, но добро дете, което открива приятелството и разпознава отговорността. Метаморфозата, която претърпява главният герой в драматизацията на Бойдев до голяма степен е насочена към съвременното дете, което в днешния свят е все по-самотно. В този случай, Джак преодолява много бързо желанието си за материалното, за разлика от героя в приказката и изгражда приятелска връзка със също толкова самотното великанче Фю.

Може да се каже, че историята е деликатно осъвременена, не чрез гръмка музика и насилствено привнесени модерни изрази, а чрез темите, изведени вътре в нея. Една от тях е тази за различността, която най-ярко виждаме в сблъсъка на Джак от човешкия свят и великанчето Фю. Важна не само за децата, но и за самите нас, възрастните зрители, които все по-трудно приемаме чуждите възгледи и често съдим по външни белези.

Колкото до изразните средства – „Джак и бобеното стъбло“ е спектакъл, в който се срещат класическата естрадна кукла, театъра на предмета и живото актьорско присъствие.

Силно впечатление прави използваните в спектакъла ролетки, които излизат много отвъд ежедневното им приложение, но деликатно препращат към практическата им употреба. Те са ключов елемент, чрез който актьорите въвеждат зрителите в историята, като още в самото начало на спектакъла излизат извън рамките на сценичното пространство и провеждат кратка интеракция със зрителите в салона.

Актьорите мерят ръста на децата от публика, влизат в диалог с тях и сякаш с това ни подсказват, че ще гледаме спектакъл за порастването, в което няма да има голямо значение колко си висок, а колко ще се отвориш към света и отсрещния. И тук, режисьорът насочва вниманието ни към куклите и това, което ще се случи с техните взаимоотношения, но началото, което ни предлага е не просто забавен елемент, който да привлече вниманието на децата, а и ключ към предстоящата история. Използването на ролетките оставя ярък отпечатък, защото привидно предметът не се вписва в цялото, но актьорите успешно ни карат да повярваме, че измервателните ленти са покриви на къщи, музикални инструменти и самото бобеното стъбло, по което ще се покатери Джак, за да стигне до великанския свят.

Тук трябва да кажа, че актьорите Димитър Иванов и Христо Димитров правят ярко впечатление в спектакъла и до голяма степен притеглят вниманието на зрителя към себе си. Лекотата, с която Димитър Иванов влиза от роля в роля и присъщия му хумор, с който насища спектакъла, определено спомагат за изграждането на баланса между сериозното и забавното. Христо Димитров от друга страна се справя така успешно с ролята на великанчето Фю, че кара зрителя да забрави за тежестта и големината на куклата.

„Джак и бобеното стъбло“ на реж. Веселин Бойдев е пример за добър съвременен куклен театър, който комуникира, общува с децата по актуални за тях теми. И въпреки, че преди всичко режисьорът поставя куклата в центъра на спектакъла, не се страхува да експериментира, и редом до нея поставя един обикновен предмет в необикновена многолика роля.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.