Невербалният спектакъл „Хартиени истории“ на режисьора Димитър Стефанов и неговия млад екип, залагат изцяло на обиграването на материала, на визуалното съдържание и музикалната картина. Сценограф на представлението е Алек Чурчик, авторската музика е на композитора Милен Апостолов, а в актьорския състав влизат Христо Петев, Иван-Александър Дойчев и Велизар Евтимов.  

Режисьорската концепция се съсредоточава върху това да разкаже без думи историята на света в пет визуално-музикални епизода. Действията се развиват върху конструкция с хоризонтална плоскост, която е специално пригодена за нуждите на спектакъла. Историята започва със сътворението на Света и изгонването на Адам и Ева от Райската градина; следва мита за Вавилонската кула и разединяването на народите, последван от мита за Орфей и Евредика. Красивата история на един човешки живот и хиперболизираната сцена на финала, представят съвременния човек и консуматорската му природа, която ще доведе Света до неговия край. 

Дори и разделен на епизоди, спектакълът запазва своята цялост. Представя образа на човешкото същество, което е плод на историята, религията и моралните ценности, които са се натрупали с времето. Разглежда се развитието и възхода на цивилизацията от единицата и нейното приобщаване към социалния начин на живот и общуване. Този обобщен образ на човека се възприема на сетивно ниво от зрителя чрез образи, картини, жестове и музика. 

Сложността на актьорското изпълнение се базира на факта, че невербалната форма предполага по-голяма енергия при изпълнението. Комуникацията с публиката и воденето на естрадните хартиени кукли изисква съсредоточеност и силна концентрация. Обиграването на хартиения материал от актьорите е ключов момент за въздействието на спектакъла върху публиката. Те успяват да овладеят жеста и да придадат емоция чрез умелото манипулиране на куклите. 

Без съмнение, една от най-впечатляващите сцени, е тази, разказваща мита за Орфей и Евридика, която представлява театър на сенките на фона на завладяваща музика. Куклите са детайлни и прецизно изработени, за да пресъздадат трагичната история. 

Друг съществен момент, е оригиналното сценографско решение. В него виждаме образа на съвременния човек, живеещ в големия претъпкан град. Заобиколен от бетонови сгради, той се опитва да намери спокойствието. Както тук, така и в останалите сцени, осветлението има важна роля за общото възприятие. Редуването на светлината и тъмнината обогатява режисьорската идея и допринася за силното визуално въздействие.

Спектакълът вълнува и предизвиква публиката си. В него са заложени основни човешки принципи, които не бива да се забравят. „Хартиени истории“ е повод за размисъл за света, в който живеем, разказвайки ни една хилядолетна история без думи.