Фотографията е архив на Института за изкуства и театър в Прага.

Театралните възможности в Прага

Гергана Трайкова

Прага е град на театралните възможности. Когато човек се разхожда по павираните му малки и централни улици, с радост установява, че театралните пространства са навсякъде около него – малки, интимни, нарисувани сякаш от въображението или напротив. Град с величествени театрални сгради с прекрасна архитектура в бароков стил.

Под мостовете, в малките улички и по централните площади – на всякакви обичайни и необичайни места, се срещат магазини за театрални кукли, и те излезли от въображението на някой куклар.

В този смисъл, да се гледа театър в театрален град като Прага е не просто удоволствие, но и добра възможност за един артист да се съпоставя и да гради по-високи критерии.

Моето театрално преживяване в Прага започна в края на септември 2022 г., като гост в програмата HiPerformanCZ, която се организира от екипа на Института за изкуства и театър в Прага и чешкия център на ASSITEJ (Международна асоциация за театър за деца и младежи).

На международните гости от страни като Унгария, Литва, Финландия и Канада бе предложено да прегледат най-новото от чешкия театър за деца и младежи. По време на четирите дни, които прекарах като един от гостите в програмата на Института, успях да гледам спектакли в Прага, Пилзен и Кладно.

Всеки от шестте спектакъла ме изненадва с нещо – никои с повече, други с по-малко, но може би най-впечатляващо беше колко социално ангажирани са представленията, независимо към коя възрастова група са насочени.

Два ярки примера за социално и политически ангажиран театър са представленията „Емил, или относно Хача“ в Театър Д21 и „Затопек“ в театър „Минор“ – единият, от които насочен към младежи, а другият – за деца над 8 години.

„Емил“ говори на публиката си смело за съдбоносните решения и сянката, която хвърлят те върху името на Емил Хача, известен като президента на Чехословакия, който предава страната си в ръцете на Хитлер. Представлението е рамкирано от клоунско дуо. То е препратка към известните в Чехия Верих и Восковец – основатели на театър „Освобождение“, който пък през 1925 г. се превръща в център за чешка клоунада – реакция на съвременните политически и обществени проблеми.

В съчетание с клоунадата и музиката на живо са използвани кукли и елементи, т.нар. театър на автентичното действие (Theatreofauthenticaction).

Като метафора за дългия път и борбите, които ще извърви и преживее героят, а и сякаш като опит за опрощение, виждаме как Емил Хача преминава през целия процес на направата на хляб. В самото начало на спектакъла вниманието е насочено към Хача, който забърква готварските продукти, след което старателно меси тестото, а когато е готово го поставя във фурната. В края на живота на Хача, когато и хлябът е готов, а в целия салон ухае на прясно изпечен хляб, той вече не иска дори да го опита. Хлябът се превръща в символ на падение и смирение.

Създателите на драматургията и представлението се опитват да разсеят сянката, паднала върху Емил Хача и поставят политическите събития в контекста на неговия живот. Актьорът Петр Рейф, който влиза в ролята на Емил Хача, съпреживява чувствата му и страда изборите му, а клоунското дуо заема ролята на съ-разказвач и остро-сатиричен коментатор на живота му.

От една страна „Емил, или относно Хача“ създава дистанция, заради коментарите и крайните действия на клоунско дуо, но от друга страна показва трагедията на един човек, оставен без право на избор, което скъсява дистанцията и прави публиката съпричастна.

„Затопек“ също е спектакъл, който разказва историята на реална забележителна личност – чехословашкия бегач на дълги разстояния Емил Затопек. Тук акцентът пада върху пътят към постиженията му и съпътстващата го тежка политическа система.

Важно е да се отбележи, че „Затопек“ е спектакъл насочен и към детската публика, като създателите му го определят като 8+.

Лайтмотив на представлението са състезанията, в които участва Затопек, а те всеки път са представени на публиката по различен начин. Веднъж виждаме състезанието под формата на дърпане с колички, после виждаме плоски кукли на колела, които тичат по миниатюрен стадион. В друг момент бегачите са представени само от обувките им, които са анимирани от актьорите/състезатели, а в края – само фенерчета, които премигват.

Въпреки, че спектакълът е насочен и към деца, очакванията, че ще бъде по-лек са абсолютно напразни, защото той представя комунистическата власт по много мрачен и натоварващ начин. Всемогъщите комунистически лидери са репрезентирани чрез гигантски маски с уродливи лица, двойни брадички и пригладена назад коса, а гротескното им присъствие е подчертано от кървавочервено осветление.

Важно е да се каже и че всички актьори на сцената изпълняват ролята на Емил Затопек.

И именно заради това намирам, че идеята тук не беше да съпреживеем историята на тази конкретна личност както се случва в „Емил“, а по-скоро да фокусираме вниманието си към успехите на героя, на неговите приятели и на цялата страна. Така у нас остава усещането, че въпреки диктаторския режим, всеки може да бъде на мястото на Затопек.

Режисьорът Ян Ирку успява да създаде мултижанров спектакъл, който не просто въздейства на публиката чрез стил, визия и майсторско изпълнение, но и накара цялата публика да диша със спектакъла, точно както публиката диша заедно със спортистите в последните секунди от състезанието. Той приближава децата и тийнейджърите до историята на техните баби и дядовци и им показва една, колкото близка, толкова и далечна, реалност.

От другата страна на монетата е спектакълът „Комодо“ на Театър „Лампион“, който е предназначен за зрители над 3 години. Той разказва историята на 6 годишното момченце Петер, което като всяко малко момче е прехласнато по драконите. Семейството му организира пътуване до индонезийския остров Комодо, където Петер да види истински комодски варан, наричан от местните дракон. „Комодо“ е представление за силата на въображението и това играе основна роля и в начина, по който е разказана историята.

Спектакълът се играе на сцената на театъра, където децата се събират редом с актьорите около ниски дървени шкафове, подреди във формата на петоъгълник. Децата заемат основна роля в спектакъла, като асистират на актьорите в кукловоденето. Те сглобяват част от дома на Петер, който е във вид на дървен 3D пъзел. Освен това, децата играят ролята на туристите на остров Комодо, като всяко едно от тях е подканено да разтвори ципа на възглавничката, върху която стои, и от там да извади малка дървена фигурка. Така децата мигновено се превръщат в туристи, които мога да посетят заведенията, магазините и плажа в Комодо.

Във вътрешната част на петоъгълната форма са разположени разполовени бамбукови пръчки по които тече вода. В част от пътуването на Петер, заедно с актьорите на сцената, децата пускат стиропорени лодки.

Интерактивността в този спектакъл не беше самоцел, а способ децата не просто да се насладят на една история изиграна с кукли, а да изживеят цялото приключение на главния герой заедно с него и така да отключат собственото си въображение.

Това е спектакъл без претенция и в същото време отличен във всяко едно отношение – забавен, креативен, красив и добре проведен.

От престоя си в Прага останах с впечатление, че театърът за деца и младежи е изключително ангажиран едновременно да възпитава аудиторията в разбирането на по-сериозни политически и социални теми и същевременно да развива въображението и творческата мисъл. Във всички изцяло детски представления, които имах възможността да видя, децата участваха активно в тях, получаваха задачи от актьорите и именно това ги привлича и приобщава в общия процес.

В същото време си давам сметка, че ние тук сме свикнали по-скоро да се отнасяме дидактично и назидателно към детската публика като я караме да мълчи, опитвайки се да създадем т.нар. норми на поведение. Естествено не твърдя, че в театъра трябва да цари абсолютно безредие, но всеки от нас е чувал „шшшт“ по време на детски спектакъл, а такъв тип смъмряне в Чехия аз не чух, напротив – всеки един порив на детето да изрази мнение или емоция бе включен и отигран от актьорите. И може би, бъркотията цари, заради липсата на диалог?!

Това знание, че може да се случва и по-друг начин – интерактивно и с грижа, си донесох от Чехия. Донесох си още усещането, че не бива да спестяваме по-сериозните теми на децата, защото те са деца на една нова по-информирана епоха, готова да общува и на теми отвъд обичайната „Червена шапчица“.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“.