Източник ДКТ „Георги Митев-Жоро“ – Ямбол

За оловните войници и балерините от хартия

Десислава Василева

Постановъчен екип

Драматизация Теодора Георгиева

Режисьор Любомир Колаксъзов

Сценография и кукли Цецка Ивайлова

Композитор Христо Намлиев

Хореография Мария Димитрова

Участват: Анна-Валерия Гостанян, Христо Петев.

„На другия ден прислужницата намери в пепелта на печката едно малко оловно сърчице. От балерината пък бе останала само звездата, но и тя беше почерняла като въглен.“

„Храбрият оловен войник“, Ханс Кристиан Андерсен

Приказките на Андерсен са любими на малки и големи по целия свят. Не само заради увлекателните истории, по които се захласват децата и техните родители, но и заради нравоучителния характер на историите и онзи лек привкус на тъга, който остава след края.

Една от най-хубавите Андерсенови приказки – тази за „Храбрия оловен войник, оживява на сцената на Държавен куклен театър „Георги Милев“ – Ямбол“. Водач в това пътешествие с войничето е Любомир Колаксъзов, който вече се е доказал със своите успешни мисии в кукления театър („Бялата врана“). Куклите и сценографията са дело на Цецка Ивайлова, която и дебютира на професионална сцена с това представление, а адаптацията на приказката е на Теодора Георгиева.

Фигури в костюми, подобни на марионетки, излезли сякаш от стиймпънк списание, се въртят в танц, напомняйки за омагьосана спирала. Това са актьорите Анна-Валерия Гостанян и Христо Петев. Те излизат от кутията, подобно на играчките в приказката, а след това се скриват отново в нея, за да ни запознаят с войника Ханс и балерината Джени.

Любопитна е връзката между кукла и актьор. Партньорството им е равнопоставено. Тук не може да се даде превес, коя е водещата фигура в представлението. Куклата допълва актьора и обратното – актьорът допълва куклата. За това усещане допринася и самият им външен вид – като че ли Ивайлова е успяла да преплете битието им и да ги свърже в едно. Самите им лица са идентични, макар това да звучи странно и някак си дори невъзможно. Случва се понякога да видим как актьор и кукла общуват един с друг, питат се въпроси, сякаш проверяват дали все още другият е тук. Толкова силна връзка, в подобен тандем – рядко се вижда.

Марионетките, които Ивайлова създава, изглеждат съвсем като от някоя детска книжка, даже илюстрациите са се материализирали и са излезли, за да разкажат на децата историята за смелия войник Ханс. Любопитен детайл в куклите е как изглежда балерината Джени – само с един крак, точно като войника Ханс. В приказката на Андерсен се споменава, че балерината е стъпила с един крак, а другия е толкова нависоко вдигнат в небето, че войникът не го вижда и затова си мисли, че тя е като него. Определено много интересно вмъкване и решение на сценографа.

Адаптацията на Теодора Георгиева ни пренася в магическия свят на Андерсен, такъв, какъвто досега не сме го виждали – като започнем от изпипаните диалози, преминем през добавения персонаж на Феята и сцените в затвора и стигнем до начина, по който е извлечена есенцията на приказката.

Преминавайки от сцена в сцена, независимо дали става въпрос за войник, балерина, таласъм, плъх или фея, всяка кукла е изработена по различен начин, стил и цветова гама. В определен момент виждаме как един от актьорите (Христо Петев) изчезва в димната завеса, а на негово място се появява войникът Ханс и нито за миг не спираме да вярваме, че това, което се случва пред очите ни е истинско. Точно такава е и магията на сцената.

Макар да е изминало известно време, откакто бях дете и да не съм съвсем наясно, какво точно харесват децата днес, знам че това представление ме изпълни с еуфория, за която не са нужни думи. За разлика от повечето детски постановки, тази на Колаксъзов не е захаросана, за да може по-лесно да се преглътне. Напротив, тя е толкова горчива, колкото и приказката на Андерсен. Ала колкото и да бършех сълзите от очите си, то усмивката не слизаше от лицето ми. Съвсем като в приказките.