Уважаеми читателю,

Притеснено осъзнавам, че с Михаил Байков вече ти предлагаме 13-и брой на вашето списание „КуклАрт“. При това пиша тези думи на 13 декември, петък… Представяте ли си?!

Очевидно е време за прощаване и за малки равносметки.

Вече е време списването на списанието да се пое­ме от помлади, по-енергични колеги.

Когато се съгласих преди повече от 11 години да опитаме да започнем едно списание за куклено изкуство (първо по рода си у нас!), имах няколко цели.

Първо, исках да (си) докажа, да си докажем, че това е възможно. Тази цел смятам за постигната.

Втората цел беше да привлечем млади колеги в списването на списанието. Мечтаехме за „хамбургската мярка“. Първото постигнахме – особено след включването на Михаил Байков в редакционния екип. Мога да изброя много имена на млади колеги, които с ентусиазъм се включиха в писането за куклен театър. Във времена, когато и за традиционно по-отразявания драматичен театър се пише инциденто, трябва да си дадем сметка какво постижение е това… Ще ми се да вярвам, че писането за куклен театър, ще стане страст за младите театроведи, защото се надявам, че разбират какви огромни възможности се крият в куклата и ръката, която с ласка я одухотворява, какъв дразнител на въображението им биха могли да бъдат. Втората е все още мечта.

Третата цел беше на страниците на списанието, което неусетно стана ежегодно (замисълът беше да излизат 2 книжки годишно), да се отразява не само фестивалното битие на нашия куклен театър, но и нелекото му ежедневие. В настоящия брой този стремеж е постигнат повече отколкото в предхождащите го броеве. Стремежът ни е екипи от списанието да запознават по-цялостно читателите ни с отделен театър, с проблемите му от художествено, кадрово, финансово и техническо естество.

Четвъртата ни цел е да създадем интерес към списанието в кукленото съсловие, пък и не само сред него. Постигането на тази цел – сигурно и по наша вина – не ни задоволява.

Имахме за цел да направим списанието популярно и сред куклениците по света. Затова превеждахме на английски отделни текстове. Може би наистина трябва на 2-3 години да излиза обобщаващ брой изцяло на английски, или всеки брой да се превежда и преводът му да се публикува в сайта на списанието, какъвто Михаил Байков инициира и създаде.

Удоволствието да опитам нещо, което никога не съм правил, е огромно и всепоглъщащо. Затова съм благодарен на предоставения ми от АКТ-УНИМА, България шанс. Благодаря им. Благодарен съм и на възможността да общувам с големи

личности като Атанас Илков, Николина Георгиева, Иван Цонев, Славчо Маленов, Петър Пашов, Кирякос Аргиропулос, Яна Цанкова, Катя Петрова, Майя Петрова, Слава Рачева,

Хенрик Юрковски, Васил Рокоманов, Сви­ла Величкова, Веселка Кунчева, Мариета Голомехова, Леонард Капон, Рада Москова, Иван Тео­филов… Списъкът, разбира се може да бъде продължен с имената на редица актьори и директори на куклени театри, но вече е време за финал.

Разбира се, огромна благодарност дължа/дължим на дизайнера Мая Георгиева, с която работим запалено още от първия брой.

Обичайте списание „КуклАрт“. Та то е ваше…

Никола Вандов
главен редактор