Брой 13/2019

Списание „КуклАрт“

Уважаеми читателю,

Притеснено осъзнавам, че с Михаил Байков вече ти предлагаме 13-и брой на вашето списание „КуклАрт“. При това пиша тези думи на 13 декември, петък… Представяте ли си?!

Очевидно е време за прощаване и за малки равносметки.

Вече е време списването на списанието да се поеме от помлади, по-енергични колеги.

Когато се съгласих преди повече от 11 години да опитаме да започнем едно списание за куклено изкуство (първо по рода си у нас!), имах няколко цели.

Първо, исках да (си) докажа, да си докажем, че това е възможно. Тази цел смятам за постигната.

Втората цел беше да привлечем млади колеги в списването на списанието. Мечтаехме за „хамбургската мярка“. Първото постигнахме – особено след включването на Михаил Байков в редакционния екип. Мога да изброя много имена на млади колеги, които с ентусиазъм се включиха в писането за куклен театър. Във времена, когато и за традиционно по-отразявания драматичен театър се пише инциденто, трябва да си дадем сметка какво постижение е това… Ще ми се да вярвам, че писането за куклен театър, ще стане страст за младите театроведи, защото се надявам, че разбират какви огромни възможности се крият в куклата и ръката, която с ласка я одухотворява, какъв дразнител на въображението им биха могли да бъдат. Втората е все още мечта.

Третата цел беше на страниците на списанието, което неусетно стана ежегодно (замисълът беше да излизат 2 книжки годишно), да се отразява не само фестивалното битие на нашия куклен театър, но и нелекото му ежедневие. В настоящия брой този стремеж е постигнат повече отколкото в предхождащите го броеве. Стремежът ни е екипи от списанието да запознават по-цялостно читателите ни с отделен театър, с проблемите му от художествено, кадрово, финансово и техническо естество.

Четвъртата ни цел е да създадем интерес към списанието в кукленото съсловие, пък и не само сред него. Постигането на тази цел – сигурно и по наша вина – не ни задоволява.

Имахме за цел да направим списанието популярно и сред куклениците по света. Затова превеждахме на английски отделни текстове. Може би наистина трябва на 2-3 години да излиза обобщаващ брой изцяло на английски, или всеки брой да се превежда и преводът му да се публикува в сайта на списанието, какъвто Михаил Байков инициира и създаде.

Удоволствието да опитам нещо, което никога не съм правил, е огромно и всепоглъщащо. Затова съм благодарен на предоставения ми от АКТ-УНИМА, България шанс. Благодаря им. Благодарен съм и на възможността да общувам с големи

личности като Атанас Илков, Николина Георгиева, Иван Цонев, Славчо Маленов, Петър Пашов, Кирякос Аргиропулос, Яна Цанкова, Катя Петрова, Майя Петрова, Слава Рачева,

Хенрик Юрковски, Васил Рокоманов, Свила Величкова, Веселка Кунчева, Мариета Голомехова, Леонард Капон, Рада Москова, Иван Теофилов… Списъкът, разбира се може да бъде продължен с имената на редица актьори и директори на куклени театри, но вече е време за финал.

Разбира се, огромна благодарност дължа/дължим на дизайнера Мая Георгиева, с която работим запалено още от първия брой.

Обичайте списание „КуклАрт“. Та то е ваше…

Никола Вандов
главен редактор

Статии Съдържание

Теория, история, опит, полемика