Скъпи приятелю,

С какво огромно вълнение идва този 18 брой. Пълнолетие!

Кой да знае, че онези плахи стъпки на първия брой на списание „КуклАрт“, с които той проходи през 2008 г., днес ще са уверени крачки в полето на кукления театър. И тогава и сега, „Хамбургската мяра“ от есето на Виктор Шкловски е отправна точка по пътя, по който сме поели, без да забравяме колко е важно да бъдем сериозни и взискателни към изкуството, на което сме се посветили.

През последните години опитваме да отваряме все по-широко вратите за случващото се на Изток от Рая и на Запад от залеза, и този брой не прави изключение. Историите на Светломира Стоянова от далечен Китай та чак до централата на ЮНЕСКО в Париж те чакат на страниците на списанието. От голямата столица на кукления театър в Шарлиевил до сърцатата столица на кукления театър в Родопите те дели едно капучино време. Преди да е изстинало, Катерина Георгиева ще ти разкаже една история от с. Бостина, така сякаш персонажите в нея сама е измислила.

И този път оставаме верни на желанието си да те срещнем с две вдъхновяващи ни личности. За тях можем да кажем, че са двама прекрасни и талантливи творци, а за нас – че е привилегия да сме техни съвременници. С композитора Владимир Джамбазов, който навърши 70 г., ни срещна Елза Лалева, а за 80 годишния юбилей на проф. Дойчина Синигерска, в приятелски разговор с нея влезе проф. Катерина Илкова.

Щастливото събитие в този пълнолетен брой е завърналата се в пълен обем рубрика „Отзиви“. Да припомним нескромно, че тя остава единственото място за оперативна театрална критика в полето на кукления театър у нас. И да кажем гордо, че в този брой има цели 14 отзива – някои по-критични, други по-… лирични. Ала важна е появата на новите лица, бъдещите млади театрални критици; колеги-театроведи, които подхождат с отговорност към труда и общата работа на постановъчните екипи в театъра. Благодаря им!

В този брой отбелязваме и няколко далеч по-значими годишнини от нашите осемнайсет. Сто години от рождението на проф. Атанас Илков – забележителен педагог и куклар и 100 години от рождението на Иван Сивинов – актьор, който служи за пример на поколения артисти и до днес.

За съжаление през изминалата година се разделихме и с няколко наши колеги-творци, за които кукленият театър беше мисия, призвание, начин на живот. В рубриката In Memoriam ще пазим паметта за тях вечна.

И ако тази красива корица вдъхновява и теб, както и нас, то знай, че аплодисментите са изцяло за талантливата Росица Ралева. На нас не ни остава нищо друго освен да ѝ се радваме.

А сега… твоето списание те очаква.

Михаил Байков
главен редактор