Фотография Зоя Стоянова

Да опазиш сърцето си чисто е най-голямото богатство

Валентина Вирянска

Постановъчен екип

Сценичен вариант и режисура Коле Китанов

Участват: Мила Китанова и Александър Йорданов

Камерен ансамбъл „Силуети“ в състав: Калина Митева – цигулка, Габриела Калоянова – виолончело, Лилия Жекова – пиано, Кристиян Калоянов – кларинет, Кукли Илина Стефанова

„История на войника“ по Игор Стравински

Невидимото за очите ни, независимо дали го разбираме, влияе върху нас и изборите ни. „Невидимото“ наричаме с различни имена: „по стечение на обстоятелствата“, „така било писано“, „липса на късмет“, „случайност“. Все нарицателни за онова, върху което не можем да упражним контрол докрай, но… наистина ли не можем?

Нотите на Стравински изскачат от петолинието начертано върху нотния лист, за да ни разкажат с мелодията си приказката за Войника, срещнал се с дявола. Още в мига на неговото раждане, върху останалата само с редовете си партитура, била изписана историята му с бяло и червено мастило. Там, където червеното свършило, бялото сложило точката.

Войникът носи своята цигулка навсякъде със себе си и свири на нея, когато пожелае звукът от струните ѝ да го унесе в меланхоличен блян. Цигулката е символ на неговото сърце, което като всяко друго тупти, защото мечтае, но мелодията му прекъсва, тъй като има поставена цяла пауза, която задължително се спазва – паузата на реалността. Затова след всяко свирене е необходимо отново да я настрои, за да разсее чувството, в което мелодията го потапя.

Чул минорното звучене на сърцето му, Изкусителят предлага на Войника да вземе неговата цигулка като в замяна му даде една малка книжка, с която ще намери голямо богатство. След кратко колебание, Войникът избира да направи размяната. Сменяйки войнишката си каска за цилиндър, а износената униформа за палто със златни копчета, пред него се разстила килим, също толкова ярко червен, колкото и мантията на Дявола. С избора си, Войникът рискува да изгуби съществената част от себе си, за да придобие „ценности“, които хващат ръжда и слава, която е кратковременна. Макар и примамливо, богатството, с което той остава е нищожно в сравнение с безценното съкровище, каквото е неговото сърце.

Играта на сенки в спектакъла,  в хармония с музикалния диалог между цигулка и кларинет, е само картина от неспирната борба между доброто и злото. Образите около нас имат определено естество, което със своята сила ни въздейства. Ние имаме способността да доловим онова, което виждаме с очите, съзиращи отвъд материалната обвивка.

Когато погледът ни е заслепен, обаче, правим грешки. Често те са дело на суетата. Тя е тази, която умело използва лъжата и ни въвежда в заблуда, правейки човека лицемерен и повърхностен в желанията си. Суетата търси своята изгода и сладко приказва, за да омае ухото ни. Затова и Войникът, разбрал какво е изгубил, тръгва по непознати пътища, за да си го върне обратно.

Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура“, направление „Литература“.