Актуално

Изложба „Драматургия на пространството“ в Съюза на българските художници

Източник на фотографиите www.sbh.bg

 

Изложба на секция „Сценография“ към Съюз на българските художници
СБХ – Шипка 6, зала 1А
9 – 29 ноември 2022 г.

 

Магдалена Ковачева

 

Изложбата „Драматургия на пространството“ е своеобразен спектакъл, който дава представа за многоликостта и възможните различни трактовки на сценичното пространство. Изложбата включва творби на над 30 художници-сценографи[1], а куратори са сценографите Петър Митев, Ханна Шварц и Момчил Алексиев.

В нея са представени произведения на новото поколение български сценографи в духа на съвременния европейски театър. Едно изключително силно представяне, което доведе до решението на журито на изложбата в състав: председател проф. Васил Рокоманов, проф. Станислав Памукчиев, Долорес Дилова и Боряна Вълчанова, да бъдат връчени три равностойни награди на сценографите Мариета Голомехова, Петя Боюкова и Петър Митев.

„Драматургия на пространството“ е необикновен завършек на една изложбена трилогия, започнала с проекта „Мост през времето“, която среща две поколения български сценографи и продължила с проекта „Вдъхновителите“ с фокус към творци, чиито имена оформят сценографския облик през 60-те-80-те години на миналия век и бележат развитието на сценографското изкуство през следващите десетилетия.

„Драматургия на пространството“ обобщава новите пространствени тенденции и течения и ни дава възможност да се докоснем до тях чрез разнородни физически и видео инсталации, видеогалерии, видеопрожекция, поетически видео трептих, AR скулптура, фотографски сесии, добавена реалност в театъра и реално разположени сценографски решения от театрални спектакли. Изложбата ни свързва с любопитни и иновативни сценични театрални пространствени решения, които са със статут на самостоятелни произведения, със свой собствен живот, далеч извън театралното пространство. Тя е достойно обозрение на българските съвременни сценографски постижения.

Още със самото влизане в залата виждам пред себе си необятното на пръв поглед пространство с великолепно презентирани сценични автономни кътове, „живеещи“ във истински синхрон помежду си. Кураторът Ханна Шварц бе така добра да ме преведе през тях и съм благодарна, защото усетих магичността от това да се отделиш в едно естетизирано пространство, което бих могла да сравня единствено с приказка.

Вниманието ми бе грабнато от различни пространствени сюжети като инсталацията „Само важни мисли“ на Кети Маринова, базирана на сценографския проект за спектакъла „Активно вещество“ на Диа Мантова. Инсталацията е изградена от три битови сцени – маса за хранене, пералня с дрехи за пране и кош за боклук, и е естетизиран прочит на ежедневни сцени, представени изцяло в бяло, което допринася за визуалната ефирност и високата художественост на проекта.

„Кнехт“ (от немски – „слуга“) на сценографа Венелин Шурелов е друга инсталация, която остана в съзнанието ми. Тя е самостоятелна инсталация, т.е. не е част от театрален спектакъл, и представлява дърводелска стяга, хванала поредица от летви в един на̀ръч, в който се случват реални процеси на напрежение, усилие и балансиране. Тя се свързва асоциативно с динамичните театралните процеси и професията на сценографа, който „започва като съавтор в работата с режисьора и скоро след това се превръща в слуга на целия процес и на собствените си решения[2]“.

В рамките на изложбата може да се види и гостуващата програма на Международния фестивал за видео изкуство Facade Video Festival Plovdiv. Представени са едни от най-любопитните видео проекти, които кореспондират с проблематиката на съвременната българска сценография и които са прожектирани върху фасади на различни сгради.

Изложбата подчертава равнопоставеността на сценичната драматургия с тази на текста и заявява все по-нарастващите взаимовръзка и взаимодопълване между сценичното и драматургичното пространство, чийто тематичен фокус са проблемите на съвременния свят, като гражданско законодателство, малцинствата и други. Именно това обосновава и двата теоретични модула, включени в програмата на изложбата по инициатива на Петър Митев. В първата част на теоретичния модул участват театроведа проф. Камелия Николова с лекцията „Драматургия на пространството и драмата“, както и театроведа д-р Албена Тагарева, режисьорът д-р Петър Денчев и сценографа Петя Боюкова. Втората му част е дискусия на тема „Драматургия на пространството: нови модули“ с участието на сценографите доц. д-р Венелин Шурелов, Владислав Илиев и Момчил Алексиев в ролята на модератор, както и със специалното участие на Лука Рудза, Лаура Коломбо – Openlab Company, Италия.

Изложбата събира на едно място нови прочити на пространството, разширяването на потенциала му, оригинални погледи към пространството въобще и откриването на неговите огромни възможности за комуникация и свързване с човека. Тук виждаме как чрез актуални средства се обогатява капацитеът на сценичното пространство и се оформя лика на съвременната сценична естетика и сценография. А оригиналните творчески сценични решения сами по себе си са вдъхновение и будят интереса не само на театрални творци и такива, които са пряко свързани със сценографското изкуство, но и на разнородна по интереси и професия публика.

 

Изложбата „Драматургия на пространството“ се реализира с финансовата подкрепа на програма „Визуални изкуства“ на Национален фонд „Култура“.

_______________________________________________________________

[1] Андрей Хамбарски, Борис Далчев, Бояна Бъчварова, Венелин Шурелов, Весела Статкова, Влади Илиев, Елица Георгиева, Ива Гикова, Ивайло Николов, Иван Карев, Илияна Кънчева, Кети Маринова, Лука Рудза / Опънлаб Къмпани, Мариета Голомехова, Марина Райчинова, Михаела Добрева, Мира Каланова, Момчил Алексиев, Николина Костова-Богданова, Невена Георгиева, Петко Танчев, Петър Митев, Петя Боюкова, Ралица Тонева, Рин Ямамура, Розина Макавеева, Тита Димова, Ханна Шварц, Цвета Богданова, Юлиян Табаков, Юлиана Войкова-Найман.

[2] Цитат на Венелин Шурелов в интервю на Юлия Петрова за програма „Христо Ботев“, БНР.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.