Актуално
„Кралят елен“ на куклен театър Сливен, режисьор Бисерка Колевска
Кралят елен – триста години от рождението на Карло Гоци
Александър Христов
Постановъчен екип
Режисьор Бисерка Колевска
Сценограф Свила Величкова
Маски и костюми Михаил Шишков
Участват: Любомир Желев, Георги Янев.
Карло Гоци е сред най-сериозните реформатори на италианския театър през XVIII век. Неговите пиеси имат новаторски облик и универсален поглед към света. Текстовете му стъпват върху традиционната за родината му comedia del arte, но и заимстват сюжети от вълшебната народна приказка. Той запазва характеристиките на импровизацията и в същото време надгражда нивото, на което се развива фабулата. Така Гоци успява да доведе италианската драматургия в съзвучие със съвременните културни процеси на просвещенска Европа.
През изминалата 2020-та се навършиха точно три столетия от раждането на автора. По този повод в държавния куклен театър на град Сливен беше поставена емблематичната пиеса на италианеца „Кралят елен“.
Историята в нея интерпретира сюжет от сферата на вълшебната приказка и в същото време разказва за обикновените човешки вълнения и копнежи. Случват се магични трансформации на хора в животни и на животни в хора. Вещи в кралски дворци оживяват, а крал и неговият първи министър разменят телата и душите си. Както и още много ефектни и зрелищни моменти, но акцентът, който авторът поставя е върху любовта, борбата между доброто и злото, разликата между привидното и същинското.
В своя прочит на пиесата, Бисерка Колевска залага на тези изначални принципи. Тя казва, че вижда в текста на Гоци „много пъстра палитра от събития и характери“[1].
Спектакълът наистина е многообразен. Неговите качества са развити до оптимална степен в почти всеки от компонентите му.
Режисьорът на постановката е избрал интересното решение да представи всичките единадесет роли от пиесата само чрез двама актьори. Това е умело, контролирано и изпипано, няма усещане за пренатрупване на образи или недоизказаност в персонажната система. Създадено е усещане за особена приповдигнатост в сцените, сгъстеност на действието и динамика на играта. Действащите лица не спират да се движат по сцената, да влизат и излизат от игровото пространство, да измислят нови и нови действия, за да не остават статични. Дори в кратките моменти, когато остават на едно място, пак намират начин да излязат от това положение. Тогава те жестикулират въодушевено, обръщат се към публиката, демонстрират как събират енергия от дълбочините на душевността си и после как после избухват.
Самите актьори правят представлението толкова ефектно. Те успяват да покажат своите собствени качества отвъд режисьорската намеса. Любомир Желев и Георги Янев демонстрират способността си бързо да се адаптират към новите ситуации. Не похабяват излишно време, в което да пресъздадат различните персонажи. Те се превъплъщават в един образ, после спират да бъдат него, след което стават нещо трето и съвсем различно от предишните две. После се вливат в предишните си роли и веднага влизат в обувките им, сякаш никога не са излизали от тях. Впечатляващо е как при всяка подобна смяна, те преправят гласовете си и звучат като съвсем различни хора. Речта им е много отчетлива, имат правилна дикция, което допълнително увеличава качеството на сценичното им присъствие.
Сценографският подход също е интересен. Подобно на актьорите, декорът в представлението също не е статичен в различните сцени. Той е един и същ навсякъде, но се деформира и изпълнява различни роли. Направен е от хартиен материал. Това позволява адаптивната му променливост. Много е лесно по този начин, със съвсем малка промяна в изразните средства, действието да премине от интериор в екстериор или актьорите да преодоляват пречещите им обстоятелства. Не е необходимо да влизат и излизат сценични работници по време на затъмнение, за да внасят и изнасят реквизит. На игровото пространство е всичко, от което артистичният екип се нуждае. Има колони от кралски дворец, които по-късно се превръщат в горски дървета, а след това се трансформират в свитък, писма и ценни книжа. Играта тук е на много нива, като тя разчита най-вече на въображението на своите зрители.
Музиката е в съзвучие със спектакъла. Песните са игриви и забавни, подсилват ефектните моменти в представлението. Те допринасят за приповдигнатата атмосфера. Музикалните партитури са толкова силно вклинени в събитийността, че действащите лица в една голяма част от сценичното си присъствие започват с припяване. Това е нож с две остриета, тъй като въпреки че допринася за ефектния облик на спектакъла, в един момент то натежава. Трудно е да се разбере защо персонажите трябва да запяват изведнъж. Какъв е замисълът на този похват? Дали е идея, с която актьорите осмиват образите си? Навярно така излизат на показ черти от пребогатата биография на персонажите. Да се подчертае, че въпреки магичните способности и аристократичния произход на лицата, те също биха могли да притежават негативни качества в поведението си. Може би. Прилича на нещо подобно, дори аз самият бих искал да е така, но едва ли публиката на спектакъла сама би стигнала до подобни заключения.
Маските и костюмите провокират много въпроси след себе си. Те са големи и обемисти, но са направени от лека и фина материя. Така не пречат на актьорското изпълнение. Въпреки това размерът им е достатъчно сериозен да затрудни интерпретаторите на ролите, което ги заставя да се себе надмогват във всеки момент. Желев и Янев са длъжни да преценяват с каква височина и какъв тембър произнасят думите си. В противен случай съществува голям риск репликите им да се загубят там някъде във вътрешното пространство на обемистото покритие на лицата им и да не стигнат до публиката.
Това обаче е само едната част от казуса. Когато говорим за текст, базиран върху comedia del arte, от голямо значение е присъствието на маската при неговата сценична реализация. Разбира се, пиесата на Гоци не е изцяло построена върху този жанр от традиционния италиански театър, но той взима от там дословно персонажи с всичките клишета за техните поведенчески характеристики. По-конкретно, в случая, това са образите на Панталоне, Бригела, Смералдина и Труфалдино. В постановката на Бисерка Колевска присъстват и четиримата. Авторът на този компонент от спектакъла – Елена Цонкова е взела нестандартно решение и е избрала да изобрази персонажите не напълно по традиционен начин.
Панталоне е единственото действащо лице, което се доближава до своя оригинален образ. По принцип той е облечен в червен костюм, на краката носи жълти домашни пантофи и има естествени дълги мустаци, брада и нос. Маската му също е червена и покрива половината му лице. Като допълнение, има и дълъг син плащ. В спектакъла на Колевска тези неща са запазени почти докрай. Костюмът е червен от яката до ръбовете на панталоните, плащът също е син. Над устата обаче той не е покрит, а пантофите имат червена и синя цветова гама – не жълта.
Бригела и Смералдина са от другата страна на тази ос. Те нямат нищо общо с външния вид на прототипите си. В своя оригинал, той има облекло напълно в бяло: блуза, панталони, плащ и шапка[2], докато Цонкова е направила един костюм с преобладаващ елемент на лилавото. Положението при женския образ в двойката е почти същото. В традиционната comedia del arte тя присъства с дрипава и закърпена рокля[3], тежък грим и шапка. Спектакълът на кукления театър в Сливен я показва с дълга лилава дреха, която няма кръпки. Единственото, което я доближава до автохтонния образ, е подчертания тежък грим по маската, имитираща лицето ѝ.
Труфалдино стои някъде по средата в този казус. Традиционно той има разноцветни дрехи, малка шапка, има прикрепена опашка на заек, носи черна маска и пояс на кръста, в който е сложил палка. Като образ в спектакъла на Бисерка Колевска е изобразен с шарен костюм и има шапка. Приликите спират дотук. На дрехите липсва пояс, който свързва горната и долната част. По този начин ярко изразено остава слабото тяло на актьора, контрастиращо с широките дрехи. Добива вид, който прилича на клоунски персонаж. Междувременно няма палка, а носи със себе си мрежа за лов на пеперуди. Шапката също не е в съзвучие със своя оригинал. Тя не е малка, а твърде голяма. Толкова, че ръбовете ѝ се поклащат при всяко движение, спускат се надолу по главата на Труфалдино и закриват ушите му.
На финала искам да отбележа още едно важно нещо. Този спектакъл не гледах на живо, а на специален запис, който ми беше предоставен. В обичайна обстановка сигурно на това не би следвало да обръщам специално внимание. Изминалата година обаче ни показа, че е крайно време качественото заснемане на театрални представления трябва да се превърне в официална политика на сценичните институти. Разбира се, на първо място сме длъжни да излезем от рамките на меко казано претенциозните разсъждения, че въпросните записи ще заместят живия контакт на публиката с естетическите елементи на продукцията.
Очевидно в държавния куклен театър на град Сливен са стигнали до този извод. Записът на постановката по „Кралят елен“ има своите аудиовизуални качества. Той се различава сериозно от обичайното заснемане на театрални спектакли у нас. Камерата не е центрирана в дадена точка на залата, от която в общ план са запечатани действията на актьорите по сцената. Напротив. Личи си, че има мисъл в операторската работа. Има близки и далечни кадри, вижда се как погледът се приближава и отдалечава от случващото се в игровото пространство.
Тази част от творческия проект би могла да стане и още по-богата. Записът на спектакълът може да придобие професионален облик, ако се разширят гледните точки. Салонът на театъра има достатъчно голямо пространство, за да се изгради репортажна телевизионна станция от три камери. На актьорите могат да бъдат поставени малки микрофони – тип брошка, които не биха затруднили движението им по сцената. Подобно оборудване не е скъпо, нито процесът по монтажа изисква непосилни време и усилия. Крайният продукт ще се превърне в ценен архив за театъра. И не само това. Такава акция може да бъде повече от добра реклама за българския театър, когато подобен запис бъде изпратен за преглед на международен фестивал.
Смятам, че това е добра основа на нещо, което е редно да се превърне в начинание, а не да остане еднократен акт.
[1] https://www.youtube.com/watch?v=2gaZ_IVUxq0
[2] Понякога има и зелени ивици, пришити към костюма
[3] За разлика от другите персонажи, дрехата на Смералдина няма точно определен цвят
Още от Актуално
10/01/2024
05/01/2024
15/11/2023