Фотограф Калин Николов

Лисугерът

Светломира Стоянова

Постановъчен екип

Адаптация и превод от английски Пламен Марков
Сценични права Diogenes Verlag AG – Цюрих
Режисьор Пламен Марков
Художник Мира Каланова
Композитор Калин Николов

Участват: Стоян Стоянов, Галин Гинев, Вера Стойкова, Диана Цолевска, Гергана Господинова, Евгения Василева, Веселина Калчева, Боян Стоянов, Теодор Христов, Красимир Добрев, Мария Томова, Иван Шумаров

„Щом доловя в някоя своя фраза нещо дидактично, моментално я зачерквам“

Славомир Мрожек

Кукленият театър във Варна е специално място, което преплита традицията с модерното. Ако трябва да споделя какво за мен е най-ценно в ДКТ Варна, бих казала кукления театър за възрастни, който е неизменна част от месечната му програма. 

През годините имената на режисьорите Вера Стойкова, Георги Михалков, Теди Москов и Боян Иванов се утвърждават във Варненския куклен театър. 

Неочаквана и любопитна беше за мен срещата на трупата на театъра с режисьор, който прави първия си опит в кукления театър. Той има дългогодишен опит в драматичния театър, поставял е и продължава да поставя в различни градове в страната от 1980 г. насам. Бил е директор на  ДТ „Стефан Киров“ в Сливен и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София, а от 1986 г. до настоящия момент преподава в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“. Той е проф. Пламен Марков – добре познат на варненската публика с работата си в Драматичния театър. Първата стъпка с кукления театър прави с текстове на Славомир Мрожек в спектакъла „Лисугерът“¹. Създаден е по текстове от четири миниатюри на автора, а именно – „Лисугерът се стреми по-нависоко“, „Лов на лисици“, „Серенада“ и „Лисугерът философства“. Екипът, който работи по представлението, е от доказали се професионалисти: художник – Мира Каланова (която от години работи с проф. Пламен Марков) и музика – Калин Николов. Въпреки на пръв поглед силния постановъчен и актьорски екип, докато гледах се замислих за кого е това представление и каква е нуждата от него днес. Спектакълът разказва за лутащия се последен лисугер в света, който е изправен пред морални, етични, религиозни и екзистенциални дилеми. Дерзанията му достигат до зрителите под формата на диалози с други животни или дълги монолози. Интересното в спектакъла е, че двойствеността на човешката природа предполага и представяне на някои от персонажите от двама актьора. Някои от костюмите са тип маскот и изискват много експресивна актьорска игра и движения, имайки предвид обема им и звукоизвличането, което се очаква от изпълнителя в него. За съжаление, може би заради дългите и по-скоро трудни за осмисляне (от неспециализирана публика) монолози и тяхното скорострелно изговаряне или заради липсата на връзка между отделните миниатюрите на сцената, представлението дава усещане по-скоро за дидактичност, отколкото за свобода на мисълта на зрителя. 

Актьорите, доказали своите способности в различни представления, както за възрастни, така и за деца, в „Лисугерът“ показват еднопластови персонажи и стереотипни образи – както движенчески, така и като гласови особености – лисицата е хитра, кокошката наивна, ловците – глуповати и т.н. Откроява се Вера Стойкова в епизодична роля на кокошка, в която показва развитие на персонажа, чувство за хумор, ирония, сарказъм – нещо, което по-скоро липсва в целия спектакъл.

В крайна сметка мога да кажа само, че е важно текстове на Мрожек да бъдат поставени, имайки предвид, че не е толкова голяма популярността му на българските сцени², а е световно значим автор, чието творчество е политически и социално ангажирано и кореспондира много точно с контекста на днешния ден. Смятам, че куклената естетика дава толкова много възможности за по-задълбочен поглед върху посланията, заложени в творбите му и е прекрасно, че има сценични опити по негови текстове. Ако това е спектакъл, предназначен за професионална публика, която се вълнува от текстовете на Мрожек, то тогава представлението би било адекватно в този контекст. Ако обаче няма налична информация за спектакъла, интервюта с екипа, планирани дати за турнета, популяризиране на спектакъла онлайн и офлайн, то тогава аз се чудя за кого е той и защо стои така мълчалив. 

Неоспорим е фактът, че кукленият театър за възрастни в България е все по-определящ за търсенията на различни артисти в страната през последните години и всеки опит в тази посока е много ценен. Театри като варненския, които предоставят платформи и нужните условия за работа, са пример за целенасочена и интензивна работа в посока на развитие и създаване на устойчиви работни модели. Може би „Лисугерът“ не се нарежда в списъка с отличаващи се представители на кукления театър за възрастни, но със сигурност ще очаквам с любопитство следващата среща на проф. Пламен Марков с кукления театър.

1 – Премиерата се състоя на 27.09.2019 г. на основната сцена на театъра пред пълен салон.

2 – Някои от спектаклите в България по негови текстове през последните години са: „Кланица“ ТР „Сфумато“, 2013 г., „Чаровна нощ“ и „Серенада“ – 2016, „Нощ на театрите“ в Благоевград – Югозападен университет „Неофит Рилски“.