Снимка Столичен Куклен Театър

Малките нули и хората

Десислава Василева

Постановъчен екип

Сценарий, режисура, сценография и изпълнение: Мила Коларова и Румен Гаванозов

Музика Мартин Любенов

по Джани Родари

С притаен дъх очаквам представлението да започне. До мен две деца се кикотят, а на съседната седалка възрастна дама бърше очилата си. Сцената е тъмна. Черна кутия, от която очакваме да избликнат спомените от детството ни. От онези хубави слънчеви дни, в които всички четяхме „Приказки по телефона“. Всеки възрастен е дошъл не само като придружител на своя малчуган, но и за да върне частица от онези времена. Тук съм и аз. Може би нервна, защото не знам как ще се почувствам след тази рязка промяна. Гледам самотния стол на сцената и ми се иска и аз да седна там и да разкажа на децата за всички онези хлапета с цветя по главите, за града на елхите и за котката Зима.

На стола сяда мъж с каскет и голям акордеон. Прокашля се, поема дъх, а музиката сама започна да излиза, сякаш той я галеше, а нотите нежно се кикотеха. Толкова близко до детството си не съм се връщала скоро. Спомням си за онези скромни паравани, центрирани в стаята. Ние, накацали около него, а на един от столовете седи наперена дама с голяма червена коса и също толкова червен акордеон. Това бяха едни от най-хубавите дни. Точно така се почувствах и сега. Параван (не толкова скромен) и човек с акордеон. Колко хубаво!

Време е да започваме, ето ги актьорите, ето ги и кукл-… ето я и нулата, единицата и така та чак до девет. Много интересно. Не, наистина! Какъв по-добър начин да разкажеш историята за малката нула, без която останалите числа са за никъде? Разказът обаче не е напълно отчетлив, по-скоро всеки го възприема по своя собствен начин. Малки и големи се смеят на думите, които сами слагат в „устите“ на числата. Ако пък не сте виждали петица да пее (и то по-добре от вас), а четворка да се превръща в жребец, то това представление ви представя цифрите по този начин. Всяко число има свои собствени интереси, точно като нас, хората.

Често се случва още от ранните си години да бъдем отритнати, да не се вписваме в детската градина, в училище. Да се чувстваме като кръгли нули, които никой не иска, защото просто нямат никаква стойност.  Често се оказва и точно обратното, стойността не идва от това как изглеждаш. Тя идва от същността ти, а някои дори биха казали, че идва от „Лану, луна, лу-на-на…“-та. А докато останалите го осъзнаят, ще си помечтая за свят, в който и малките нули стават големи. По-големи и по-кръгли от луната.

Проектът е подкрепен от Столична програма „Култура“, направление „Литература“.