Фотограф Александър Йорданов

Да излъжеш насън

Габриела Евстатиева

Постановъчен екип

Автор по Валери Петров
Режисьор Денис Симеонов
Участват: Йордан Тинков, Ивелин Николов, Мариана Петрова, Стайко Стайков, Балена Ланджева, Венцеслав Димитров

Денис Симеонов е дебютиращ куклен режисьор, който прави своя първи професионален опит на сцената, поставяйки текста на Валери Петров „Меко казано“. Спектакълът се играе в театър „Ателие 313“ и радва малки и големи с оригиналния си прочит. Той прави авторска адаптация на приказката, като черпи вдъхновение и от други текстове на българския поет и драматург. В представлението участват куклените актьори: Йордан Тинков, Ивелин Николов, Мариана Петрова, Стайко Стайков, Балена Ланджева, Венцеслав Димитров, които завършват НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Жени Пашова, също като режисьора.

Сюжетът разказва за малкия Светльо, който получава писмо от своята баба с три лева в него, но се оказва, че те не са му достатъчни, за да си вземе играчката, която толкова много иска. Затова той решава да излъже. Подготвя писмо до баба си, в което ѝ казва, че трите лева не са пристигнали и иска да му изпрати още три. По абсолютно невинен и детски начин малкият герой скалъпва парадоксалната лъжа, за да получи това което иска. Тези негови намерения задвижват педагогическото наставничество на възрастните, което се проявява в съня му. В него Светльо вече е изпратил писмото си. Тогава въображението му го среща с кучето на име Санбернарец, което поема ролята на възрастния наставник и му помага да осъзнае грешката си. Приключенията, през които минават, за да върнат писмото, учат малкото момче на различни добродетели като доверие, приятелство и честност. Накрая малкото момче осъзнава какво би се случило, ако изпрати писмото и решава да не го прави. Поуката е изведена в края на приказката, а именно, че лъжата е лоша и винаги излиза наяве. 

Действието в спектакъла на режисьора Денис Симеонов е много динамично и задържа вниманието, както на децата, така и на техните родители. Пространството на сцената е изпълнено с най-различни предмети, които в даден момент се разиграват от актьорите. Разчита се много на осветлението, с помощта на което се концентрира вниманието на зрителя върху определена част от сцената или конкретно действие. 

Единствената  кукла в спектакъла е тази на главния герой, Светльо – рус, синеок и наивен. Тя се води от различни актьори на сцената в хода на действието, което променя по специфичен начин персонажа. Прави го по-многопластов и различен спрямо реакциите му в дадени ситуации. В един момент е добър и състрадателен, а в следващия е сприхав и нетърпелив. 

Цялостната естетика на спектакъла е решена в конкретно време и това е периода преди политическите промени през 1989 г. Налице са работническото облекло, старите вестници, пощенската кутия, надписи и много други символи, които препращат към това време. Това прави представлението по-интригуващо за възрастните, но и не ощетява детската публика.       

Също така се използват елементи от Комедия дел`Арте, които са видими най-вече в носенето на маски, моментната импровизация в някои от сцените и музикалните изпълнения на живо на акордеон. Всичко това прави прочита на приказката атрактивен и нестандартен.