Фотограф Гергана Дамянова

Ден първи #фестиваленбюлетин ни представят Десислава Василева и Валентина Вирянска

Десислава Василева

Здравей!

Пиша ти от слънчев Бургас, където вълните припяват на минувачите, а слънцето никога не спи. Детски смях долита от някъде. И ми е странно да ти споделя, но не беше само едно дете, нито две, а цели дузини! Подскачащи малчугани навсякъде, искрен и звънтящ наивен смях, който огласява ранните ни години. Понесена от кикота, се озовах на „Охлюва“. Не, не буквално. Чакай, сега ще ти обясня. Това е сцена, разположена в морската градина, толкова близо до плажа, че пясъкът полепва по краката ти. Това е „Охлюва“, изпълнен с пясък, залепнал по нечии обувки, звучащ под симфонията на смеха на най-малките човечета и на големите сини вълни.

И изглежда неслучайна причината и фестивалът „Дни на куклите“ да се случва на това магично място. Пропито със спомени, с глъч и морска врява.

Тази вечер гледах „Любопитното слонче“, може да съм ти споменавала за представленията на местния куклен театър – красиви, забавни и в същото време носещи едно дълбоко, далеч от наивното, усещане за себезначимост и себедостатъчност. Няма да лъжа, „Любопитното слонче“ не отстъпва на останалите – куклите бяха изключително красиви – от слоновете, през щрауса, та чак до крокодила. Всички успяват да уловят някак си онова външно качество у животните, което децата запомнят най-лесно. За да ти помогна да си представиш всичко, ще прикрепя и снимка. Да им се порадваш и ти.

Темата обаче със сигурност е важна. Неведнъж сме я обсъждали с теб, а и ти сигурно си говорил за това с други хора. Детското любопитство важно ли е? И ако е, защо тогава се мръщим на многобройното количество въпроси? Ей такива неща се чудих, а пред мен едно малко момиченце ме гледаше срамежливо и ми се плезеше.

Няма да лъжа, любопитството на слончето (внимание спойлър!) му донася нещото наречено хобот. Тъй като до преди то е било слон с набръчкан нос, който не знае нищо за света около него – защо хипопотамът се „кисне“ толкова дълго във водата, защо щраусът си брани така яйцето, и най-важният въпрос: Какво обядва крокодила?

Не се разстройвай, но ще ти кажа – толкова съм развълнувана все още! Крокодилът яде онова, от което се страхуваме, за да се приемем. Носът, сякаш като какавида, се изтъркули от пашкула си, и от него полетя хоботът – новият смисъл за слоновете.

След бурните аплодисменти от сцената залетяха към публиката разноцветни балони. Какъв по-добър финал на подобна вечер, а?

Сърдечни поздрави и мидички от прекрасен Бургас, Деси!

Валентина Вирянска

Днес на 1-ви август 2021 г. се откри осмото издание на международния куклен фестивал „Дни на куклите“, тук в Бургас. Изложбата на Айтен Огуджу, която работи като сценограф за драматичен и куклен театър се разположи в залата на Морското казино, където вече за десета поредна година се провеждат културни събития. Изложбата се състои от различни кукли за театър изработени от Огуджу, а посетителите имат възмжността отблизо да погледнат материалите и начина им на направа. Лицата, чиито очи изглеждат едва ли не одухотворени без човешка намеса, чакат само да бъде повдигнат стъкленият им похлупак, за да заговорят и те по своя си начин.

В съседната на изложбата зала „Театромат“ заема своето място в уединение. Театро-мат е нова дума в речника на българския куклен театър съставена думите театър и автомат. Иновативният проект на театър „Трио“ (по идея на Пламен Андреев и Христина Арсенова) представлява театрално съоръжение, което е създадено само за един единствен зрител. На всеки от посетителите му се дава зелено листче с номерче, което обозначава реда му, защото всеки сам влиза и се среща с машината. Обаче това не е каква да е театрална машина, та тя побира цял един дом, нашият дом – гората. „Домът ни – Гората“ е името на спекатъла, а само срещу едно жетонче пред зрителя се оживотворява картината на гората от утрото с мъглата до нощта с бухането на бухъла.

Детска театрална формация „Усмивка“ представи морския свят със спектакъла си „Пук“, в чиито води малката Лили се гмурва, за да го изледва. Заедно със страшния рибок Хрили, небезвизвестен злодей с големи зъби, разказват приказка за търсенето на вълшебното бисерче, което ни прави по-добри. Къде ли е то обаче? Дали е в сърцевината на Мидата, или Медузите знаят къде е? А може би е скрито при Коралите, или Октоподите? Не знаем, но мислим че… завърша песента на малчуганите-актьори, за да довършим текста ѝ ние зрителите. Скрито е то, бисерчето ценно, надълбоко в сърцето човешко и тленно.

Фестивалът „Дни на куклите“ продължава до 7-ми август, затова побързайте да отидете и видите останалите спектакли от програмата!

Поздрави от морето приятели.