Фотограф Теодора Тодорова

„Мале-мале“ за малки и пораснали деца

Десислава Василева

Постановъчен екип

Режисьор Михаела Тюлева

Участват: Краси Кирчев, Коле Китанов, Петромил Денев, Мария Джойкева и Мила Китанова.

„Отвъд думите са чувствата.“

Ако в началото не бе словото, а емоцията, Земята щеше да се превърне в едно пространство, в което цари разбирателството. Колкото хипотетично и оксиморонно да звучи това. Най-великото творение – словото, в последно време започна да губи своето най-ценно качество, а именно да служи като средство, чрез което се разбираме. Разбирателството в 21-ви век е рядко и скъпоценно явление, което ни оставя изключително възторжени и докоснати щом се сблъскаме с него.

А точно то цари и господства на сцената в City Mark Art Center по време на невербалния спектакъл „Отвъд думите“ на Куклен театър „Мале-мале“. Думите са изгубили своето значение, а словото се е превърнало в нещо нелогично и дори излишно в рамките на час. Чувствата са отвъд, чувствата са мета-вселената, мета-методът, чрез който можем да общуваме и да се разбираме.

Казвайки това, трябва да отбележа, че всяка една история поднесена от актьорите стигна до публиката и всеки разбра и откри нещо за себе си. Било то някоя скрита истина, която отбягваме да приемем по определени причини или емоция, с която не сме се сблъсквали до сега.

Спектакълът е резултат от уъркшопа, който режисьорът Михаела Тюлева проведе с актьорите, създавайки първото представление за възрастни на трупата. Основният елемент, който присъства на сцената и чрез който актьорите контактуват както помежду си, така и с публиката, са сапунените балони. Мехури, които изместват речта и успяват да разбият всички езикови бариери. За успешното реализиране на спектакъла на сцената са позиционирани няколко съда, в които се намира сапунената вода – ключът към общуването. Актьорите са усвоили определени техники в изкуството на балоните, които впечатляват публиката – от големите и привличащи вниманието, та до похвално прецизно усвоената техника да направиш балон само чрез ръцете си.

Сапунените мехури не са най-лесния партньор, когато от наличието им зависи цялото битие на спектакъла. Въпреки тази трудност и неизвестност, пред която са изправени актьорите, те се справят с лекота, която говори за интензивния тренинг, през който са преминали, за да успеят да създадат спектакъла.

Балоните, макар да са основния елемент в спектакъла, не са единствения. Екипът на „Отвъд думите“ преплитат всевъзможни невербални средства и методи, чрез които предават желаната емоция. В спектакъла се разчита както на светлината, така и на музиката, които рефлектират на отделните етюди. Сетивността на зрителя е заета през цялото време да възприема нова информация. Всички сетива работят на пълни обороти, за да създадат един пълноценен и плътен образ на случващото се пред очите, както от страна на актьорите, така и от наблюдаващите ги. Точно това бе и есенцията на спектакъла – чувствата, емоцията, която е отвъд думите. Те са невербалното и общоразбираемо средство, чрез което думите минават на заден фон, превръщат се в статичен шум.

Но нека не забравяме, че Куклен театър „Мале-мале“ главно твори и създава нови светове за децата – най-вярната публика.

Динозавър вади ряпа?

Съботното утро не е пълноценно без куклен спектакъл. Залата в I AM Studio се пука по шевовете от дечица, стиснали за ръка майките си, докато тръпнат от нетърпение да чуят обичаната от всички история „Дядо вади ряпа“. На познаването на тази приказка разчитат и актьорите Петромил Денев и Краси Кирчев, които непрекъснато контактуват с децата.

Цялото представление бе изпълнено с весели песни, които карат дори и сърдитите татковци да се усмихнат и да започнат да си тананикат. Куклите, създадени от Краси Кирчев, Петромил Денев и Мария Джойкева впечатляват децата със своите цветове и необичайни образи, а приказната сценография ги оставя ахкащи възторжено от изскачащата, като че ли направо от книжката, зеленчукова градина.

Уменията и актьорските възможности в играта на Денев и Кирчев се забелязват с невъоръжено око дори от последния ред. Актьорите се превъплъщават в множество образи – дядо, баба, внуче, куче, динозавър, коте и мишка, като всеки от тях има специфичен говор, начин на придвижване и дори собствена песен, чрез която персонажът бива представен на публиката. Нелека е задачата на актьорите, но те със сигурност не се плашат от нея, а дори напротив – отдалеч си личи колко обичат своите образи и как отделят достатъчно внимание на всеки един от тях.

Познатата до болка история за огромната ряпа бе придружена от изненади за малките зрители, а дори и за техните родители. В приказния сюжет бе включен нов персонаж, който децата обикнаха веднага. Смешният и скромен динозавър, който очевидно е прекалено добър и срамежлив се включи в дърпането. Но изненадите не спират до тук – добавеният персонаж бе само началото. В прочита на режисьора Краси Кирчев са преплетени и множество осъвременявания на текста, които по никакъв начин не изменят ядрото и поуката на приказката. Елементът, който прави най-голямо впечатление на публиката със сигурност е рап битката между Кучето и Котката. Към него се присъединяват и дебатите, които водят обичайните заподозрени в историята, след като не успяват да се справят с проблема наречен РЯПА. Тази сцена препраща съзнанието на всеки възрастен към политиката, придобивайки още по-забавна и интригуваща страна.

Поуката от историята или поговорката „Сговорна дружина планина повдига“, която е поместена в центъра на приказката, бе придружена и от едно друго много важно твърдение, на което днешното общество трябва да обръща повече внимание. Актьорите поучават децата, че въпреки различията си, ако се обединим в името на една кауза, ставаме много по-силни.

„Мале-мале“ пое в една непозната и неизследвана от тях към момента посока, а именно кукленият театър за възрастни. С нетърпение очаквам следващите им проекти, които ще ме накарат отново да забравя какво е словото и да си припомня значението на чувствата. Въпреки този нов план в творчеството им, те не изневеряват на мисията си да радват най-малките с интересни, цветни истории, чрез които се учат да бъдат по-добри хора. А не се ли намира тъкмо в това смисълът на изкуството?

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.