Снимка ДКТ Видин.

Десислава Васиелва 

Космически пакости

Постановъчен екип

Автор и режисьор Краси Кирчев

Кукломайстор Жени Лачева

Сценография Юлия Лачева

Музика Кристиян Калоянов

Участват: Аделина Иванова, Красимир Колев, Христо П. Иванов

Ако децата не правеха пакости, то кой щеше? Представете си един живот, в който всичко тече от А до Я безпроблемно. Влакът се движи по разписание и не спира в полето насред нищото, заради поредната авария; не съществуват лапсуси и телевизионните водещи са безгрешни; касиерките в супермаркетите са усмихнати и поздравяват, а пък децата мируват и изпълняват. Колко скучно!

Къде е адреналинът в перфектното общество? Как би разбрал, че си жив, ако поне веднъж в месеца не се сблъскваш с намусена касиерка или пък не закъснееш за работа заради градския транспорт? И, внимание, как децата ще имат истинско детство, ако само слушат и кротуват?

Възрастните сме свикнали да назидаваме, да се мусим и чумерим, когато не става по нашата (ако ме питате мен, това си е абсолютно детско държание). Пакостите, дори по невнимание, се наказват с мъмрене, безбисквитие и хокане. Подобен метод на работа са усвоили и сърдитите шефове в големия корпоративен свят. И колелото на живота се завърта. Родители хокат деца – шефове хокат родители и така до безкрай.

От край време пакостите са може би най-разпространеният образ в литературата за подрастващи. Като започнем от така обичаното „Патиланско царство“, минем през вечната класика „Пипи дългото чорапче“ и „Емил от Льонеберя“, та чак до съвременните приказни сюжети. Мотивът за патилото е може би ключът към успешния сюжет за малчугани.

Точно с този мотив се занимава спектакълът „Космически пакости“ на Държавен куклен театър – Видин. Краси Кирчев успява ловко да улови вечната тема и да създаде един авторски спектакъл, в който пакостите са без граници! А каква по-хубава противоотрова на скучното и сиво ежедневие?

Сюжетът до тук е ясен – налице е пакостливо дете. Малката Лара все върши пакости и неизбежно бива наказана от родителите си за сторените деяния. Това е познато до болка преживяване на всеки в залата. Яркият спомен за пулсиращата вена на челото на мама или татко веднага изплува и в миг ти става някак носталгично. Не за наказанията и за дните прекарани в стаята, а за всички онези по детски наивни бели, за скритите бисквити под леглото, за счупените вази и за ненаписаните домашни.

Още в самото начало се запознаваме с прекрасните кукли на Жени Лачева, които са безспорно попадение. Към всеки един елемент от спектакъла е намерен ключ към правилното му осъществяване. Такъв е случаят с куклите на родителите, които освен представени в грижовната си светлина, са понякога и строги, хокащи, начумерени и меко казано антипатични. Подобно на рязката промяна на времето през септември се менят и емоциите на куклите-родители. Благият поглед и нежната усмивка бързо биват изместени от сбърчени вежди и нацупена физиономия.

Какво е най-удачното решение на проблема „правя само пакости и родителите ми само ми се карат“? Е, ако не сте отговорили с „ще се изстрелям в космоса, за да не преча на никого“, то сте дали грешен отговор. Но изглежда, че дори и в космоса може да създаваш неприятности и то на най-неочакваните създания. Не, не на извънземни, а на космонавт и на робот на име Роби.

В серия от пакости, бели и приключения се завърта спектакъла, който вече е неземен, а галактически! И както във всяка една приказка, по законите на Проп, героят е задължен да премине през препятствията с помощта на своите помагачи. И така малката Лара научава най-ценния урок – че е способна да постигне всичко, което желае и че със сигурност не е лошо дете.

Актьорите от трупата на ДКТ – Видин – Аделина Иванова, Красимир Колев, Христо П. Иванов, се справят повече от перфектно с воденето на куклите. Всеки един персонаж е отгледан внимателно със старание, любов и отдаденост. Това най-лесно може да се види по реакциите на най-малките в залата. Активните деца по време на куклените представления не са рядкост, но децата, които са ангажирани в случващото се на сцената и старателното умеят да проследяват историята са уникати, и е редно да бъдат отбелязани и наградени с медал „приятел на театъра“. А точно в този ден, с намесата на Космоса и Вселената, залата бе изпълнена с ангажирани малчугани.

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации.