Актуално

„Пепеляшка“, режисьор Любомир Колаксъзов

Снимка Младежки театър „Николай Бинев“

Една изгубена пантофка и няколко сбъднати мечти

 

Наталия Вълкова

 

Постановъчен екип

Автор Шарл Перо

Драматизация Теодора Георгиева

Режисьор Любомир Колаксъзов

Сценография и костюми Деница Николова

Композитор Христо Намлиев

Хореография Ивет Лазарова – Торосян

Участват: Веселина Конакчийска, Ангелина Славова, София Трейман, Зорница Маринкова, Калоян Лулчев и Георги Гоцин

Всички деца познават приказката на Шарл Перо за едно момиче, което е
принудено от мащехата си и злите си сестри да слугува. Момиче, което мечтае да
отиде на бал в двореца. Благодарение на вълшебството на своята фея кръстница,
се преобразява в чудновата принцеса. Губи едната си пантофка, но накрая сбъдва
желанието си. Момиче с името Пепеляшка.
В края на октомври месец 2022 година се състоя премиерата на спектакъла
„Пепеляшка“ в Младежки театър „Николай Бинев“. Режисьорът Любомир
Колаксъзов избира да постави един от любимите сюжети на децата, използвайки
играта с маски. Всички актьори, с изключение на тези в ролите на Пепеляшка
(Веселина Конакчийска), Принца (Калоян Лулчев) и Феята кръстница (Зорница
Маринкова), носят маски на лицата си. Дълги носове, големи и цветни очи,
разкривени черти – пресъздават различните характеристики на всеки персонаж. С
този подход се засилва внушението за покорство пред консервативните закони, в
кралството, което се разкрива в хода на действието. Носещите маска персонажи
следват стари правила, без да разсъждават върху тяхната достоверност и
актуалност, а останалите действащи лица се опитват да променят тези и други
обстоятелства.
Паралелно с това, драматизацията на Теодора Георгиева се фокусира върху
темата за сбъдването на мечтата – не само на Пепеляшка, но и на Принца, на
Сестрите, на Мащехата. В тази версия на приказката всички имат желание, което
силно искат да се изпълни, но избраните пътища за постигането им са различни,
откъдето произлиза и конфликтът в постановката.
Любопитно решение в спектакъла е представянето на Мащехата и Сестрите
не като абсолютни злодеи. Докато в началото те тиранизират Пепеляшка, то в
края на представлението доброто надделява в тях и обноските към момичето се
променят към положително. В отношенията между Мащехата (Ангелина Славова)
и двете ѝ дъщери се разкрива проблемът, свързан с изживяването на мечтите и
стремежите на родителите през техните деца. Виждаме как това преминава от
едната до другата крайност с развитието на сюжета, за да намери своя позитивен
завършек.
Интересен подход е използван в актьорската игра. Маските и костюмите
оказват съществено влияние в това един актьор да изпълни две роли
едновременно. Това са актьорите София Трейман и Георги Гоцин, влзиащи
съответно в ролите на двете сестри и двамата съветници на Принца. Артистите
впечатляват с бързи и органични смени на персонажите, които играят. Маската и
роклята на сестрите са разделени на две половини, като актрисата използва двата
си профила при едновременното им разиграването. За изпълнението на ролите на
съветниците пък, актьорът, носещ маска на лицето и на тила си, прави завъртане
на 180 градуса, като застава ту с лице, ту с гръб към публиката.
Сценографията на Деница Николова ни връща към приказната обстановка
на сюжета. Полупрозрачни въртящи се паравани, осветявани от разноцветни
прожектори, служат за врати и скривалища посредством различни магични
ефекти. А над декора се прожектират най-верните помагачи на Пепеляшка в
къщната работа – малките мишки. Музиката на композитора Христо Намлиев
допълва вълшебната атмосфера на сцената, в която се потапят малките зрители,
които в края на представлението са повярвали в чудесата и в сбъдването на
желанията.
„Пепеляшка“ е спектакъл за вярата в себе си, за преследването на мечтите,
за възможността за промяна и за надеждата. Постановката задава
основополагащи нагласи и ценности, с които представя оптимистичен поглед над
света не само пред децата, но и пред възрастните. Както и насърчава търсенето на
добро у всеки човек. Едно вълшебство в ежедневието ни, често лишено от магия.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“.