Фотография „Ателие 313“

Центърът на кукления театър се мести в Красна поляна

Михаил Тазев

Постановъчен екип

Сценарий и режисура Петър Пашов
Сценография Димитър Димитров
Музикално оформление: Петър Пашов

„Пиано на луната“ е история за неслучванията, в която няма универсална поука. Разказ за едно момче и възможността му да пътува във времето. Петър Пашов-младши като режисьор създава света на малкия Росен. Необятен, провокативен, интересен, на моменти тъжен като света, в който живеем, изправя момчето пред множество въпроси, на които дори публиката се затруднява да намери отговорите.

Представлението е съвкупност от отделни откъси-етюди по мотиви от Валери Петров, а талантливият труд е на младите артисти, випуск 2020 г., от класа на проф. Жени Пашова. Текстът се различава от наложилата се практика по куклените сцени. Подходящ е за малки и големи, но за щастие не попада в коловоза на добре познатата приказка, история, случка и т.н. Той е колаборация между  импровизации, стихове, добре изградена сатирично-комедийна линия и едновременно с това същински важни проблеми и теми от живота на едно дете.  Историята е емоционална и е силно вплетена и изразена в актьорската игра и сценичното пространство.

Сцената на „Ателие 313“ е като приказната машина на Ян Бибиян – парен локомотив на играта за деца и възрастни. Цялото пространство разговаря с публиката. Дълбочината на сцената е илюзия, създадена от множество висящи от тавана въжета, а в дъното ѝ е позиционирано старинното пиано – ключът към едно човешко вдишване. По горните краища се намират зъбните колела на машината, които се задвижват с началото на историята. Позицията на публиката е единственото място, което е недостъпно за актьорите. Навсякъде около зрителите, играещите са на своя територия като така се усилва усещането за съпреживяване, съпричастност със случващото се, защото самата сцена е методът, чрез който Пашов-младши позволява това пътуване във времето. Тя много наподобява обърканото съзнание на малкия Росен – подредено в своята разхвърляност.

Сложността на текста и наситеното пространство създават нелеката задача актьорският екип да играе на няколко нива като добре организиран кошер. Действията им на сцената са буря от емоции изразени чрез движения, игра с гласа, израз на силни характери и добре познати образи от реалността. Във всеки един момент сцената може да придобие различна подредба и изразност, което се постига чрез енергично и мигновено разместване, наподобявайки филмовите кадри с живото стълбище от лентата на „Хари Потър“. Актьорите превключват настроенията си в унисон с енергията – преминават от нестихваща бурна радост към меланхолия, дори тъга и това е изразено чрез присъствието им на сцената. В съня на Росен пътуваме из Европа, разминаваме се със събития от миналото, забавляваме се с концерти, с циркови трупи, за момент сякаш сме на площада и наблюдаваме театър на шапката и накрая отново се връщаме в тъмната стая с телефона и пианото. Представлението е непредвидимо бурно море, в което импровизацията е най-силното удоволствието на цялото пътешествие. Симбиозата между пространството и играта на актьорите създават магична кукленост, в която проговарят ситуациите, предметите и дори клавишите на мъртвото пиано.

Историята за това пиано на луната е емоционален динамит, чийто фитил няма край. Няколкото отложени финала на моменти разкъсват разказа, но въпреки това той запазва целостта си. Представлението е пример за това в каква посока може да работи кукленият театър и как текстовете за куклен театър не се ограничават до броящи се на двете ми ръце заглавия на добре познати детски приказки. Играта на младите актьори се отличава с това, че много отдавна не сме наблюдавали на софийската куклена сцена такава отдаденост към процеса в представлението.

„Пиано на луната“ е притегателен магнит, който може да превърне сцената на театър „Ателие 313“ в място и средище на младите куклени дейци. Историята на Росен може да бъде сбъднат сън, който повлича не само публиката в салона, но и съвременния куклен театър към една нова, различна посока, от която можем да очакваме само най-доброто.