Снимка Столичен куклен театър

Душа от дунапрен

Михаил Тазев

Постановъчен екип

Текст Полина Христова

Стихове Веселка Кунчева

Режисьор Веселка Кунчева

Сценография и кукли Мариета Голомехова

Музика Милен Апостолов

Хореография Надежда Дичева

Участва Полина Христова

Полина Христова се впуска в сериозното сценично предизвикателство да разговаря сама със себе си за най-тъмните човешки вълнения. Представлението „Полетът на къртица“ е моноспектакъл с добре преплетени в него нюанси на импровизационния метод на stand up комедията и комуникация с публиката. Текстът води зрителите в една дупка, от която заедно с къртицата започва търсенето на светлина. Възможно ли е човек да превъзмогне себе си, за да достигне до външния свят и почти да се намрази, да се убие, за да може да съществува както самият той смята за редно или по-скоро би предпочел да остане завинаги в своята къртичина и да забрави живота такъв, какъвто съществува навън?

Режисьорът Веселка Кунчева и сценографът Мариета Голомехова пресъздават авторския текст на Полина Христова на сцената на Столичния куклен театър. Това, което мигновено прави впечатление, е малкият мащаб на проекта. Формат, в който по-рядко виждаме кукления тандем. Създателите на представления като „Jesus Christ Superstar“, „Страх“, „Последният човек“ и други, сега представят на публиката моноспектакъл, който по нищо не отстъпва на тези големи проекти, от които познаваме работата им. Текстът на Полина Христова представя човека в най-личната му тъмнина, в най-съкровеното му пространство, в което никой не го наблюдава и преследва. Моментът, в който той се чувства свободен и има възможността да се отпусне, да се държи така, както винаги е искал да се държи. Сценичната среда пресъздава това пространство на интимност без да натежава и обрисува точно необходимата съноподобна реалност, в която можем да предположим, че се намира героинята. Интересно е решението, което позволява на зрителите да повярват, че се намират в сюрреалистично пространство, обитавано от къртица, но и в същото време на моменти, когато актрисата се отстранява от текста за контакт с публиката, средата не пречи на тази интимна връзка. Представлението увлича с разказа за невъзможната любов, невъзможните пречки, нежеланието за превъзмогването на неща, за които обществото прави опити да се пребори непрекъснато. Това е изразено посредством борбата на човека със самия себе си.

Актьорското изпълнение на Полина Христова и техниката ѝ на водене на дунапреновата кукла е повече от впечатляващо. По изключително любопитен начин куклата се появява от самата актриса, започва да живее свой самостоятелен живот, докато накрая не се превръща в неин опонент на сцената. Сладкият парадокс на сценичния разказ е, че дори в моментите когато има омраза помежду им, те не могат да се разделят и имат нужда един от друг. Играта ѝ напомня на холандския артист Дуда Пайва и представлението му „Чудовища“, който зрителите на столицата имаха възможността да видят на живо през 2018 г. И в двете представления куклата и актьорът са в прекрасни партньорски взаимоотношения, което се дължи изцяло на актьорите-изпълнители. Обиграването и отношенията между актьора и куклата е дълъг процес и в него те прохождат стъпка по стъпка както в техническото реализиране, така и в емоционалното им привързване един към друг. Колкото повече време прекарват заедно, толкова повече започват да си помагат, да се обичат и да си пречат. Докато не идва моментът, в който куклата става по-голяма от актрисата. Невероятна репрезентация на времето, което често разбираме като даденост и рядко гледаме на него като нещо необратимо. Представено по този начин, то се превръща в част от изразните средства на сцената. Всяка следващата промяна е продукт на една продължителна връзка, която на сцената е представена чрез няколко повратни момента, познати от ежедневието.

Романтичната поетика в представлението се крие зад страховете, които човек отглежда сам, привързва се към тях, а после търси помощ, за да ги превъзмогне. През играта с дунапреновите кукли, „Полетът на къртицата“ рисува тази тъмна стая на страховете като подсилва присъствието им чрез тяхната физическа и материална реализация около човека. И въпреки това, за зрителя остава една малка възможност да съпреживее този жадуван полет към светлината.

„Полетът на къртицата“ е представление с характер и внимание към детайла.

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Столична програма „Култура“.