Актуално

„Принцесата и скъсаните обувки“, режисьор Славчо Маленов

Източник Младежки театър „Николай Бинев“

 

Принцесата и скъсаните обувки

 

Жаклин Добрева

 

Постановъчен екип

по Братя Грим

Драматизация и режисура проф. Славчо Маленов

Сценография, костюми, кукли: Силва Бъчварова, проф. Васил Рокоманов

Композитор Владимир Джамбазов

Фотограф Делян Тодоров

Участват: Александър Йорданов, Димитър Иванов – Мич, Ралица Туджаро, София Трейман, Соня Тодорова, Стайко Стайков

Премиера 28.01.2023

 

 

През месец януари, на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“ се случи събитие за най-малките почитатели на театралното изкуство. Първата изцяло куклена премиера на Младежки театър напълни уютния салон на Камерната сцена с развълнувани и нетърпеливи детски погледи. Познатата приказка от Братя Грим – „Принцесата и скъсаните обувки“, оживя пред зрителите под режисурата на Славчо Маленов.

Историята разказва за една принцеса, която всяка вечер, тайно от своя баща излиза, а на сутринта се прибира с поредния чифт скъсани обувки. Любопитен да разбере къде ходи нощем принцесата, царят обещава ръката ѝ на този, който успее да разкрие тайната на момичето. След безброй неуспешни опити от страна на кандидатите, идва ред на един по-различен войник. Ала дали той ще разбере истината за скъсаните обувки и ще успее да спечели любовта на царската дъщеря?

Всяка вечер принцесата напуска своите обятия, за да премине от другата страна на огледалото, където я очакват нейните приятели. Там я чака един друг свят, изпълнен с песни, танци, веселби и театър; свят, в който сбъдва своята мечта – да бъде актриса, също като майка си.

Режисьорът Славчо Маленов създава спектакъл, в който някои от постановъчните решения предизвикат бурен смях от страна на публиката, като например модерният звук на заключване и отключване на автомобила на царя, след който ни остава само да гадаем какъв модел е колата. Към тях се присъединяват и разговорите, наситени с блестящ хумор между бащата на принцесата и войника. Сцените между тях забавляват децата, тъй като разкриват припрения характер на царя в очакване да разбере тайната на дъщеря си.

Славчо Маленов е доайен на българската марионетна школа. Тази кукла се смята за една от най-сложните и трудни за водене. За марионетките проф. Маленов споделя: „Работил съм с почти всички системи, но мисля, че моята страст е марионетката, която беше доста позабравена от нас… Въпросът е не да работиш с една система кукли, а да проумееш нейните манипулативни възможности. Това има пряка връзка с изразността ѝ“.[1] И в тази си постановка режисьорът работи с марионетките – дело на талантливите сценографи Силва Бъчварова и Васил Рокоманов, автори също така и на сценичното пространство и костюмите в спектакъла „Принцесата и скъсаните обувки“.

В този случай, художественото решение за декора търси логиката на функционална конструкция на замък, която променя своя облик в зависимост от това дали действието се развива в двореца или „зад огледалото“ – мечтания свят на принцесата. Марионетките обитават и двете пространства, водени умело от младите актьори Александър Йорданов, Димитър Иванов – Мич, Ралица Туджаро, София Трейман, Соня Тодорова и Стайко Стайков. В движенията им се откроява прецизността, с която задвижват куклите, за да придадат всяка жива емоция на персонажите. Марионетките са красиви, приказни и ясно показват характерите на своите персонажи, подчертани в изражението на лицето и  най-вече в очите. Понякога в синхрон един кукловод работи с две кукли, но въпреки тази трудна задача, през погледа на зрителя това изглежда съвсем естествено и стои истински красиво на сцената. Музиката на композитора Владимир Джамбазов допълва атмосферата, особено в сцените, в които принцесата изглежда най-щастлива – когато е на театралната сцена или е заедно с войника.

Спектакълът „Принцесата и скъсаните обувки“ показва на малки и големи, че не трябва да спираме да вярваме в себе си и в собствените си възможности; че трябва да преследваме мечтите си, колкото и трудни за постигане да са те и да не забравяме за най-истинското чувство на този свят – любовта.

[1]Каменова, Зорница, „Славчо Маленов на 70 години“, сп. Хомо Луденс, 24/2021

Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.