Колко е важно да бъдеш толерантен

Десислава Василева

Постановъчен екип

Драматизацияи режисура: Мая Димитрова и Митко Димитров

Сценография: Миглена Методиева и Георги Славков

Музика Петко Манчев

Участва Маргарита Костова

Приказките са важна част от ежедневието на всяко едно дете. Те го учат как да различава доброто от злото, що е то приятелство, как и защо е важно да помагаш на другите. Заговорим ли за приказки, „Дядовата ръкавичка“ е една от най-добре познатите на българските деца.

Представлението на ДКТ Видин мога да опиша като магично. Цялата атмосфера е шарена и цветна – от музиката на Петко Манчев, през костюмите и куклите на Миглена Методиева и Георги Славков, та чак до разговорливата Маргарита (Маргарита Костова), която ни запознава с интересната история на дядо ѝ.

Мая и Димитър Димитрови са добре познати лица в  българския куклен театър. На тях дължим представленията „Снежанка“, „Слончето с розовите уши“, които са част от техния Театър „ММ“ и гостуват по многобройни фестивали у нас и чужбина. В „Дядовата ръкавичка“, сем. Димитрови не предават своята мисия – да представят на децата, по интересен и разбираем начин, колко важно е приятелството и това да помагаме на всеки изпаднал в беда. В историята на съвместния живот на мишката, заека, лисицата, вълка и мечката ни въвлича Маргарита. Девойката запленява деца и възрастни със своите песни и забавни истории. Чрез този интересен подход, поуката на приказката достига до всяко едно дете в залата.

Една от основните теми тук е толерантността. Всяко дете би се зачудило как страхливата мишка Гризана се сприятелява със страшния вълк, та дори живее с него. Майсторлъкът не идва от интересното съжителство на тези животни, които в повечето приказки са ни познати като „врагове“, а от идеята на Мая и Димитър Димитрови да поставят темата за толерантността на още едно място, което в приказката липсва. Всички знаем, че накрая дядото си намира ръкавичката, гони от нея нахалните „наематели“ и се прибира весел при своята баба. Тук обаче дядото на Маргарита решава да остави ръкавичката на животните и дори оставя втората, показвайки на децата, че винаги трябва да помагаме с каквото можем на всеки изпаднал в беда. 

Спектакълът ни очарова със своите интересни кукли, които макар и различни, ни омайват с детска си наивност. Всеки път, когато от голямата туристическа раница изниква дърво, децата ахват във възторг. Щом пък изскочи някоя от куклите, които са  осъвременени като образи (Лисицата е актриса, а Вълкът е спортна натура), децата се кикотят и припяват песните, които идват като рефрен на представлението. Със сигурност мога да кажа, че посланието на Маргарита стига до аудиторията, а от там нататък всичко се крепи на надеждата. Да бъдат децата добри, да помагат не само на приятели, но и на животни. Да запомнят, че макар и различни, всички трябва да сме добри и да се обичаме такива, каквито сме.

„Дядовата ръкавичка“ не е представление само за деца, то е за всички възрасти. Всеки може да вземе по нещо от историята и да го приложи в живота си. В крайна сметка, нали театърът е този, който трябва да ни направи по-добри?!