Фотограф Гергана Дамянова

Безизходицата в изобилие от възможности

Михаил Тазев

Постановъчен екип

Ръководители Веселка Кунчева и Мариета Голомехова

Текст Антония Антонова и Цветелина Вътева

Сценография: Ваня Плачкова, Елица Маринова, Сияна Пейчинова и Ясмин Манделли

Актьори: Ивана Бобойчева, Илияна Крушева, Йордан Тинков, Любомир Желев, Маргарита Костова, Марияна Петрова, Станислав Георгиев, Анна-Валерия Гостанян, Валентин Василев, Деница Дончева, Елица Матева, Ива Николова и Иван-Александър Дойчев.

През месец юни, Куклен театър Стара Загора се превърна в средище на няколко значими за българския куклен театър събития. Едно от тях беше срещата на АКТ-УНИМА, България, на която присъстващите членове избраха нов Управителен съвет и нов Председател на Сдружението за следващите три години. Също така, Стара Загора стана домакин и на представянето на 14 бр. на списанието за куклен театър „КуклАрт“, което за разлика от предишни години, излезе за първи път на два чужди езика (английски и френски), а неговото съдържание на български ще бъде предоставено за българските ни читатели на сайта на списанието ­– www.kuklart.bg. В рамките на половин месец, театърът в града бе домакин и на артисти от цялата страна, които изявиха желание да се включат в първия по рода си лабораторен процес, организиран от АКТ-УНИМА, България.

„Самотата в съвременния човек/свят“ e workshop организиран от АКТ-УНИМА, България с артистични ръководители Веселка Кунчева и Мариета Голомехова. Неговото начало бе през средата на месец юни т.г. като участниците за около две седмици трябваше да работят по зададената тема. Преди началото на лабораторната работа, АКТ-УНИМА пусна отворена покана за всички свои членове, а няколко седмици по-късно и за всички театри в страната. В процеса се включиха артисти от театрите във Видин, Плевен, Русе, Силистра, Стара Загора и Ямбол, както и сценографите Ваня Плачкова, Елица Маринова, Сияна Пейчинова и Ясмин Мандели. Провокирана от пандемичната обстановка и всичко, което се случи през изминалата година, темата на workshop-a успя да фокусира процеса на работа в посока на това какво е да бъдеш човек дори и в най-нечовешките времена. И колко са важни отношенията ни със заобикалящите ни хора и с хората въобще.

Характерно за тандема Веселка и Мариета е способността им в процеса на работа да изграждат колективи, на които по никакъв начин на сцената не личи, че това не са артисти от един и същи състав, от един единствен театър. Високо ниво на професионализъм и органично актьорско присъствие без излишно емоционално и действено преиграване. Играта с предметите на сцената е максимално разгърната, така че и вещите да придобият смисъл, живот; така че неодушевеното да бъде необходимо на актьора, не като спомагателна, а като равностоен партньор. Използвайки основно телени мрежи и осветление, екипът пресъздава човешките взаимоотношения, сравнявайки ги с отношението на хората към материалното.

Колко струва да си купиш щастие? Въпросът е банален, но никой от нас все още няма отговор, нали? Представете си магазин пълен с емоции, вместо с продукти – по този начин започва представлението. Голям телен цилиндър разделен от тълпа хора с полицейска лента. От говорителя на магазина се отброяват секундите и се дават начало  на разпродажбата. Следва погром, ожесточена борба, в която всеки се опитва да се напъха възможно най-бързо в цилиндъра на щастието. Представлението основно гради тази линия на жажда към различни добродетели и хубави емоции, но по-големият успех е, че паралелно с това, подсъзнателно се гради противоположното. Непрестанно като зрител достигаш до извода как в действителност, преследвайки щастието и недоволството от неговата липсва, провокираш нещастие в хората около теб и самогенерираш нещастие в себе си. Представлението те провокира да осъзнаеш как щастието не е материал, не е разменна единица, а се крие в отношенията ни.

За това усещане спомагат и използваните текстове на Антония Антонова и Цветелина Вътева – „Вайръл стихове за секс и драма“. Поезията на двете авторки в работния процес е била основа за свободни актьорски интерпретации и етюди. Свободата, която позволяват Веселка и Мариета, на самостоятелно обиграване паралелно с текста като зрители, наблюдаваме във финалния вариант на workshop-a. Много от опитите – споделят участници – предложени от самите актьори, остават в представлението. Поезията на Антония и Цветелина е фина, но и много сантиментално емоционална. На моменти в представлението добре направената текстова конструкция задава енергийния тон на действието. Тя провокира емоция, а сцената реализира по свой начин думите и изгражда картина по тях.

Най-въздействащият етюд е този с гарата. По протежението на сцената, едни зад други, актьорите опъват нишки и намират своите места по тях. Осветлението е приглушено в червено, а над тях – в мрежа като отровен паяк, с микрофон – говорителката на гарата съобщава пропуснатите възможности, несъществуващите възможности, нежеланите избори, демонстративно дъвчейки храна. Енергията спада, хората на гарата почти умират в чакане на щастието, на техния влак, който така и не се появява. В картината остава един човек (в ролята Иван-Александър Дойчев) над всички чакащи, обикалящ над техните житейски нишки. Като в лабиринт заобикаля телата им и ги докосва, за момент ги повдига, след което те отново се свличат бавно надолу. Той е наблюдателя на тези пътници в живота, които търчат за щастието, без да осъзнават, че то се намира до тях самите. Консуматори в консуматорско време.

Дори отношенията между двама души са сведени до консумиране. Свързващата ги материя са студените метални нишки на телена ограда, която завършва с две безчувствени тела, опитващи се да избягат. Работата на сценографите, подобно на поетесите, се отличава с елегантното присъствие на най-необходимото, което казва достатъчно, но с подчертан минимализъм. Сценичната конструкция е от образи-метафори, които професионално подават „ключове“ към въображението на зрителите. Представлението завършва с отлитащите метални птици на възможностите, свалени от човеците и превърнати в техни индивидуални затвори.

„Самотата в съвременния човек/свят“ остана в историята като първия успешно реализиран workshop под шапката на АКТ-УНИМА, България, излъчен на живо по „TVZagora“. Прочит на действителността облечен в театрална игра и декори – емблема за това къде трябва да е летвата на кукления театър за възрастни.

*Спектакълът ще може да бъде видян и в София на 19 октомври, от 19:00 ч. на Голяма сцена в Младежки театър „Николай Бинев“.